Решение № 2862 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5667/2011 г.

Решение № 2862 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5667/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Ирен Асенова Галчина, гр. София, чрез процесуален представител адв. Ялнъзов касационна жалба срещу Решение от 17.07.2009 г. на Софийски градски съд, административна колегия, постановено по адм. д. № 1423/2006 г. с което е отхвърлена жалбата и срещу ДРА № 282/02.12.2005 г. на ТДД - ДП "Илинден", с който са и определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./, вр. чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ДПК /отм./ - данък за довнасяне в размер на 20 885,38 лева за данъчен период 01.01.2000 г. - 31.12 2004 г. и лихва върху посочената главница изчислена до 02.12.2005 г. в размер на 5681,85 лева или общо за сумата от 26 504,23 лева и мълчаливото му потвърждаване при условията на чл. 121, ал. 4 от ДПК /отм./ от РДД. В касационната жалба се твърди, че обжалваното Решение е незаконосъобразно, тъй като е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, фактическите изводи на съда не съответстват на доказателствения материал; неправилно е приложена правната норма към установените факти; РА е издаден в нарушение на процесуалния и материалния закон и поради това е незаконосъобразен и не е следвало да бъде потвърждаван от съда. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител Минкова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред СГС е бил ДРА № 282/02.12.2005 г. на ТДД - ДП "Илинден", с който са и определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./, вр. чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ДПК /отм./ - данък за довнасяне в размер на 20 885,38 лева за данъчен период 01.01.2000 г.- 31.12 2004 г. и лихва върху посочената главница изчислена до 02.12.2005 г. в размер на 5681,85 лева или общо за сумата от 26 504,23 лева и мълчаливото му потвърждаване при условията на чл. 121, ал. 4 от ДПК /отм./ от РДД. Решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка е изяснена и установените факти и обстоятелства са подробно обсъдени. Изводите на съда не противоречат на материалния закон. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Неоснователни са възраженията на касатора относно посочените в жалбата пороци на процесното решение, поради което не са налице твърдяните касационни основания, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му като неправилно. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил всички доводи на касатора, заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, както и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, без да допуска твърдяните в касационната жалба противоречия. В хода на проведената ревизия било установено, че имущественото и финансово състояние на ревизираното лице не съответства на декларираните и получени от него доходи. Констатирано било, че през ревизирания период, лицето извършило разходи, които значително надвишават декларираните от нея приходи, като тези разходи са покрити със средства с недоказан произход. В хода на извършената данъчна ревизия на жалбоподателката е изпратено уведомление по чл. 109, ал. 6 от ДПК /отм./, връчено и редовно на 21.10.2005 г. По този повод, от данъчнозадълженото лице е подадена декларация с която за процесния период от време са декларирани доходи от свободна професия както следва - 2000 г. - 3 374,87 лева; 2001 г. - 8 796,51 лв., 2002 г. - 10 905 лв., 2003 г. - 10 953 лв. и 2004 г. - в размер на 15 106 лева. Като източник на доходи са декларирани и натрупани лихви по влогове за целия период общо в размер на 2 020 лв. Деклариран е и придобит жилищен недвижим имот и движими вещи представляващи два стоматологични юнита, влогове в банки и получени в заем суми от физически лица както следва: от Любомир Филчев заем в размер на 40 000 лева и от Георги Петров заем в размер на 5000 щд. Декларирана е направена застраховка "Живот" в застрахователно дружество. При извършената оценка в хода на ревизионното производство е констатирано, че действителната реална цена на закупения от нея недвижим имот е в размер на 43 146,10 лева. Закупеното през процесния период движимо имущество е на значителна стойност - по фактура № 7366/20.05.2004 г. стоматологичен юнит на стойност 7 211,15 лв. заплатен от жалбоподателката в брой и стоматологичен юнит, придобит от Краси Мирчева с договор от 20.02.2004 г. за сумата от 5 700 лева, като разплащането е извършено по банков път. Установено е, че жалбоподателката през ревизирания период е преминавала границите на Република България, като е декларирала, че пътуванията са частни командировки или екскурзии. При тези обстоятелства е било прието, че за ревизирания период не следва да бъдат приети за доказани твърдяните от жалбоподателката факти на получени заемни средства от други лица. Представените писмени договори за заем, като частни документи без достоверна дата са съставени по-късно, за нуждите на данъчното производство и не установяват действително дадена в заем сума. От физическите лица, посочени като заемодатели не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че са разполагали с тези средства, за да ги предоставят в заем. По отношение на заемодателя Петров поради големия период от време между получените от него средства при упражняване на труд в Либия - 1982 г. и датата на договора за заем 08.11.2001 г. не може да се приеме за доказан факта, че именно заетата сума в размер на 5000 щд е получена от него при работата му в чужбина. Няма доказателства по отношение на заемодателя Филчев да е разполагал с дадените в заем средства. Представената от него заповед за парична награда е от 1993 г., а договорът за заем е сключен през 2000 г. Като търговски представител лицето е работило през 1995 г., но липсват данни за получаваните от него на тази длъжност парични средства. Представените бордера в, установяващи смяна на валута в рамките на извършената насрещна проверка на заемодателя Филчев не доказват факта, че той е разполагал с тези суми, тъй като в част от документите лицето обменило валутата фигурира само с фамилно име, а в друга част само с първо име, което е различно от това на проверяваното лице. Част от бордерата за обмяна на валута са в град Варна, докато Любомир Филипов е с местожителство в град София. Прието е от страна на ревизиращите наличност в размер на 0 /нула/ лева към началото на всяка една от проверяваните години. От страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението и за наличие на парични средства, получени за упражнявана от нея професия в предходен период. Не са представени и безспорни доказателства, че някои от пътуванията и в чужбина са били на чужди разноски. Жалбоподателката оспорва констатациите на приходната администрация, като твърди, че незаконосъобразно от страна на данъчните органи е прието, че към 01.01.2000 г. не е разполагала с налични парични средства, тъй като през периода 1983 до 1999 г. вкл. е работила на трудов договор, както и от средства от заем, съхранявани в банков сейф. Получените от нея парични средства в заем от трети лица са доказани. Незаконосъобразно данъчните органи са определили като разход средствата за извършени от нея пътувания в чужбина, тъй като пътуванията са били осъществени на чужди разноски. В тази насока е била ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за за размера на данъчните задължения по ЗОДФЛ на Ирен Галчина за ревизирания период. Назначеният експерт е дал заключение, че за ревизирания период от задълженото лице не се дължат допълнително определени задължения и лихви. Установило е, че за една от командировките до Република Франция има представено удостоверение, че разходите по това пътуване са били за сметка на Цветина Божинова. Съдът не е кредитирал изготвеното по делото експертно заключение, тъй като изчисленията, извършени от вещото лице са на базата на документи, които съдът не е приел за годни доказателства за установяване на получените от жалбоподателката доходи през процесните периоди от време. Не са доказани реалността на договорите за заем, както и предоставянето на парични суми от физически лица, доколкото при извършената насрещна проверка на лицата - заемодатели е констатирано, че същите не са разполагали с посочените заемни средства за да ги предоставят на жалбоподателката. В този смисъл, посредством ангажираната от жалбоподателката експертиза не би могло да се установи реалността на твърдяните доходи и съответно извършени разходи Жалбоподателката не е опровергала верността на фактическите констатации на данъчния орган за несъответствие между имущественото и финансовото си състояние и декларираните и получени доход. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства напълно обосновават хипотезата на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ДПК /отм./ и основанието за определяне данъчни задължения по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ. Неоснователно се твърди, че са нарушени правата на защита на ревизираното лице, тъй като в хода на ревизията и при издаване на ревизионния акт не се спазени нормите на действащия по време на ревизията ДПК /отм./, а именно чл. 6, ал. 1, чл. 10 и чл. 65. Данъчното производство е започнало въз основа на АВДР № 193/25.07.2005 г., изменен с АВДР № 282/25.10.2005 г., издаден от началник сектор "Данъчни ревизии" при ТДД град София. По делото е приложена заповед РД-01-4 от 20.01.2000 г. на Директора на ТДД град София, с която на издателя на АВДР са делегирани правомощия за възлагане на данъчна ревизия. Продължаването на първоначално определения срок за извършването на данъчната ревизия е разрешено от ТДД с разрешение изх. № 08-12-0364/26.10.2005 г. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението на СГС. Неоснователно се твърди, че съдът в своето решение не е обсъдил и липсват мотиви относно всички възражения изложени в жалбата. Законосъобразна е констатацията за наличност в размер на 0 /нула/ лева към началото на всяка една от проверяваните години. Не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението за наличие на парични средства към 2000 г., получени за упражнявана от нея професия нито като размер на придобития доход, нито пък по отношения на това колко са били спестени към 2000 г. Няма конкретни факти за притежавани и съхранявани в банков сейф парични средства към началото на проверявания период - 2000 г. Не е налице договор за ползване на банков сейф, нито пък, ако е имало такъв, какъв е размерът на средствата съхранявани в него. Обосновано е приетото от ревизиращите за всяка една от следващите години наличност на парични средства 0 лв., доколкото извършените разходи при всяка една следваща година надвишават доказаните приходи. Неоснователно се твърди, че разходите за пътуване извън страната са определени незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата. Действително жалбоподателката е представила Удостоверение, издадено от Цветина Христова, трети секретар на посолството на Република България в Париж, където е отбелязано, че разноските по пътуване от 25.09.2004 г. - 03.10.2004 г., са за нейна сметка. Не са приложени обаче доказателства в подкрепа на това твърдение. В подадената декларация жалбоподателката е декларирала това пътуване като частно, а не по покана на посолството на Република България в Париж, какъвто служител е лицето, издало удостоверението. Няма приложени доказателства за това кой е заплатил самолетния билет, нито извършените разходи по време на престоя. Не става ясно и в какво качество лицето Божинова е издала това удостоверение - като служител на Р България или като частно лице и дали тези разходи са за сметка на българската държава или за нейна сметка като физическо лице. По отношение на останалите пътувания няма приложени никакви доказателства в подкрепа на твърденията за пътуване на чужди разноски. Неоснователно е изложеното в жалбата оплакване, че са налице безспорни доказателства за действителни и реални договори за заем с лицата Георги Петров и Любомир Филчев, както и реално предоставяне на посочените в тях парични средства. Законосъобразно е прието, че представените писмени договори, като частни документи без нотариална заверка на датата /т. е без достоверна дата/ не доказват факта на предоставен на жалбоподателката заем. Договорът за заем е от категорията на реалните сделки. От една страна в представените два броя писмени договори липсва изрично отбелязване на факта на предаване, съответно на получаване на процесните суми от страна на Галчина. И в двата договора фигурира само клаузата, че заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя посочената в договора сума, но факта на реално изпълнение не е отразен изрично. От друга страна при извършената насрещна проверка на физическите лица заемодатели не са ангажирани доказателства от които да е видно, че към момента на сключване на договорите са разполагали със заетите парични средства. Обсъждайки всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспорения пред него РА., тъй като като е изпълнена основната предпоставка за това, а именно използваните в чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ДПК /отм./ критерии за определяне на данъчната основа по този ред да доведат до определяне на основа за облагане възможно най-близка до действителната. Тъй като констатациите в оспорения РА са подкрепени със събраните по делото доказателства, същите се ползват с презумпцията, установена в чл. 109, ал. 7 от ДПК /отм./ и се считат за верни до доказване на противното. При това положение, доказателствената тежест за тяхното оборване, е на страната на касатора, който в процеса пред СГС не е извършил пълно насрещно доказване. С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав, касационната жалба е неоснователна, а решението на СГС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора за касатора разноски не се дължат. На ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първата инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,