Решение № 16042 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2012 г.

Решение № 16042 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 187, вр. чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Ивайло Асенов Йорданов от гр. Русе против решенията на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 2.4 на протокол № 32 от 26.07.2012 г. на ВСС, с което на основание чл. 160 ЗСВ Пламен Йорданов Петков, военен следовател във Военно-окръжна прокуратура гр. Варна, с ранг "прокурор в АП" е преместен на длъжност "следовател" в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - гр. Русе, като и по т. 2.12 на протокол № 32 от 26.07.2012 г., с което ВСС не е провел гласуване за повишаване на Ивайло Асенов Йорданов, съдия в Районен съд - гр. Свищов в длъжност "следовател" в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - гр. Русе, поради попълване на местата. В жалбата се излагат съображения, че жалбоподателят неправилно не е назначен на длъжността "следовател" в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - гр. Русе, тъй като събеседването, проведено с него, в резултат на което му е определена обща оценка 5.50, е проведено в нарушение на чл. 192, ал. 1, изр. първо ЗСВ и чл. 31, ал. 1 от Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приети с решение на ВСС по протокол № 39 от 28.11.2011 г., изм. и доп. с решение на ВСС по протокол № 1 от 12.01.2012 г., както и при неспазване от страна на конкурсната комисия на приетите от ВСС критерии за провеждане на събеседване и формиране на обща оценка за притежаваните професионални качества от кандидатите за участие в конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване в органите на съдебната власт. Жалбоподателят поддържа също, че в нарушение на чл. 35 АПК на заседанието на ВСС на 26.07.2012 г. не е обсъдено депозираното от него възражение. По съображения в посочения смисъл, изложени в жалбата и в писмена молба от 12.11.2012 г. жалбоподателят моли оспорените от него решения да бъдат отменени, а преписката да бъде върната на ВСС с указания за провеждане на ново събеседване с него, което да протече при спазване на законовите изисквания. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ана Топалова оспорва жалбата. В представените писмени бележки от пълномощника се излагат подробни съображения, че оспореното решение на ВСС е постановено при спазване на установената процедура и критерии; спазени са изискванията по чл. 192 ЗСВ, а оценката на кандидата, поставена от конкурсната комисия не подлежи на съдебен контрол. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Пламен Йорданов Петков от гр. Русе оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В представеното писмено възражение излага подробни съображения за правилност на оспорените решения на ВСС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 ЗСВ от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна по делото е безспорно, че съгласно чл. 189, ал. 1 ЗСВ в "Държавен вестник" е публикувано обявление от ВСС, с което са обявени свободни длъжности за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи в органите на съдебната власт, от които 39 длъжности "следовател" в Окръжните следствени отдели в Окръжните прокуратури, едно от които - в Окръжна прокуратура - гр. Русе. Жалбоподателят Ивайло Асенов Йорданов и заинтересованото лице Пламен Йорданов Петков са подали документи за участие в конкурса за длъжността в Окръжна прокуратура - гр. Русе и съответно са допуснати до участие. От конкурсната комисия, определена поименно с решение на ВСС, е проведено събеседване с кандидатите на 22 май 2011 г., за което е съставен пълен стенографски протокол, приложен по преписката. От конкурсната комисия е съставен протокол от събеседването, в който са определени общите оценки на кандидатите, като оценката на жалбоподателя Ивайло Йорданов е 5.50, формирана от индивидуални оценки - 5.25, 5.50, 5.50, 5.75 и 5.50, а на заинтересованото лице Пламен Петков е 5,65, формирана от индивидуални оценки - 5.25, 5.75, 5.50, 5.75 и 6.00. Тези оценки съответстват на индивидуалните оценка на всеки от двамата кандидати, посочени в индивидуалните работни протоколи на членовете на конкурсната комисия, също представени като част от административната преписка. Въз основа на общите оценки е съставен протокол за класиране на кандидатите в конкурса за длъжността "следовател" в Окръжните следствени отдели в Окръжните прокуратури, според който заинтересованото лице Пламен Петков е класиран на 3-то място, а жалбоподателят Ивайло Йорданов е класиран на 12-то място. От документите, приложени към заявленията за участие в конкурса се установява, че и двамата кандидати имат оценка "много добра" от проведените атестации. От Комисията по професионална етика и превенция на корупцията към ВСС са изготвени становища относно притежаваните нравствени качества, като в становищата и за двамата кандидати - страни по настоящото дело Ивайло Асенов Йорданов и Пламен Йорданов Петков, са дадени заключения, че кандидатите притежават необходимите нравствени качества за заемане на длъжността, за която кандидатстват. Въз основа на мотивирано предложение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи от 10.07.2012 г. ВСС е взел решенията по т. по т. 2.4 и т. 2.12, с първото от които е преместил Пламен Йорданов Петков, военен следовател във Военно-окръжна прокуратура, гр. Варна, с ранг "прокурор в АП", в длъжност "следовател" в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - гр. Русе, а с второто е отказал да проведе гласуване за повишаване на Ивайло Асенов Йорданов, съдия в Районен съд - гр. Свищов, в длъжност "следовател" в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - гр. Русе, поради попълване на местата. От правна страна, регламентацията на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, се съдържа в раздел IIа от глава девета на Закона за съдебната власт. В чл. 189, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи се обявяват от ВСС по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. В чл. 189, ал. 4 ЗСВ е предвидено, че конкурсът се провежда от определени от ВСС конкурсни комисии, като в тази алинея и следващите до ал. 8 са регламентирани правила за определяне на комисиите. В чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност или преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, а в изречение второ е предвидено, че при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестации, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Според ал. 2 на чл. 192 ЗСВ конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище, а според ал. 3, конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол /стенограма/ от проведеното събеседване на ВСС. В ал. 4 на същия чл. е предвидено, че комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" /ПЕПК/ на ВСС извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към ВСС, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите. Според чл. 193, ал. 1 ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на комисия "ПЕПК" се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която съгласно ал. 2 внася във ВСС мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Съгласно чл. 193, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата, като според ал. 4, при приемането на това решение ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. От анализа на събраните доказателства по делото се налага изводът, че двете оспорени решения на ВСС са взети от компетентен орган, при спазване на предвидените процесуални правила и на материалния закон, както и на целта на закона. Единственото оплакване, което се обосновава в жалбата на Ивайло Йорданов е свързано с начина, по който е проведено събеседването с него и с обусловеното от това оценяване. В конкретния случай и двамата кандидати в конкурса за длъжността "следовател" в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - гр. Русе имат много добри оценки от предишни атестирания, поради което очевидно разликата в общите им оценки за притежаваните от тях професионални качества /5,50 на жалбоподателя Ивайло Асенов Йорданов и 5,65 на заинтересованото лице Пламен Йорданов Петков/ се дължи на поставените им оценки от събеседването. В изготвеното от конкурсната комисия мотивирано становище са изложени обстоятелствата, които са отчетени при определяне на оценките от събеседването. Комисията е посочила, че е взела своите решения след провеждане на свободен разговор с всеки от явилите се кандидати, целящ да установи нивото на правна подготовка, практическите познания в областта на материалното и процесуалното право, умението за боравене с нормативни актове, за вземане и аргументиране на решения, професионален опит, логическото мислене, способността за работа в екип, юридическия изказ и прецизността при изразяване на становищата по зададените въпроси. Оплакванията на жалбоподателя във връзка с провеждането на събеседването са неоснователни. В приложимите разпоредби на ЗСВ не са регламентирани други изисквания към събеседването, освен това по чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ - събеседването с кандидатите да е по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. Доколкото изискването на закона е за провеждане на събеседване, а не изпит, то следва да се приеме, че това означава провеждане на разговор в свободна форма /събеседване/, без предварително зададени теми и въпросници и поради това че в крайна сметка целта на събеседването е комисията да получи информация относно професионалните качества на съответния кандидат, то това събеседването несъмнено допуска задаването на въпроси от страна на членовете на комисията към кандидатите. Доколкото изискването на закона е за провеждането на събеседването по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, това означава, че към кандидатите не следва да бъдат задавани чисто теоретични въпроси, нито такива, които нямат практическа насоченост. Освен това, въпреки че в посочената законова разпоредба не съществува изискване практическите въпроси да са свързани с прилагането на законите /несъмнено и други нормативни актове/ от определена област на правото, то подобно изискване безспорно се извежда като се вземе предвид каква е целта на провеждания конкурс, елемент от който е събеседването с кандидатите, а именно - на вакантните длъжности да бъдат назначени кандидатите, които имат най-добрите професионални качества в тази област на правото, с която е свързана работата на длъжността, за която се провежда конкурса. За конкретния случай това означава, че въпросите, които конкурсната комисия е следвало да задава на кандидатите, следва да са от областта на наказателното материално и процесуално право. От съдържанието на приложеното по делото заверено копие на протокола /стенограмата/ от проведеното събеседване е видно, че темите и свързаните с тях въпроси към кандидатите, включително към страните по настоящото дело Ивайло Йорданов и Пламен Петков, са били различни. Тяхната сложност, относимост, значимост и т. н. в практиката на следовател от Окръжна следствена служба от една страна, а от друга - правилността на дадените отговори, показаните правни познания, както от теоретична, така и от практична гледна точка, умението на всеки кандидат да построява в логическа последователност дадените от него отговори по определена тема и т. н., са все въпроси, за чието разрешаване са необходими специални знания по наказателно и наказателнопроцесуално право, каквито настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не притежава в необходимия обем. Въпреки това от съдържанието на въпросите се установява, че комисията не е излязла извън рамките, които са очертани в чл. 192, ал. 2, изречение първо ЗСВ - проведено е събеседване под формата на свободен разговор, от комисията са задавани въпроси, които са свързани с практическо прилагане на нормативни актове от областта на наказателното право. Задаването на въпросите, свързани с професионалния опит на кандидатите в областта на наказателното право, включително относно вида и сложността на разгледаните от тях дела, не нарушава изискването на чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ, тъй като информацията, която комисията получава от отговорите на тези въпроси има значение за преценката относно притежаваните от кандидатите професионални качества, които несъмнено се формират не само от теоретичната подготовка на кандидата, но и от придобитите познания и умения в резултат на практическия опит на същия. От протокола от събеседването не може да се направи обоснован извод за нарушение на законовите изисквания по чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ при провеждане на събеседването с жалбоподателя Ивайло Йорданов. При провеждането на събеседването и оценяването на кандидатите от конкурсната комисия не може напълно да се игнорира субективния елемент, съпътстващ всеки оценъчен процес, но доколкото в закона има очертани рамки на събеседването, то преценката за спазване на законовите изисквания следва да бъде направена именно въз основа на преценката за спазването на тази законова рамка. Както се посочи по-горе, в случая не може да се направи обоснован извод за нарушение на законовите изисквания за провеждане на събеседването. Оплакванията на касатора във връзка с оценяването му представляват по естеството си несъгласие с преценката на представянето му на събеседването. Поставената от комисията оценка обаче не подлежи на съдебен контрол, тъй като не представлява административна дейност. Провеждането на събеседването и оценяването на кандидатите представляват част от производството по провеждане на конкурса за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи. В закона не е предвидена изрична възможност при преценката за законосъобразност на решенията на ВСС, взети в резултат на проведеното конкурсно производство, да бъде извършвана и проверка на правилността на оценката от събеседването с кандидатите. Такова правомощие на съда не може и да бъде изведено от приложимите разпоредби на ЗСВ. По изложените съображения, настоящият състав намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения на изискванията на чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ при провеждане на събеседването с него и при оценяването му. Поради това, че Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приети с решение на ВСС по протокол № 39 от 28.11.2011 г., не представляват нормативен акт /предвид липсата на нормотворческа компетентност на ВСС, съгласно решение № 10 от 15.11.2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. на Конституционния съд на Р България/, то евентуалното им неспазване не може да обуслови незаконосъобразност на оспорените решения на ВСС и затова не следва да бъде обсъждан въпроса дали при провеждане на събеседването с жалбоподателя са били спазени изискванията по тези правила. Оплакването на жалбоподателя, че на заседанието на 26.07.2012 г. на ВСС не е обсъдено депозираното преди това от него възражение, е неоснователно. Въпреки че въпросното възражение, подадено от Ивайло Йорданов не е представено по делото, то съдът приема /според твърдението на жалбоподателя/, че такова е било подадено и в него са изложени оплаквания относно начина на провеждане на събеседването с него. От протокола от заседанието на ВСС на 26.07.2012 г. е видно, че преди да се пристъпи към гласуване председателят на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС е направил изказване, според което комисията се е запознала с цялата конкурсна документация и е приела, че конкурсът е проведен при спазване на разпоредбите на ЗСВ и правилата относно реда за провеждане на конкурсите. В този смисъл, от формална страна може да се приеме, че ВСС е обсъдил възражението против спазването на изискванията за провеждане на събеседването. Прецизното процедиране, разбира се, изисква възражението на някой от участниците относно начина на провеждане на конкурса и в частност - на събеседването, да бъде докладвано от комисията и евентуално - обсъдено от останалите членове на ВСС. В случая обаче няма основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, след като липсата на нарочно обсъждане на възражението не е обусловило неправилност на крайния акт на ВСС. Гласуването от ВСС е проведено при спазване на изискването по чл. 193, ал. 3 ЗСВ - по поредността на класирането на кандидатите и поради това, че заинтересованото лице Пламен Петков е класиран преди жалбоподателя Ивайло Йорданов, то именно Пламен Петков е назначен на единствената свободна длъжност "следовател" в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - гр. Русе с решението по т. 2.4 от заседанието по протокол № 32 на 26.07.2012 г. и предвид изчерпване на местата за тази длъжност, с решението по т. 2.12 от същия протокол ВСС е отказал да проведе гласуване за жалбоподателя. Следва за пълнота на изложението да се посочи, че представените от заинтересованото лице доказателства във връзка със защитената от него докторска степен са без значение за настоящия правен спор. Критериите за кариерно израстване са предвидени в закона и притежаването на докторска степен не е сред тях, а освен това в конкретния случай - защитата е проведена след приключване на конкурса. Отделно от това стои въпросът, че работата по докторантурата и свързаните с това научи публикации вероятно са оказали положително влияние върху теоретичните познания на заинтересованото лице и съответно - върху неговите професионални качества за заемане на длъжността, за която кандидатства, които подлежат на преценка на общо основание от конкурсната комисия при оценяването на кандидата. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че оспорените решения на ВСС са законосъобразни, а подадена жалба против тях е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Предвид предмета на правния спор, дължимото възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждение - в размер на 150 лв., и да бъде присъдено в този размер. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,