Решение № 4041 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2013 г.
ВАСIV отделение24.03.2014 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3610/27.05.2013 г., постановено по адм. дело № 5217/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 30-ти състав. ОСЪЖДА "Слатина-Булгарплод" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 13, представлявано от изпълнителните директори Огнян Кондов и Николай Костов, да заплати на Столична община сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4041 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Слатина-Булгарплод" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 13, чрез процесуалния му представител адвокат Венета Александрова, срещу решение № 3610/27.05.2013 г., постановено по адм. дело № 5217/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 30-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против заповед № РД-09-138/28.02.2012 г. на кмета на Столична община и касаторът в настоящото производство е осъден да заплати на последната юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, по които се претендира отмяната му. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че производството е възобновено от кмета на район "Слатина" при Столична община след изтичането на срока на чл. 102, ал. 2 АПК, респективно - че този орган не е разполагал с времева компетентност да отмени своя заповед № РД-09-70/11.03.2008 г. Ответникът - кметът на Столична община, в писмено становище и в открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мариана Колева, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Заинтересованите страни - Сарка Георгиева Николова, Анета Боянова Гешева, Мария Недялкова Господинова и Цветанка Стоилова Бонева, представлявана от дъщеря си Лилия Велкова Бонева-Неминска, в открито съдебно, /а първата от тях - и в представен по делото писмен отговор/, изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Николай Георгиев Стоянов, Недялко Йосифов Господинов и Иванка Георгиева Георгиева, редовно призовани, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на "Слатина-Булгарплод" ЕАД, срещу заповед № РД-09-138/28.02.2012 г. на кмета на Столична община, с която по мотиви, че не е спазен срока по чл. 102, ал. 2 АПК, е прогласена нищожността на заповед № РД-09-119/27.05.2011 г. на кмета на район "Слатина" при Столична община. С последната, по искане на настоящия касатор и на посочено основание чл. 99, т. 2 АПК е допуснато възобновяване на административното производство по издаване на заповед № РД-09-70/11.03.2008 г. при условията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ - за определяне на действителната застроена площ от имот пл. № 4991, к. л. 482, м. "СПЗ - Слатина Юг", и последната заповед е отменена. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не са били налице условията по чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на административното производство, доколкото "Слатина-Булгарплод" ЕАД се явява трето лице за административното правоотношение по издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ, което няма право на жалба срещу така постановения административен акт и не може да иска преразглеждането му по горепосочения ред. Наред с това е отбелязано, че отменената заповед № РД-09-70/11.03.2008 г. на кмета на район "Слатина" при Столична община е влязла в сила на 31.07.2008 г., поради което и възобновяването на производството по издаването й по реда на чл. 99, т. 2 АПК, е могло да бъде образувано най-късно до 31.07.2009 г. според изричното правило на чл. 102, ал. 2 АПК. Преценявайки срока за издаване на административен акт при условията на конкретно приложимите разпоредби от глава VII АПК, първоинстанционният съд е приел, че в случая е било налице основание за прогласяване на нищожността на заповед № РД-09-119/2011 г. на кмета на район "Слатина" при Столична община, а оттам и че атакуваният пред него административен акт на кмета на Столична община е законосъобразен. Постановеното решение е правилно. Видно от заповед № РД-09-119/27.05.2011 г. на кмета на район "Слатина" при Столична община, същата е издадена на посочено правно основание чл. 99, т. 2 АПК. Съгласно визираната норма, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Срокът за възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 АПК е регламентиран с чл. 102, ал. 2 АПК, според която разпоредба възобновяването може да бъде извършено в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, служещо за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от неговото възникване. Заповед № РД-09-119/27.05.2011 г. несъмнено е издадена след изтичане на преклузивните срокове по чл. 102 АПК, поради което правилен е извода, че кметът на район "Слатина" при Столична община не е разполагал с правомощието да я постанови. Наред с горното, не би могло да се приеме, че "Слатина-Булгарплод" ЕАД е легитимирано да подаде искане за възобновяване на административно производство по издаване на отменената по негово искане, заповед по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ. Предвид съществените характеристики на производството по издаване на такава заповед, подробно обсъдени и в мотивите на тълкувателно решение № 5/18.10.2011 г. постановено по тълкувателно дело № 8/2010 г. на Общо събрание на колегиите на Върховния административен съд, търговското дружество не попада в кръга на лицата по чл. 100 и чл. 101 АПК. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че като е отхвърлил жалбата на "Слатина-Булгарплод" ЕАД, Административен съд София-град е постановил решение, изцяло обосновано и съобразено с материалния закон. Поради това и предвид липсата на констатирани други съществени нарушения при осъществената от касационния състав служебна проверка по смисъла на чл. 218, ал. 2 АПК, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Поради това, "Слатина-Булгарплод" ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сумата от 150 лв., представляваща направени за настоящата инстанция разноски, на основание чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение