Решение № 1508 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9931/2014 г.

Решение № 1508 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9931/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р Венета Минчева Митева (изпълнител на извънболнична медицинска помощ, собственик и представител на лечебно заведение с фирма ЕТ "Д-р Венета Минчева - АИППМП", гр. Пловдив), подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Жанета Димитрова Димова от гр. Велико Търново, срещу решение № 1256 от 16.05.2014 г. по адм. дело № 708/2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу писмена покана изх. № 16-0358 от 30.12.2011 г., с която директорът на Районна здравно осигурителна каса (РЗОК) - гр. Пловдив е инициирал производство за събиране на сумата 1074,66 лв., заплатена от бюджетната сметка на РЗОК над определения за този изпълнител на медицинска помощ регулативен стандарт за назначавани медико-диагностични дейности през третото и през четвъртото тримесечия на 2010 г. Касационната жалба е подадена по пощата от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в оспорената с касационната жалба част, Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на лечебното заведение, представлявано от д-р Венета Минчева Митева, с което е оспорена писмена покана изх. № 16-0358 от 30.12.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) в частта на определеното на лечебното заведение задължение в размер на 1074,66 лв. за допуснато превишение на регулативния стандарт за медико-диагностични дейности (МДД), определен на лечебното заведение на IV-то тримесечие на 2010 г. За да постанови този резултат Пловдивският административен съд е възприел изцяло допълнителното писмено заключение на вещото лице Мима Петрова Мирчева по съдебно-счетоводната експертиза, изпълнена по делото. Според това заключение: а) за третото и четвъртото тримесечия на 2010 г. ЕТ "Д-р Венета Минчева - АИППМП" няма надвишения на регулативните стандарти за специализирани медицински дейности (СМД) бланка МЗ-НЗОК № 3 и 3А, поради което няма претендирани суми от РЗОК за възстановяване, но б) през същите тримесечия на 2010 г. е допуснала превишение на определените й регулативни стандарти за МДД бланка МЗ-НЗОК № 4 с 801,66 лв. за третото тримесечие и с 1074,66 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В частта, с която изпълнява изискването по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК за точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания, касационната жалба е буквален препис на абзац 2, 3 и 4 от т. 6 на мотивите към решение № 5536 от 23.04.2014 г. по адм. д. № 463/2014 г. на ВАС-VI отд., с което постановилият това решение тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че само по себе си допуснатото превишение на регулативните стандарти, което е било компенсирано до края на съответната година, не обуславя договорната отговорност на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ, защото неизпълнението на едно договорно задължение е основание за имуществена отговорност само когато от него е възникнала вреда за другата страна - т. е., липсва ли вреда, липсва и основание за отговорност, а вреда за НЗОК не може да има, ако този изпълнител като краен резултат за съответната година е назначил СМД и МДД в определената за него финансова рамка, защото вредата за НЗОК, причинена с превишението на регулативните стандарти, е поправена с последващата икономия и целта на Закона за бюджета на НЗОК, за постигане на финансова дисциплина при изпълнителите на медицинска помощ, е осъществена. В своята пледоария по съществото на правния спор, в проведеното на 20.01.2015 г. съдебно заседание по касационното производство, адвокат Жанета Димова, процесуален представител по пълномощно на ЕТ "Д-р Венета Минчева - АИППМП", е уточнила, че твърдяното с касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствени правила, се изразява в недопустимия, според нея, отказ на Пловдивския административен съд да уважи направеното от нея искане в съдебното заседание на 8.04.2014 г. да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза да отговори на въпроса има ли неусвоени регулативни стандарти по бланки МЗ-НЗОК № 3 и № 3А (за СМД и ВСМД), и каква е тяхната стойност. Според адвокат Димова, ако първоинстанционният съд беше възложил тази допълнителна задача на вещото лице, щеше да стигне до извода, че стойността на неусвоените от лечебното заведение направления за СМД и ВСМД (бланки МЗ-НЗОК № 3 и № 3А) напълно покрива надвишението на определената с регулативния стандарт стойност за МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4), поради което в своята дейност по договора за извънболнична първична медицинска помощ лечебното заведение не е изразходвало финансови средства от бюджета на НЗОК над определените за него за 2010 г. Касационната жалба е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде споделено становището, изразено с решение № 6580 от 9.05.2012 г. по адм. д. № 1202/2012 г. на ВАС-VI отд., според което ежегодно приеманите от НЗОК правила за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и на специализирана медицинска помощ допускат само преразпределяне на неусвоените (и върнати) бройки, респ. стойности, от назначаваните СМД и МДД, но не и едностранно компенсиране на допуснато превишение на издадените направления за СМД с неусвоени стойности за МДД от определените на същия ИМП, както и обратното - компенсиране на допуснато превишение на индивидуално определените стойности МДД с неусвоени направления за СМД. Такава компенсация е допустима само в рамките на една и съща финансова сметка - или само на направления за СМД, или само на стойности на МДД, на един и същ изпълнител на извънболнична медицинска помощ (ИМП). Поради това отказът на Пловдивския административен съд да постави на вещото лице исканата от процесуалния представител на жалбоподателя допълнителна задача, е законосъобразен и обоснован - дори да бъде установено, че лечебното заведение - жалбоподател има неусвоени направления за СМД и ВСМД, липсва правно основание с тяхната стойност да бъде компенсирано (напълно или частично) установеното превишение на регулативния стандарт за МДД. Към постановеното от него решение Пловдивският административен съд е изложил подробни мотиви, правните изводи в които са основани на безспорни между страните данни от допълнителното заключение на вещото лице и се споделят напълно от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,