Решение № 12829 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7218/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР) Пловдив към Министерство на околната среда и водите (МОСВ), чрез юрк.Христова, срещу решение 6981 от 30.05.2024 г., постановено по адм. д. 10721 по описа на Административен съд София-град за 2023 г., с което по жалба на Напоителни системиЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.Цар Борис III136, представлявано от изпълнителния директор С. Динева, е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 64/16.10.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" гр.Пловдив, с който на дружеството са установени публични задължения за такси по разрешително 01420025/10.05.2021 г., за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., в размер на 298 147,55лв. главница и дължима лихва за забава в размер на 24 500,93 лв. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на АУПДВ, като правилен и законосъобразен. Прилага писмено становище по делото. Ответникът - "Напоителни системи" ЕАД, оспорва касационната жалба, а по същество изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Върховната прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано становище, че касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосновават неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Първоинстанционното решение е правилно, но не по изложените в него мотиви. Предмет на оспорване пред административния съд е бил цитираният АУПДВ, с който на "Напоителни системи" ЕАД са установени публични задължения във връзка с разрешително за водовземане от повръхностен воден обект 01420025/10.05.2021 г. издадено от министъра на околната среда и водите, за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., в размер на 298 147,55лв. главница и дължима лихва за забава в размер на 24 500,93лв., представляващи такси за разрешено право за водовземане на повърхностни води от яз. "Батак", изграден на река Мътница и яз.Белмекен, изграден на река Крива. При извършена проверка от експерти на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", е констатирано, че "Напоителни системи" ЕАД не е заплатило дължимата такса за водовземане за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и след отправена покана за доброволно изпълнение. Поради това на основание чл. 195б, ал. 1 във вр с ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите бил издаден обжалваният АУПДВ. Във връзка с установяване размера на дължимата такса за водовземане по делото е приета ССчЕ. При изготвянето на експертизата са сравнявани стойностите на количество воден обем, съгласно цитираното разрешително за водовземане от повръхностен воден обект и декларираното от дружеството реално отнето количество вода. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че обжалваният АУПДВ е материално незаконосъобразен поради неправилно определяне на коефициента по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016г. с изм. и допълнения (Тарифа за таксите). Безспорно между страните е установено, че отнетият годишен воден обем за процесния период е 152 896 180 куб.м. С констативен протокол Пз-057/20.02.2023г. е установено, че водовземането по цели и направления се осъществява в съответствие с месечните графици за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърдени от МОСВ. Спорен по делото е бил въпросът законосъобразно ли е определен размерът на таксата за водовземане за процесния период и по специално относно коефициента, по който следва да се умножи размера на отнетото количество вода, съгласно чл.12, ал.3 от Тарифата за таксите. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2022 г. е приложима цитираната Тарифата за таксите. Съгласно чл. 12, ал. 3 от нея, когато водовземането е за напояване, единичният размер на таксата се умножава, както следва: 1. когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури по 0, 7; 2. когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2, за съответните култури по 1, 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата, таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а от ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Въпреки, че първоинстанционният съд е възпроизвел коректно посочената нормативна база, той е приел, че приложимият коефициент е 0,7, защото отнетият годишен воден обем е под максимално-допустимия обем по разрешителното за водоползване. При това, съдът, на практика, не е преценил правилността на определяне на приложимия коефициент по т.1 и т.2 на чл.12, ал.3 от Тарифата в зависимост от сравнението между отнетото количество вода и нормите на водопотребление, определени с наредбата по чл.117а, ал.2 ЗВ. Въпреки това, като краен резултат, изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен, защото и в мотивите на оспорения акт за установяване на публично вземане изобщо не е направено сравнение между отнетото количество и нормите за водопотребление определени с наредбата по чл.117а, ал.2 ЗВ. В тези мотиви нито има констатации за тедзи норми, нито се препраща към таблица за нормите за водопотребление, а за единия от двата процесни водоизточника изобщо не е представена такава таблица. Липсата на фактически основания относно определяне на размера на установеното публично вземане винаги е основание за отмяна на административния акт поради нарушаването на изискването за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 АПК. С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на ответника по касационната жалба, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 200лв. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение