Решение № 3793 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2017 г.

Решение № 3793 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – С., представлявана от директора Д. А. В., чрез пълномощника му гл. юрк. К. Борнавска срещу Решение № 128/24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 149/2017 г. на Административен съд - С.. С обжалваното решение ОД на МВР - С. е осъдена да заплати на Г. Н. Ликов от [населено място], обл. П., сума в размер на 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар, направени в производството по АНД № 1338/2016 г. по описа на Районен съд – С., по съдебно оспорване на Електронен фиш сер. К № 1198252, издаден от ОД на МВР – С.. Поддържа се становище, че липсват реални доказателства за изплатен адвокатски хонорар. Излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява. От процесуалния му представител по делото е постъпило становище, в което не възразява да бъде даден ход на делото и по същество поддържа доводите, изложени в касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба – Г. Н. Ликов, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния представител адв. Б. М., изразява становище за нейната неоснователност. Моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител по делото е постъпила молба, в която моли да се даде ход на делото и по същество, поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - С. е разгледал предявения от Г. Н. Ликов, иск срещу ОД на МВР - С., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискал да му бъде заплатено обезщетение в размер на 600 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на АНД № 1338/2016 г. по описа на Районен съд – С.. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено от първоинстанционния съд е, че с Електронен фиш сер. К № 1198252, издаден от ОД на МВР – С. на Г. Ликов във връзка с нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. По жалба на Ликов срещу този електронен фиш в Районен съд – С. е било образувано АНД № 1338/2016 г., като с Решение № 519/29.11.2016 г., съдът е отменил електронния фиш като незаконосъобразен. Решението не е било обжалвано пред касационна инстанция и е влязло в законна сила на 20.12.2016 г. Установено също по делото е, че в хода на съдебното производство пред Районен съд – С., Ликов е бил защитаван от адв. Б. М. от АК – П., съгласно Договор за правна защита и съдействие (л. 5 от АНД № 1338/2016 г.), сключен на 22.08.2016 г., като договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е заплатено изцяло в брой. Съдът приел за безспорно, че Ликов действително е бил защитаван от адвокат, видно от съдебните протоколи по делото (л. 17 и л. 45 от АНД № 1338/2016 г.), като същият се е явил и на двете съдебни заседания по делото и е осъществил отговорна и пълноценна защита на Ликов в хода на съдебното производство пред Районен съд – С.. По подробно изложени в решението мотиви е направил извод, че същият е доказан по основание и размер, и като такъв го е уважил общо в размер на 600 лв., представляващи платено възнаграждение за ползването на адвокатска защита. Изложил е съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на Административен съд - С., правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Позовал се и на приетото от Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016 г. Приел е, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. За последното е изложил подробни съображения. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, е присъдил на ищеца сторените в производството разноски в размер на 310 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор, като направените изводи са правилни. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от Г. Ликов иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Ликов сума, общо в размер на 600 лв., на адв. Мазнев. Наред с това, установява се, че адвокатът действително е осъществил процесуално представителство и защита по делото пред Районен съд – С. и договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Претендираните вреди са доказани по размер за сумата от 600 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода и направеното искане от ответника по касационната жалба следва да му бъдат присъдени направените разноски съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 04.09.2017 г. (л. 25 от настоящото дело), но не в поискания от него размер за сумата от 800 лв. Настоящият касационен състав на ВАС намира за основателно направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касационната жалба. Следва да се посочи, че същото не е съобразено и с разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответно този размер не е справедлив и обоснован и по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Делото е с минимална фактическа и правна сложност и извършените процесуални действия също са в минимален обем. С оглед на гореизложеното, адвокатското възнаграждение на ответника по настоящото дело следва да се намали в размер на 400 лв., като бъде осъден касационният жалбоподател да заплати на ответника по касационната жалба сума в размер на 400 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128/24.07.2017 г., постановено по административно дело № 149/2017 г. на Административен съд – С.. ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - С., с адрес: гр. С., ул. "Г. С." .№... да заплати на Г. Н. Ликов от [населено място], обл. П., [улица], ЕГН [ЕГН], сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляващи направени по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.