Решение № 8782 от 24.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на И. В. П., чрез адв. Мадин като процесуален представител, срещу решение 10804 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело 5929/2024 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение със законните от това последици. Ответникът административният ръководител на Софийска градска прокуратура, изразява становище за правилност на оспореното съдебно решение. Ответникът Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощника му юрк. Михайлов, излага съображения за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия съобрази, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което намира жалбата за допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение по т. 3 от протокол 17 от заседание на 24.04.2024 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, в частта му по т. 3.1, относно потвърждаване на основание чл. 314, ал. 4 ЗСВ на наложеното със заповед РД-04-972/04.12.2023 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ забележка на И. В. П. прокурор в Софийска градска прокуратура. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореното решение е издадено от компетентния орган съгласно чл. 314, ал. 4 ЗСВ, в изискуемата форма, без да са допуснати процесуални нарушения, при наличен кворум и необходимо мнозинство. Мотивите на решението на Прокурорската колегия на ВСС се съдържат в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание забележка , в мотивите на направеното предложение от Комисия Дисциплинарна дейност към ПК на ВСС и в изложеното от члена на ПК на ВСС Е. Иванов. Потвърдената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 314, ал. 1, изр. 1 ЗСВ орган, при спазване на формата и процедурата. Според съда, възражението на жалбоподателя за поставяне в обективна невъзможност да работи по възложените му прокурорски преписки, е неоснователно, доколкото дисциплинарнонаказващият орган е обсъдил всички въпроси относно пречките от обективно естество и в заповедта за налагане на наказание е изложен анализ на изложените от прокурора обстоятелства. При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на нарушителя. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Според разпоредбата на чл. 242, ал. 1 НПК, след като получи делото, прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това. Алинея 4 от нормата гласи че прокурорът осъществява тези си правомощия в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото. В заповедта на административния ръководител на СГП за налагане на дисциплинарно наказание забележка на прокурор в СГП - И. В. П. като основание е посочено действие или бездействие, което неоправдано забавя производството по досъдебно производство 428/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16881/2022 г. по описа на СГП, по досъдебно производство 427/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16917/2021 г. по описа на СГП, досъдебно производство 420/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16706/2022 г. по описа на СГП и по досъдебно производство 399/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 16708/2022 г. по описа на СГП. Обжалваното решение е постановено при неизяснена и необсъдена от съда фактическа обстановка. На първо място в постановения съдебен акт не са изложени съображения за точната продължителност на периода на бездействие по всяко от четирите броя досъдебни производства и липсва разграничение и между тежестта на всяко едно от нарушенията във фактическия състав на нарушението. В този смисъл не е определено в какъв срок се счита, че прокурорът е следвало да се произнесе по всяка от преписките, съответно не се сочат какви действия е бил длъжен да предприеме при тяхното обработване. Няма и развити съображения относно фактическата и правната сложност на отделните прокурорски преписки във връзка с разпоредбата на чл. 242, ал. 5 НПК, относима към определяне на срока, в който прокурорът е задължен да се произнесе. Съдът не е изяснил и въпроса за натовареността на наказания прокурор и на органа на съдебната власт, в който работи, което е от значение за преценка законосъобразността на оспорения акт по смисъла на чл. 309, ал. 2 ЗСВ. За тази цел от съда е следвало да се анализира броят на разпределените на наказания прокурор преписки, съпоставяйки го с този на останалите прокурори, работещи в СГП и за средната натовареност на останалите прокурори в страната, съответно да се съобрази и тяхната правната сложност, или обстоятелства по фактическите положения за положения в периода труд, съотнесени като работни дни към обработени преписки. Въз основа на тези установявания следва да се извърши и преценката дали евентуално допуснатите от прокурор И. В. П. забави са довели до засягане правата на страните по забавените дела, съответно дали те могат да бъдат приети за значителни. Въпреки че данни за натовареността на наказания прокурор са представени по делото, липсата на изложени от тях разсъждения в обжалваното съдебно решение във връзка с формиране на преценка за възможността прокурор П. да се справи в срок с възложените му преписки, води и до обективна невъзможност настоящата инстанция да извърши контрол на постановеното решение. Предвид изложеното, без тези фактически установявания касационната инстанция като инстанция на правото не може да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти и не може за пръв път да установява нови фактически констатации. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на инстанцията по същество, който да установи безспорно релевантните за изхода на спора обстоятелства, в съответствие с дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,