Решение № 8143 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6709/2017 г.

Решение № 8143 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6709/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Христова, против решение № 567 от 12.04.2017 г., постановено от Административен съд - Б., по адм. д. № 5/2017 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че по делото е доказано, че кампания 2013 г. е втора година на ангажимента, която земеделският производител е поел, но той не е заявил участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения впланинските райони", поради което са предприети действия за прекратяване на многогодишния ангажимент. Развива тезата, че оспорващото дружество чрез поемане на петгодишния ангажимент по този начин е било уведомено за необходимостта от подаване на заявление, независимо, че първото компенсаторно плащане е извършено по- късно на 27.08.2013 г. Претендира отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено, заявявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомертост на адвокатското възнаграждение на ответника по касационната жалба. Ответникът - "Агробилд" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., с управител Г. В., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. М. Аршинкова, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба, като неоснователна и в законна сила атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото решението е съобразено с разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., съгласно които кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Според участващия по делото прокурор датата на първото компенсаторно плащане е юридическия факт, с който се свързва задължението за извършване на дейностите и подаване на заявление за подпомагане за петгодишен период, с оглед на което съдът е установил действителните факти от значение за случая и е направил обосновани правни изводи. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 567 от 12.04.2017 г. е отменен Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с изх. № 02-010-2600/14623#3 от 07.12.2016 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е осъден Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на "Агробилд" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., представлявано от Г. В., сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Б. е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно правомощията, предвидени в чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, както и съобразно заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г, с която е делегирано на заместник изпълнителия директор на ДФЗ правомощието за издаване и подписване на актове за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Според първостепенния съд при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като дружеството е уведомено за откритото производство по издаване на акта и в отговор на писмото е подадено възражение. В мотивите на обжалваното решение са счетено за основателно оплакването на "Агробилд" ЕООД, че при издаване на оспорения акт е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в атакувания акт не са посочени конкретните обстоятелства относно датата на получаване на първото компенсаторно плащане, както и относно срока за подаване на заявление за подпомагане за следващата година, от които да се изведе наличието на поет многогодишен ангажимент и съответно основание за прекратяването му. Освен това първоинстанционният съд е преценил, че процесният административен акт е издаден и в нарушение на материалния закон, като неправилно е приложена разпоредбата на чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 2008 г., която въвежда задължение за земеделските производители за подаване на заявление за подпомагане декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото след извършен подробен фактически и правен анализ в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че в случая административният орган не е изпълнил изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото в процесният административен акт само е възпроизведен нормативния текст на чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 2008 г., но не са вписани конкретни относими факти и обстоятелства, във връзка с възникване на задължението за подаване на спорното заявление за подпомагане за 2013 г., като не е уточнена и датата на получаване на първото компенсаторно плащане, от които да може да се обоснове наличието на правно основание за прекратяване на многогодишния ангажимент. От значение е обстоятелството, че в оспорения администартивен акт не се съдържа препращане към друг акт или цитиране на друг акт, чрез който земеделският стопанин да може да се установи в какво точно се състои неизпълнението на ангажимента от страна на "Агробилд" ЕООД и да организира защитата си срещу процесния акт. Касационният състав на Върховния административен съд споделя становището на първоинстаницониня съд за осъществено нарушение на приложимата материалноправна норма на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., по силата на която разпоредба се въвежда задължение за земеделските производители за подаване на заявление за подпомагане декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане . В конкретния случай по делото е безспорно установено, че "Агробилд" ЕООД е подало общо заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с УИН 01/150612/82916, като е заявило участие по Схема за единно доплащане на площ /СЕПП/, Схема за национални доплащане на хектар земеделска земя /НДП/ и мярка 211 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/. С горепосоченото заявление земеделският стопанин е декларирал, че е запознат със задължението си да извършва земеделска дейност върху площи с ограничения в планински райони поне пет години след първото плащане., но с уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 с изх. № 02-010-2600/16980 от 20.09.2013 г. за мярка НР1, му е оторизирана сума в размер на 2394.69 лева, като по делото не са представени доказателства от страна на ДФЗ това писмо да е съобщено на земеделския производител. Не е спорен правнорелевантният факт, че посочената в уведомителното писмо сума е постъпила по сметка на оспорващото дружество на дата 27.08.2013 г. При тези вярно установени факти и обстоятелства първоинстанционният съд е извел обосновано заключение, че с извършване на първото компенсаторно плащане възниква и се счита за поет от дружеството петгодишният ангажимент и едва от тогава се поражда задължението за подаване на заявление за втората година от многогодишния ангажимент - в случая за 2013 г. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че с обжалваното решение е извършено законосъбразно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 2008 г., като първоинстанционният съд е съобразил и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 2008 г., според която "Първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1." В касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство касаторът не оспорва обстоятелството, че посочената в уведомителното писмо от 20.09.2013 г. сума е постъпила по сметка на дружеството на дата 27.08.2013 г., което означава, че релевантното първо компенсаторно плащане е извършено на горепосочената дата. Срокът, регламентиран в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане, в случая - 2013 г. При това положение първоинстанционният съд правилно е преценил, че при извършено първо компенсаторно плащане след изтичане на срока за подаване на заявления за 2013 г., дружеството не би могло да подаде заявление за подпомагане, защото до изтичане на срока за подаването му от страна на администартивния орган не е налице надлежно направено изискуемото първо компенсаторно плащане по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 2008 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. Относно искането на ответника в касационното производство за присъждане на направените по делото разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съдът счита, че следва да бъде уважено в размера, който е доказан с приложеното по делото пълномощно с договор за правна защита и съдействие, в който е отразена заплатена сума, възлизаща на 1200 лв. Решаващият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, защото същото в конкретния случай съответства на действителната фактическа и правна сложност на настоящия правен спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,