Решение № 14142 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2010 г.

Решение № 14142 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Адрияна Панайотова Тодорова от гр. Варна, подадена против решение № 2130 от 14.12.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, тридесети състав, по адм. д. № 1804/2007 г. С жалбата и в писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката съдът неправилно е приложил текста на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да се съобрази с това, че оценяваните 176 кв. м могат да се присъединят към съседния имот, който е възстановен на бившите собственици и да се получи нов имот с обща площ 430 кв. м. Касаторката твърди, че ползвателят не може да стане собственик на повече от 600 кв. м, както и че не е имал законно построена сграда в имота до 1991 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът - кметът на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Данко Аврамов Драганов и Тони Данков Аврамов оспорват касационната жалба с писмен отговор, в който развиват подробни съображения за оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото доводите в нея не засягат самата оценка, а присъждането на процесния имот към момента на ползвателя. Заповедта е издадена на основание § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и е законосъобразна. Планът е одобрен със заповед РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. от областния управител и е влязъл в сила. В жалбата липсват доводи по същество, касаещи самата оценка. Сроковете по § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ са инструктивни и оценката е определена по реда на глава VII, раздел I от ППЗДС. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2130 от 14.12.2009 г. е отхвърлена жалбата на Адрияна Панайотова Тодорова от гр. Варна срещу заповед № 122/2.08.2007 г. на зам.-кмета на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и § 4з, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрена оценката на част от имот № 1784 в кад. район 520 по плана на новообразуваните имоти на м. "Траката", селищно образувание, землище кв. Виница, гр. Варна, с площ 176 кв. м - в размер на 3204 лв. Със същото решение жалбоподателката е осъдена за заплащане на разноски на заинтересованите страни. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния за това орган в предписаната от закона форма. В мотивите на съдебното решение е установено, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да влияят на истинността на фактите, на които се основава оспорената заповед. Подробно са разгледани всички възражения на жалбоподателката и е преценено, че материалният закон е тълкуван и приложен правилно и няма основание да се приеме, че административният акт противоречи на целта на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът се е позовал на приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза за пазарната цена на имота, предмет на оценяване, както и относно оценката, определена по реда на глава седма, раздел I от ППЗДС, приет с ПМС № 235 от 1999 г. Правилни са мотивите на атакуваното решение, че по силата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съдът точно е преценил, че сроковете по § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ са инструктивни и няма нарушение на императивни норми. Няма спор между страните, че процесната заповед е издадена на дата 2.08.2009 г., от което е изведен верен и обоснован извод, че към датата на издаване на заповедта следва да се вземе предвид материалната уредба, действаща към този момент. Следователно в случая точно е приложен § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, в редакцията му преди изменението в ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., регламентиращ ред за определяне на оценката - по глава седма, раздел I от ППЗДС (отм.). Съдът е установил, че със заповедта е одобрена оценка, която е по-висока от изчислената по горепосочения ред, като правилно е преценил, че е недопустимо да се влошава положението на жалбоподателя, който има интерес от определянето на по-висока оценка, с оглед на което процесната заповед е потвърдена. Относно твърденията, развити в касационната жалба, че оценяваните 176 кв. м могат да се присъединят към съседния имот, който е възстановен на бившите собственици и да се получи нов имот с обща площ 430 кв. м, че ползвателят не може да стане собственик на повече от 600 кв. м, както и че не е имал законно построена сграда в имота до 1991 г., решаващият съдебен състав счита, че са неотносими към настоящия правен спор относно стойността на процесните 176 кв. м. По влезлия в сила план на новообразуваните имоти от 24.01.2006 г. тази част от имот № 1784 е отредена за ползвателя на имота. Докато не се измени одобрения ПНИ, касаторката не разполага с процесуалната възможност да атакува основанието за отразяването на спорната част от 176 кв. м в полза на заинтересованите страни по делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,