Решение № 2867 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 546/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция Земеделие Шумен, подадена чрез юрисконсулт С. Чанев, против Решение 1631/11.12.2024 г., постановено по административно дело 304/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отменена негова Заповед РД-10-27-0033/19.10.2023 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди процесната заповед. Жалбата се поддържа от юрисконсулт Чанев, който моли да бъде уважена по изложените съображения, претендира юрисконсултско възнаграждение и моли адвокатското такова на другата страна да бъде намалено до законоустановения минимум. Ответната страна П. Й. Н. се явява лично като оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, съдържащи се в писмен отговор и молба, изготвени от адвокат Б. Златева. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Шумен е Заповед РД-10-27-0033/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие Шумен, с която е прекратено служебното правоотношение с П. Й. Н., заемащ длъжността Главен директор на Главна дирекция Аграрно развитие, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 108 ЗДСл, поради наложено дисциплинарно наказание уволнение със с т. III и IV от Заповед РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие Шумен. При правилно извършени фактически установявания, които не са спорни между страните, съдът е възприел законосъобразния правен извод за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, които се споделят от касационната инстанция. Няма спор, че заповедта, послужила като основание за издаване на процесната заповед, в частите й по т. т. III и IV, с която е било наложено дисциплинарно наказание уволнение на П. Й. Н., е отменена с влязло сила съдебно решение - Решение 493/10.04.2024 г. по административно дело 303/2023 г. на Административен съд Шумен, оставено в сила с Решение 12306/14.11.2024 г. по административно дело 4912/2024 г. по описа на Върховния административен съд. При така установените факти, правилен е решаващият извод за това, че следва да бъде зачетено посоченото съдебно решение, което съгласно чл. 297 ГПК е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, и с което е отречен юридическия факт, послужил като основание за прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Този извод обуславя материалната незаконосъобразност на заповедта, доколкото същата е издадена на основание разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, съгласно която органът по назначаване прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител бъде дисциплинарно уволнен. Респективно, отмяната на това уволнение влече отмяна и на законовата последица от него, а именно процесното прекратяване на служебното правоотношение, извършено с оспорената заповед. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебният състав на Административен съд Шумен е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора се дължат разноски на ответната страна, която претендира такива в размер на 2500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на касационния жалбоподател, поради което и съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на П. Й. Н. следва да се присядат разноски в размер на 1500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение