Решение № 13005 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2018 г.

Решение № 13005 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на община Ямбол, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Караиванова, против решение № 174 от 8.10.2018 г. по адм. дело № 57/2018 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на общината против Заповед № 18-941/1.02.2018 г. на началника на Службата по геодезия картография и кадастър /СГКК/-гр. Ямбол. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на СГКК-Ямбол, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му - адв. Ставрев, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: "Сакарела" ООД, чрез процесуалния му представител - адв. Вълчева, оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения подробно изложени в писмено становище. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Община-Ямбол е оспорила пред първоинстанционния съд Заповед № 18-941/1.02.2018 г. на началника на СГКК-Ямбол, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 и 4 ЗКИР е одобрено изменението на КККР на гр. Ямбол поради непълнота и грешка в ПИ с идентификатор 87374.524.20, състоящо се в заличаване на сгради с идентификатори 87374.524.20. 2, 87374.524.20. 3 и 87374.524.20. 8 и самостоятелни обекти в тях и на тяхно място заснемане на една сграда с нов идентификатор 87374.524.20. 9 и нанасяне на три самостоятелни обекта в нея със схеми, както следва: 87374.524.20. 9. 1, 87374.524.20. 9. 2 и 87374.524.20. 9. 2 и 87374.524.20. 9. 3. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото и е установил фактите, е изложил правни изводи за неоснователност на оспорването. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Посочил е, че по делото не са събрани доказателства за наличието на спор за материално право между община Ямбол и заинтересованата страна - "Сакарела" ООД, като заявител, по отношение на сградата /сградите - предмет на изменението. Намерил е, че изменението е в хипотезата на непълнота и грешка, тъй като по влязлата в сила КККР на гр. Ямбол от 2005 г. и изменението й през 2008 г., процесните сгради са нанесени неправилно и не отразяват действителното им положение на място. Проследил е титулите за собственост на първоначалния приобретател на сградата -ЕТ "Перфект видео-Н. Йорданова" от 1995 г. /договор за продажба на бивш хотел-ресторант "Боровец", ведно с отстъпено право на строеж и нот. акт № 119/1997 г. /, по технически показатели към първия /л. 99 застроената площ на първия етаж възлиза на 804, 60 кв. м. и площ на външни тераси - на 597 кв. м., или общо 1401. 60 кв. м. Установил е, че по преписката за узаконяване на нощен бар под кръгла тераса в същата сграда /Акт за узаконяване № 13/2000 г. / се намира скица № 566/2000 г. на община Ямбол /л. 62/, в който процесния поземлен имот, ведно със сградите в него и външната тераса са изчертани по същия начин, както са по проекта на изменение с оспорената заповед. Отчел е, че "Сакарела" ООД,. с договор за продажба на търговско предприятие от 2008 г. е закупило от ЕТ "Перфект видео-Н. Йорданова" процесните сгради, така както са заснети по КККР от 2008 г., т. е като три сгради, в които площи не са включени площите на прилежащите към тях тераси. При тези установявания съдът е приел, че в КККР от 2005 г. и изменението й през 2008 г., е допусната непълнота и грешка по отношение на съществуващата от преди това сграда на хотел-ресторант "Боровец", която не е отразена с действителната си застроена площ, включваща и терасите. По отношение на тази допълнителна площ от тераси, заснета с изменението, е направил извод, че не обуславя спор за материално право с община Ямбол, тъй като изначално тази площ е съществувала но не е била нанесена в КККР и освен това общината не представя документ за собственост върху тези тераси. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че процесното изменение на КККР на гр. Ямбол, засягащо бившата сграда на хотел-ресторант "Боровец", построена върху общинска земя - ПИ 87374.524.20, е извършено на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, вр. чл. 54, ал. 1 ЗКИР, поради наличието на непълнота и грешка. Спорен по делото е въпросът дали площа на съществуващите към сградата външни тераси, с обща застроена площ от 597 кв. м. /съгласно документ-технически показатели към договор за продажба на бившия хотел-ресторант от 1995 г. -л. 96-99/, които не са били заснети с първоначалната КККР от 2005 г. на гр. Ямбол, респ. с изменението й през 2008 г., е следвало да бъдат изобразени към границата на сградата, или не. Спорен е и въпросът налице ли е спор за материално право между касатора, който претендира, че е собственик на тази допълнителна площ от тераси, на основание приращението по чл. 92 ЗС, и ответното дружество "Сакарела" ООД. Настоящият състав като взе предвид установените от първоинстанционния съд факти, намира, че външните тераси са част от сградата на бившия хотел-ресторант "Боровец", тъй като не представляват самостоятелен обект в тази сграда, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗКИР, които да подлежат на отделно заснемане. Поради това и съгласно определението за "граница на сграда", дадено с § 1, т. 1, изр. 3 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР / обн. ДВ, бр. 4/2017 г. /, счита, че към границата на сградата - бивш хотел ресторант правилно са изобразени съществуващите отпреди 1995 г. външни тераси. Установено е, че по предходно одобрените КККР тези тераси не са били изобразени към границата на трите сгради, което представлява непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Поради това и изводите на съда, че заповедта е издадена на съответното правно основание - чл. 54, ал. 1 ЗКИР, са правилни. Правилни са и другите правни изводи на съда за липсата на спор за материално право. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на цитираната наредба, такъв спор е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая праводателят на "Сакарела" ООД - ЕТ "Перфект видео-Н. Йорданова" се легитимира като собственик на бившата сграда - хотел-ресторант "Боровец", включващ ресторант с кухненски бокс-1 етаж, хотел с 8 стаи и един апартамент-2 етаж, сутерен, котелно, външни тераси, съгласно договор за продажба от 1995 г. с обща застроена площ от 1401. 60 кв. м. по технически показатели на л. 99 от делото. Касаторът - община Ямбол се легитимира като собственик на ПИ 87374.524.20, върху който се намира сградата на бившия хотел-ресторант, на основание АОбС. Общината не е представила титул за собственост върху сградата, респ. върху застроените външни тераси към нея. "Сакарела" ООД се легитимира като собственик на същата сграда, на основание Договор за продажба на търговско предприятие от 2008 г., в който същата е описана по идентичен начин, както и в договора от 1995 г. При непредставяне на доказателства за съществуване на право на собственост върху сградата, ведно с външните тераси - предмет на процесното изменение на КККР, от страна на община Ямбол, не може да се направи извод за съществуването на спор за материално право между общината и заявителя-ответник, който спор да обуславя отказ от исканото изменение. Ето защо и касационната жалба, с която отново се правят оплаквания за наличието на такъв спор, без доказателства за това, се явява неоснователна. Вещните си претенции касаторът може да упражни по общия исков ред. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат и съобразно направеното искане от ответното дружество, касаторът следва да бъде осъден да му заплати направените пред касационната инстанция разноски, в размер на 2000 лева, съгласно договор за правна помощ и списък на разноските /на стр. 13 и 14 и при липса на възражение за прекомерност. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение