Решение № 176 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2007 г.

Решение № 176 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Р. к. съюз (РКС) гр. С., ч. повереника си адв. Я от АК С. З., против въззивно решение № 37 на С. окръжен съд от 11.06.2007 г., постановено по т. дело № 193/2007 г., с което е оставено в сила решение № 24 "к" от 14.02.2007 г. на К. районен съд, постановено по гр. д. № 436/2006 г., с което са отхвърлени ревандикационните искове почл. 108 ЗС. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, с искане за неговата отмяна и уважаване на исковете по отношение на ответника "Д" О. гр. Ш. П. съображения са изложени в писмена защита на процесуалния представител на касатора пред ВКС адв. Ю от АК-София. Ответниците по жалбата, "Д" О. гр. Ш. и "В" Е. гр. К., С. област, не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предявени са от РКС гр. С., обективно и субективно съединени искове срещу "В" Е. и "Д" О., с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответниците да предадат владението на следните недвижими имоти: на склад "Ж", представляваща две свързани Г-образно сгради, с обща застроена площ от 470 кв. м, склад "Д", представляваща двуетажна сграда, със застроена площ от 336 кв. м и склад "Е", представляваща едноетажна сграда със застроена площ от 648 кв. м, и трите находящи се в УПИ-I-7836, в квартал 30 по плана на гр. К., както и на терен с площ от 4600/36140 кв. м ид. части от дворно място от УПИ № I* кв. 30 по плана на града, при граници на дворното място: ул. "...", път, ж.п. линия и "Т". С решение № 24 "к" от 14.02.2007 г., постановено по гр. д. № 436/2006 г., Казанлъшкият районен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че ищецът не е доказал, че е придобил правото на собственост върху имотите, както и че първият ответник не ги владее. По жалба на ищеца, с решение № 37 от 11.06.2007 г. по т. д. № 193/2007 г. Старозагорският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е приел, че поради невписване по надлежния ред на исковата молба на ищеца с предявени от него против първия ответник искове за установяване право на собственост, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) по т.д. № 99/2001 г., решението по това дело не разпростира сила на пресъдено нещо по отношение на втория ответник. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС и за тяхното уважаване следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищецът следва да докаже, че е собственик на спорната вещ, както и че тя се владее от ответника без правно основание. От събраните по делото доказателства се установява, че с решение № 83 от 1.07.2004 г. на С. окръжен съд по т. д. № 99/2001 г., е признато за установено по отношение на "В" Е., че РКС С. З. е собственик на процесните имоти, като решението е постановено въз основата на извънсъдебно споразумение между страните, сключено на 04.02.2004 г. Установено е също така, че с нот. акт № 35, т. I, рег. № 4* д. № 32/2002 на нотариус К. К., рег. № 441, "В" Е. е продал процесните имоти на "В" О. гр. Ш., като последното дружество се е преобразувало ч. разделяне и процесното имущество е преминало в патримониума на новосъздаденото търговско дружество "С" О., гр. Ш.. По силата на договор за продажба от 28.06.2002 г. на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, процесните имоти са закупени от ответника "Д" ООД. Безспорно е установено, че ответника "Д" О. ползва процесните имоти, тъй като към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело и за периода от 1.07.2004 г. до 31.08.2006 г., е получавал наем за тях. По делото е представен нот. акт № 23, т. I, д. № 543 от 1955 г., с който се признава на РКС - К. правото на собственост по силата на регулация върху празно дворно място с площ от 26700 кв. м. Представени са удостоверения от У. "ТСУ" на Община К., от които е видно, че кв. 47 по стария план действащ към 1955 г., е идентичен с кв. 62 по сега действащия план, а кв. 331 по стария план е идентичен с кв. 30 по сега действащия план, както и че кв. 47, респ. кв. 62 и кв. 331, съответно кв. 30 са били и са разположени в два различни района на гр. К. без никаква близост между тях. Представено е и решение № 607 от 21.02.2001 г. на С. окръжен съд по ф. д. № 2/67 г., от което е видно, че РКС - К., рег. по ф. д. № 3071/1992 г. се влива в РКС - С. З. При така събраните доказателства, настоящият състав споделя извода на въззивния съд за неоснователност на предявените ревандикационни искове по отношение на процесните имоти. На първо място, ищецът Р като универсален правоприемник на РКС - К., не е доказал, че последният е правоприемник на съществувалия към 1955 г. РКС - К. Регистрираният по ф. д. № 3071/1992 г. РКС - К. не се установява да е правоприемник на този от 1955 г., а се касае за новоучредена кооперация през 1992 г. със същото наименование, без да са налице доказателства за преминаване на права и задължения между тях, или праводателят на ищцовия к. съюз по силата на извършеното преобразуване ч. вливане през 2001 г., няма качеството на съществуваща или възстановена кооперация и не може да бъде субект на реституция на кооперативно имущество, съгл. § 1, ал. 1 ЗК от 1991 г. (отм.)., тъй като одържавените кооперативни имущества се връщат по силата на закона само на бившите им собственици, какъвто, както се установи по-горе, не е РКС - К. от 1992 г., респ. неговият универсален правоприемник РКС-С. З., т.е. в случая не е налице активната материалноправна легитимация по ревандикацията на процесните имоти. Дори обаче да се приеме наличието на правоприемство, съгласно нот. акт № 23/1955 г., легитимиращ РКС К. за собственик на недвижим имот, то от данните по делото е видно, че този имот се намира в друг квартал на гр. К., а не в този, в който са построени процесните сгради и се претендира право на собственост и върху съответна част от дворно място. Следователно, ищецът не е доказал първата предпоставка на ревандикационния иск, а именно, че е носител на правото на собственост върху процесното недвижимо имущество. Вън от изложените по-горе съображения, настоящата инстанция намира, че правилно въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение между ищеца и първия ответник по предходно дело относно установяване правото на собственост върху процесните имоти, не разпростира силата на пресъдено (СПН) нещо върху втория ответник, който е приобретател на имотите въз основа на описаните по- горе правни действия. Това е така, с оглед разпоредбата на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), съгласно която СПН не се разпростира върху приобретателя на процесната недвижима вещ, тъй като не е налице вписване на исковата молба, доколкото се касае за спор за собственост върху недвижим имот. С оглед изложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищецът не е доказал обстоятелствата, на които се основава исковата си ревандикационна претенция при условията на пълно и главно доказване, съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). Както се посочи по-горе, в случая не е налице първата предвидена в чл. 108 ЗС предпоставка за водене на ревандикационен иск, а именно ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесното имущество, т.е. в случая не е налице активната му материалноправна легитимация, поради което правилно въззивният съд е отхвърлил предявените ревандикационни искове като неоснователни. Обжалваното решение не е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Релевантните за спора доказателства, в т.ч. и изслушаните съдебно-техническа и икономическа експертизи и доводите на страните, са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ като разпоредбата на чл. 108 ЗС, е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, деловодни разноски на касатора за настоящото производство, на основание чл. 64 ГПК (отм.) не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,