Решение № 8909 от 29.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2303/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020 г., гр. София, ул. 6-ти септември 21 срещу Решение 558 от 14.12.2020 г. на Административен съд Монтана по административно дело 444/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил точка 3, 4 и 5 от Решение РД-16-844 от 08.09.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2002 г., с което на Сдружение Клъстер Геодинамика е отказана верификация на разходи в размер на 98 151,62 лв., определена е сума за възстановяване в размер на 52 499,64 лв. и е даден четиринадесетдневен срок за доброволно възстановяване на средствата.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото и механизма на финансиране и счита за неправилен извода на съда, че възстановяването на сумите, предмет на оспорения акт, следва да бъде или по реда на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), или по реда на чл. 62 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Счита за доказано, с оглед на доказателствата към техническия отчет, че за дейност 6 не е налице адекватна и надеждна одитна следа с оглед на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ.

Счита, че извода на съда относно точка 2 от акта е следвало да бъде направен и по отношение на точки 3, 4 и 5.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. касаторът се представлява от пълномощник Б. Менцел.

1. Ответникът по касационната жалба Сдружение Клъстер Геодинамика, счита същата за неоснователна.

За правилен счита извода на съда за установяване на дължимата за възстановяване сума по точки 4 и 5 по реда на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ или на чл. 62 ЗПФ във вр. с чл. 166, ал. 2 ДОПК. Приетото от органа правно основание за отказа чл. 43 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащане, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н-3) счита за неотносимо.

За неправилни счита доводите на касатора за приложимост на установеното по точка 2 от акта към точки 3, 4 и 5.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Е. Радева, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 30.03.2018 г. между Сдружение Клъстер Геодинамика и Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 352 559,98 лв. за проект Развитие на Клъстер Геодинамика на стойност 440 700,00 лв.

Финансирането на проекта е при условията на междинно и окончателно плащане. Съгласно т. 14.2. от Условията за кандидатстване по компонент 1 Изграждане и подкрепа за организационно-административно укрепване на клъстера разходите за възнаграждения (включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонала на административното тяло на клъстера са до 50% от общо допустимите разходи по проекта.

1. На 21.04.2020 г. Сдружение Клъстер Геодинамика представя искане за окончателно плащане 5, финален технически отчет и финансов отчет.

1. В периода 13.05.2020 г. 25.08.2020 г. между ръководителя на Управляващия орган и Сдружението е водена кореспонденция за резултатите от извършената проверка, необходимостта от представяне на допълнителна информация и доказателства и за представяне на исканата информация и документи.

1. На 08.09.2020 г., с Решение РД-16-844, издадено на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, 3 и 6 във вр. с чл. 62, 63, 64, ал. 3 и 4 ЗУСЕСИФ, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. 1.) отказва верификация на 6 893,17 лв.; 2.) отказва верификация на 8 160,00 лв.; 3.) отказва верификация на 98 151,62 лв.; 4.) установява размера на верифицираните разходи 32 527,12 лв., от които 26 021,69 лв. безвъзмездна финансова помощ, като от недължимо верифицираните 78 521,33 лв. определя дължими за възстановяване 52 499,64 лв.; 5.) определя срок за доброволно възстановяване четиринадесет дни от датата на уведомяването в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСЕН) на основание чл. 43 от Наредба Н-3.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-16-458 от 12.06.2020 г. и Заповед РД-16-635 от 30.07.2020 г. на министъра на икономиката за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания.

Съдът приема за относими член 25, буква ж) от Делегиран регламент (ЕС) 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (Делегиран регламент 480/2014), чл. 55, ал. 1, т. 1, чл. 57, 63, ал. 1, чл. 64, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

По отношение на отказа за верификация по точка 1 в размер на 6 893,17 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ съдът приема акта за законосъобразен, тъй като по делото е безспорно доказано, че за процесния разход не е реално извършена услуга лицето, за което са направени разходи за самолетни билети и хотелско настаняване, не е участвало в мероприятието.

По отношение на отказа за верификация по точка 2 в размер на 8 100,00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ съдът приема акта за законосъобразен, тъй като по делото е безспорно доказано, че за процесния разход не е налична адекватна и надеждна одитна следа.

За тези два отказа съдът приема, че органът не е допуснал и нарушение на административнопроизводствените правила.

По отношение на отказа за верификация по точка 3 в размер на 98 151,62 лв., от които 78 521,33 лв. безвъзмездна финансова помощ, представляващи верифицирани разходи за възнаграждения в трети и четвърти междинен отчет, които превишават 50% от допустимите разходи по проекта, съдът приема, че след като разходите са вече верифицирани е недопустимо с последващ акт, при окончателно искане за плащане, да бъде отказана верификацията им. Приема, че дори и да са налице фактическите обстоятелства, посочени в акт по точка 3, това е основание за провеждане на производство по установяване на публично вземане поради недължимо платени суми по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК.

По отношение на разпореденото в точки 4 и 5 определяне на подлежащата на възстановяване сума от 52 499,64 лв. и определянето на срок за доброволно изпълнение, съдът приема, че позоваването на чл. 43 от Наредба Н-3 е неотносимо, а исканата за възстановяване сума следва да бъде надлежно установена като дължима при спазване на съответната за това процедура и издаден нарочен акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ или по чл. 62 ЗПФ във вр. с чл. 166, ал. 2 ДОПК.

По отношение на разпореденото в точки 3, 4 и 5 съдът приема допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е проведено надлежното производство и издаден годен да установи задължението акт.

Въз основа на горното съдът отхвърля жалбата на Сдружение Клъстер Геодинамика срещу точки 1 и 2 и отменя точки 3, 4 и 5 от Решение РД-16-855.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Предмет на настоящото съдебно производство е Решение 558 в частта, с която е отменено Решение 16-884 точка 3, 4 и 5. Решение 558 в частта, с която е отхвърлена жалбата на Сдружение Клъстер Геодинамика не е обжалвано и е влязло в сила.

Видно от разпоредителната част на оспорения акт по точка 3 органът, макар да разпорежда отказ от верификация на разход в размер на 98 151,62 лв., от които 78 521,33 лв. безвъзмездна финансова помощ, обективно отменя свои влезли в сила индивидуални административни актове за верифициране на разходи по предходни междинни искания - 3 и 4.

Безспорно е, че в хипотеза като процесната, когато даден вид разход в случая разходът за възнаграждения на персонала на административното тяло на клъстера, е определен като стойност, но е налично и изрично ограничение във влязъл в сила акт по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ до 50% от допустимите разходи по проекта, е напълно логично в хода на изпълнението на проекта размерът на верифицираните за това перо разходи да се промени с оглед на промяната на общия размер на допустимите разходи по проекта. С оглед на това логично е при окончателното искане, с оглед на установения окончателно размер на допустимите разходи по проекта, да настъпи промяна и в размера на допустимите разходи по перото, което е обвързано с процентен показател на допустимите разходи, в случая разходите за възнаграждения. Това обективно налага промяна в размера на верифицираните крайни разходи, обвързани с крайния размер на допустимите разходи по проекта в случая крайният размер на допустимите разходи за възнаграждения.

Но тъй като органът вече е верифицирал съответния размер на допустими разходи, тази промяна обективно значи отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт, който е благоприятен за бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013). Отмяната на влязъл в сила благоприятен за адресата акт е допустима, но само при условията на чл. 99 АПК и в сроковете по чл. 100 АПК.

В случая, органът не е провел производство по отмяна на своите влезли в сила актове в частта, с която е признал за допустими разходите за възнаграждения по искане за междинно плащане 3 и 4, а направо с оспореното Решение РД-16-844 е отменил вече верифицираните разходи. Това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото органът не е провел изискуемото производство, което би му позволило да отмени свои влезли в сила актове. Едва когато проведе производството по чл. 99 АПК и отмени изцяло или в съответната част, своите актове за верификация, органът може да постанови нов акт, с който да откаже верификация на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, защото в съответната част претендираният разход би бил недопустим.

Тъй като органът не е провел производство по чл. 99 АПК решението му в частта по точка 3 е незаконосъобразно. Незаконосъобразността на точка 3 обективно прави незаконосъобразна и точка 4, тъй като тя е аритметично следствие на приетото по точка 3.

Основателни са доводите на касатора за неправилност на мотивите на първоинстанционния съд относно приложимостта в случая на производството по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ или на това по чл. 62 ЗПФ във вр. с чл. 166, ал. 2 ДОПК. В случая не става въпрос нито за нередност, за която да бъде определена финансова корекция, нито за приключил проект, за който след окончателното плащане е извършена финансова корекция с оглед на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Става въпрос за произнасяне на органа по искане за окончателно плащане и именно в това производство органът е длъжен да установи крайният размер на допустимите и на недопустимите разходи и по отношение на недопустимите, но платени разходи, да разпореди възстановяването им.

С оглед на горното крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на точки 3 и 4 от оспореното решение е правилен, макар и по други мотиви. С оглед на това съдът следва да остави в сила обжалваното решение в частта, с която отменя точка 3 и 4 от Решение РД-16-844.

Що се отнася до точка 5 от акта тя представлява разпореждане относно начина на доброволното изпълнение на акта и не представлява сама по себе си индивидуален административен акт. По правните последици от това разпореждане съдът се е произнесъл с Определение 4600 от 12.04.2021 г. Тъй като в тази си част оспореният акт не е индивидуален административен по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК първоинстанционният съд се е произнесъл при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Това прави решението му в частта, с която отменя точка 5 недопустимо. Съдът следва да го обезсили и да прекрати съдебното производство в тази му част.

Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд