Решение № 6087 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 662/2025 г.

Производството е по чл.208 и л. от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по жалба на Х. Ф. С.,[ЛНЧ], гражданин на Сирия, с адрес: РПЦ при ДАБ [населено място], област Хасково, [жк], чрез процесуален представител, назначен по реда на ЗПП, адвокат Р. Георгиев, срещу Решение 5651/11.12.2024г. по адм.дело 1145 по описа за 2024г. на Административен съд-гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. Ф. С., [ЛНЧ] , гражданин на Сирия, срещу Решение 11120/25.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което му е отказано, на основание чл.75,ал.1,т.2 и 4 от Закона за убежището и бежанците, предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът счита, че това решение на Административен съд-гр. Хасково е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото се явява необосновано - касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се навеждат доводи, че в обжалваното решение Административен съд Хасково е изложил подробни аргументи, в които е изследвал детайлно административното производство по издаване на оспорения административен акт Решение 11120/ 25.10. 2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, както и че са обсъдени мотивите на административния орган, но неправилно се приема, че отказът за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут на жалбоподателя е обоснован и законосъобразен, без да се вземат предвид доводите на процесуалния представител на жалбоподателя - за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на оспорения административен акт, както и за материалната незаконосъобразност на административния акт - поради противоречие с разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Според касатора, необосновано в решението на Административен съд-гр. Хасково се приема, че не са налице основанията по чл.146, т.3 и 4 от АПК за оспорване на административния акт, тъй като не били нарушени административно-производствените правила и съответно решението на Председателя на ДАБ при МС не противоречи на материално-правните изисквания на чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на Х. Ф. С.. Твърди се, че в бежанската история на жалбоподателя Х. Ф. С., изложена в интервюто, дадено пред административния орган, се съдържат данни, че той е напуснал страната по произход Сирия - поради въоръжен конфликт, който е с характер на гражданска война и се отличава с безогледно насилие и разрушения на сгради и инфраструктура в населените места на територията на страната, включително в селището в Сирия, където е живял жалбоподателят преди да напусне страната си по произход. Подчертава се, че този въоръжен конфликт създава реална опасност за сигурността и живота на жалбоподателя Х. Ф. С. и че това се потвърждава от данните на приложената към административната преписка по издаването на Решение 11120/25.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България Справка за Сирийска арабска република относно политическите и икономически условия и състоянието на сигурността в страната, изготвена от Дирекция Международна дейност при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Оспорват се мотивите на обжалваното решение на Административният съд-гр. Хасково, че не са налице факти и твърдения на жалбоподателя, които да обосновават предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл.8, ал.1 ЗУБ. За касатора е очевидно не може да се счита, че в съответствие с международноправни актове, изброяването на причините за напускането на страната по произход в хипотезиса на тази правна норма не може да бъде изчерпателно посочено и по такъв начин ограничено като основание за предоставянето на статут на бежанец. Счита, че личното положение на жалбоподателя следва да бъде конкретно преценявано от съда, доколкото има данни, че същият не е отбил военната си служба и съществува заплаха за преследване от властите в страната на произход по силата на условията на провежданата в Сирия мобилизация на мъжете от населението на тази страна, а редовната сирийска армия е въвлечена във въоръжения вътрешен конфликт и провежданите бойни действия, което създава заплаха за живота, и сигурността на жалбоподателя, който излага в бежанската си история опасения за преследване и принуда да бъде мобилизиран в състава на армията и включен във въоръжени действия на територията на Сирия. Изтъква, че за него съществува реална опасност от налагане на наказание поради това, че не е изпълнил тези си задължения към държавата и в този смисъл, че искането му за предоставяне на статут на бежанец в Република България не противоречи на разпоредбата на чл.8 от ЗУБ, доколкото жалбоподателят се е отклонил от задълженията си по военната служба в страната си по произход Сирия, с цел да запази своя живот и сигурност и от това за него съществува реална опасност от преследване с правни, административни, полицейски или съдебни мерки /чл.8, ал.5, т.2 във вр. с чл.8,ал.4 от ЗУБ/, които биха могли да бъдат приложени спрямо него по дискриминационен начин, в случай, че се завърне в страната си по произход Сирия. Навеждат се доводи, че тези обстоятелства не са обсъдени нито в обжалвания административен акт - Решение 11120/ 25.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, нито в Решение 5651/11.12.2024г. по адм. дело 20247260701145 по описа за 2024г. на Административен съд-гр. Хасково и че е налице съществено нарушение на административно-производствените правила при издаването на административния акт-Решение 11120/25.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция на бежанците при Министерски съвет на Република България, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за издаването на законосъобразен административен акт. Х. С. е категоричен, че при наличието на тези пороци на административния акт той следва да бъде отменен от съда като незаконосъобразен административен акт, който води до неблагоприятни правни последици за жалбоподателя, но че тези обстоятелства и факти не са обсъдени и от административния съд, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на съдебното решение . Касаторът счита, че всичко това е довело съда до неправилния извод, че не са налице предпоставките на чл.8, ал.1 и ал.5, т.2, 3 и 5 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на Х. Ф. С., и като е потвърдил Решение 11120/25.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, това е довело до постановяването на едно неправилно и необосновано съдебно решение, което лишава жалбоподателя от международна закрила чрез отказ да му бъде предоставен статут на бежанец в Република България по смисъла на чл.8, ал.1 от Закона за убежището и бежанците. По повод отказа на административния орган да предостави на жалбоподателя Х. Ф. С. хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ касаторът намира, че неправилно и необосновано Административен съд-гр. Хасково е приел, че не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, мотивирайки се, че жалбоподателят не е посочил факти и обстоятелства в бежанската си история, от които да се направи извода, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства - като смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Твърди, че неправилно и необосновано Административен съд съд-гр. Хасково приема, че административният орган правилно е преценил, че не са налице предпоставките по чл.9,ал.1,т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут поради тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие, характеризиращо съществуващия въоръжен вътрешен конфликт в държавата по произход Сирия и въпреки че данните от Справки с вх. ЦУ-1850/27.08. 2024г. и вх.ЦУ-1841/23.08.2024 г. на Дирекция Международна дейност" при ДАБ сочат, че от 2011г. на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт и като се позовава на тълкуването, дадено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) на чл. 15,буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година във връзка с чл.2,буква д от същата директива. Посочва се още, че в решението си административният съд е приел, че въоръженият конфликт в Сирия в настоящия момент, когато се разглежда оспорването на административния акт на Председателя на ДАБ при МС на Република България, е в състояние на застой, фронтовите линии в Сирия към момента били повече или по-малко стабилизирани и фактически съществували четири зони под контрола на различни участници в конфликта-зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрола на т.нар. Правителство на сирийското спасение и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции, като сирийското правителство контролирало над 60% от общата територия на страната, включително големи градове като Дамаск, Хомс. Халеб и Хама, разположени в контролираната от правителството зона. Изтъква се още, че Административният съд-Хасково приема, че е правилен изводът на административния орган, че към настоящия момент в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. Акцентира се върху това, че в мотивите на обжалваното решение са посочени факти и обстоятелства за промяна на ситуацията в държавата по произход Сирия предвид бягството на президента Б. А. в Русия и свързаните с това последици за обществено-политическото положение в страната, като тези факти и обстоятелства се основават на медийни съобщения от средствата за масова информация-телевизия и интернет-сайтове, които съдът е приел за достоверни в най-голяма степен, без да са проверени аналитично от специализиран административен орган като Дирекция Международна дейност при ДАБ, които предоставят на административния орган ДАБ и съдилищата, които разглеждат жалбите на чужденците срещу отказите да им бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут при условията на ЗУБ, становище по отношение на обществено политическата и икономическата обстановка в държавата по произход. Касаторът намира, че като е обосновал извода си за законосъобразност на отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, обективиран в обжалвания административен акт Решение 11120/25.10.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България - Административен съд Хасково е постановил своето решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и решението на това основание , а и поради необоснованост , следва да бъде отменено от касационния съд. За Х. Ф. С. изводите на съда в обжалваното решение не съответстват на правилна преценка на ситуацията по отношение на въоръжения конфликт в Сирия предвид данните в Справки с вх.ЦУ-1850/27.08.2024г. и вх.ЦУ-1841/23.08.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, както и не съответстват на тълкуването на директивата, цитирана по-горе с оглед определяне на степента на безогледното насилие, характеризираща вътрешния въоръжен конфликт в държавата по произход Сирия. Повторно се акцентира, че в даденото от жалбоподателя интервю той е посочил, че е напуснал държавата си по произход главно поради насилието и заплахите за живота и сигурността му, които произтичат от въоръжения конфликт в държавата по произход и като се позовава на забраната за връщане поп refoulment" като основен принцип, регламентиран в правната норма на чл.4, ал.3 от ЗУБ, той е поискал международна закрила в Република България - чрез предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Твърди, че новата ситуация във връзка с държавната власт в страната по произход Сирия, създала се след бягството на президента Б. А. от Сирия, не предоставя гаранции за липсата на заплаха от тежки посегателства срещу цивилно лице вследствие на стълкновения поради действията на въоръжени групировки в страната, които са във въоръжен конфликт при установяване на държавната власт в Сирия. Добавя, че са налице и военни действия на израелската армия на територията на Сирия след завладяването на държавната власт в големите градове на Сирия и в столицата Дамаск от бунтовнически групировки, действащи срещу режима на Б. А. и че всичко това сочи на заплахи за сигурността и живота на жалбоподателя в случай, че се върне в местожителството му в страната по произход Сирия и тези заплахи съществуват за него само поради присъствието му на територията на тази страна. В заключение, касаторът намира, че поради изложените причини следва да се приеме, че за Х. Ф. С. са налице безспорно предпоставките на чл.9 от ЗУБ и по-специално тези, визирани в разпоредбата на чл.9,ал.1,т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Счита, че след като Административният съд-гр. Хасково не е съобразил доводите на жалбоподателя в жалбата му срещу Решение 11120/25.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България и е игнорирал факти и обстоятелства, на които се позовава жалбоподателят в интервюто му пред ДАБ при МС на Република България, и които се потвърждават от данните от Справка с вх.ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка вх.ЦУ-1850/ 27.08.2024г. на Дирекция Международна дейност" при ДАБ за наличие на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, съдът е постановил Решение5651/11.12.2024г. по адм.дело 1145/2024г. описа на Административен съд-гр. Хасково, което противоречи на материалния закон, по-специално на разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което и на основание чл.209, т.3 от АПК следва да бъде отменено, а касационната инстанция да постанови друго решение, с което да се предостави на Х. Ф. С., [ЛНЧ] ,гражданин на Сирия, статут на бежанец или хуманитарен статут. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция Х. Ф. С. поддържа жалбата си по развитите в нея доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, представя допълнителни доказателства и моли съда да уважи жалбата му, с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председателят на държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, оспорва жалба като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение като правилно, валидно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Счита, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор Таралански, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди - като правилно - решението да Административен съд Хасково и остави без уважение като неоснователна подадената касационна жалба . Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено следното : Предмет на обжалване е Решение 5651/11.12.2024г., постановено по адм.д.1145/2024г. по описа на Административен съд-Хасково, с което административният съд е отхвърлил жалбата на Х. Ф. С., с [ЛНЧ], против Решение 11120 от 25.10.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Анализирайки събраните доказателства Административен съд Хасково е приел, че оспореното решение на Председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, съобразно нормата на чл.48,ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/, че актът отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК, както и че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Съдът е счел, че обжалваното решение е издадено при правилно приложение на материалния закон като въз основа на много подробно обследване на всички релевантни факти и обстоятелства, включително и бежанската история на жалбоподателя, административният орган е приел,че не се установява наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната му на произход и че не са налице предпоставки по чл.9,ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Административен съд Хасково се е мотивирал, че причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са уредени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изтъкнал е, че наличието и основателността на опасенията следва да бъдат ценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни , като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни човешки права и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. Съдът е намерил за обоснован и правилен изводът на административният орган, че не са налице законовите предпоставки , регламентирани в чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя Х. Ф. С.. Изтъкнал е, че в настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ., тъй като е напуснал Сирия по собствена воля. Административен съд Хасково е приел за установено , че изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на Сирия не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава, както и че шзложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Подчертава, че Х. С. не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход Сирия, нито е твърдял да е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Относно заявения страх от мобилизация в армията съдът е отбелязал, че няма данни за целенасочени действия от страна на редовната сирийска армия в тази насока, от които да се заключи, че търсещият закрила е бил подложен на преследване за да бъде принуден да воюва., както и че от страна на жалбоподателя не се сочат реални опасения в този смисъл. С тези мотиви Административен съд Хасково е счел за правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материално-правни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. Ф. С.. По отношение на обстановката в Сирия към датата на постановяване на съдебния акт, съдът, въз основа на информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето /свалянето/ от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрола в редица големи градове в страната, включително и над столицата Дамаск, приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. И че няма основания да се приеме, че в тази страна са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Намерил е , че информацията от различните общодостъпни информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. В заключение съдът е направил извод, че няма основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия. Съдът се е аргументирал в мотивите на атакувания съдебен акт, че е правилна преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ по отношение на Х. Ф. С., доколкото в случая не се твърди от оспорващия, а и не се установява, в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в чл.9, т.1 и т.2 от ЗУБ. Административен съд Хасково е намерил, че по отношение на жалбоподателя не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . Подчертал е, че административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д от същата директива. Изтъкнал е ,че съгласно посоченото решение, член 15, буква в от Директивата, във връзка с член 2, буква д от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, както и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съдът е посочил, че понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Съдът е намерил, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице ситуация, пораждаща сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. С оглед възраженията в жалбата съдът се е мотивирал, че ответникът не е тълкувал неправилно и превратно Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г., доколкото бежанската история на търсещия закрила не може да бе определена, като такава, обосноваваща прилагане на изложеното по-горе от визираното решение на Съда на Европейския съюз по отношение на жалбоподателя. Административен съд - Хасково изрично е подчертал, че административният орган е направил и обоснована преценка за ситуацията в Сирия относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на информацията, обективираната в Справка вх. ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка вх. ЦУ-1850/27.08.2024г., двете, издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република. Намерил е , че обосновано и правилно административния орган е счел, че въпреки трудната обстановка в Сирия, при евентуалното завръщане на кандидата там нямало да доведе до неблагоприятни последици за него ,че няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на молителя и че спрямо заявителя не били налице и сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Посочва, че не е за пренебрегване и факта, че в Сирия все още се намирали родителите му, трима братя и една сестра., които не са напуснали Сирия, което обосновава по безспорен начин ниската вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съдът е изложил и изрични мотиви и е направил задълбочена преценка на информацията от общодостъпни източници налице ли са основанията за прилагане на чл.9, от ЗУБ с оглед обстановката в страната по произход на жалбоподателя към датата на съдебното заседание . Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя. Административен съд Хасково се е мотивирал, че към дата на постановяване на съдебния акт в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие, че не се установяват данни ситуацията там са е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства и следователно не са налице хипотези на чл.9, ал.1, т.1-2 и чл.9,ал.1,т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя В заключение, Административен съд- Хасково е счел оспорения акт за издаден в съответствие с материално-правните разпоредби и при спазване на процесуалните правила, че актът не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, и е отхвърлил жалбата като неоснователна . Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима , подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество . Разгледана по същество жалбата на Х. С. е неоснователна , по следните съображения : Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд счита, че решението на е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба-да бъде оставена без уважение-като неоснователна. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и по аргумент от чл.221,ал.2 от АПК е безпредметно да бъдат преповтаряни. Установява се, че въз основа на установените по делото факти административният съд е приложил правилно материалния закон, приемайки, че не са налице предпоставките за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец по реда на чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и за предоставяне на хуманитарен статут, съобразно чл.9 от ЗУБ. Задълбочено от съда са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Иначе казано, не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Самият касатор признава, че в обжалваното решение Административен съд Хасково е изложил подробни мотиви, в които детайлно е изследвал административното производство по издаване на оспорения административен акт - Решение11120/25.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, но счита, че направените изводи от съда не се подкрепят от събраните доказателства. Както нееднократно е посочвал съда, обстоятелството, че въз основа на събраните доказателства в хода на съдебното производство, съдът прави различен извод от този, който жалбоподателят счита , че следва да бъде направен при анализ на събраните доказателства не прави постановения съдебен акт нито неправилен, нито немотивиран и не може да е основание за отмяната му. Правилно и обосновано, след внимателен и съвкупен анализ на всички доказателства първоинстанционния съд е счел, че в страна по произход на жалбоподателя макар да е налице въоръжен конфликт, който е с характер на гражданска война, този конфликт не се отличава с безогледно насилие, с разрушения на сгради и инфраструктура в населените места и че по отношение на Х. С. съществува реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или че жалбоподателят ще бъде обект на наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба , както и че би подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, че с оглед бежанската история на Х. С. той е напуснал страната си по произход Сирия, не поради въоръжен конфликт, който е с характер на гражданска война и се отличава с безогледно насилие, не поради това, че лицето е било обект на преследване от държава, партии и организации или недържавни субекти в страната му на произход Сирия, не и поради това, че е бил заплашван или по отношение на него е оказвано насилие, а по икономически причини. При установените при интервюто факти, че Х. Ф. С. не е лично заплашван, че по отношение на него не е упражнено насилие, както и че при връщането му в страна по произход не може да се очаква, че някой ще упражни насилие върху него, правилен и обоснован е направеният от съда извод за липсата на материално- правните предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Голословни и опровергани от събраните доказателства са твърденията на касатора, че продължаващият конфликт в страната по произход-Сирия създават реална опасност за сигурността и живота на жалбоподателя. Необходимо е изрично да бъде посочено, че Административен съд Хасково, както и преди това административният орган са извършили конкретна преценка досежно наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, изследвайки задълбочено личното положение на жалбоподателя , конкретната му бежанска история, включително и дали съществува заплаха за преследване от властите в страна на произход във връзка с провежданата в Сирия мобилизация на мъжете от населението на тази страна. Обоснован и споделим от касационната инстанция е изводът на Административен съд Хасково, че няма данни за целенасочени действия от страна на редовната сирийска армия ,от които да се заключи , че търсещият закрила би бил подложен на преследване за това ,че не е отбил военна служба и да бъде принуден да воюва и че в тази връзка правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материално-правните предпоставки за прилагане на чл.8,ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. Ф. С.. Опровергани по безапелационен начин на доводите на касатора ,че Решение11120/ 25.10.2024г. на Председателя на ДАБ при МС на Република България е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила поради това, че от административния орган не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и в частност фактите, сочещи на реална опасност от налагане на наказание, от заплаха за живота и сигурността на жалбоподателя и опасения за преследване и принуждаване да бъде мобилизиран в състав на армията и включен във въоръжени действия, както и да бъде преследван поради това, че не е изпълнил задълженията си за военна служба. В решението си Председателят на ДАБ е обсъдил въпроса дали жалбоподателят би бил обект на преследване в държавата си по произход поради това, че не желае да влезе в редовете на редовната сирийска армия и аргументирано е посочил защо приема, че личните опасения на Х. С. от преследване и наказание поради отклонение от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения за преследване по смисъла на дефиницията и че лице, което е избягало от военна служба поради неприязън към военната служба или поради страх от сражения не е бежанец по смисъла на Глава V В от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Административният орган, анализирайки конкретните факти и обстоятелства, които се установяват в бежанската история на Х. Ф. С. , е счел, че по отношение на него не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, нито се обосновава реална опасност от бъдещо преследване на жалбоподателя в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от справките административният орган, а впоследствие и съдът са достигнали до заключение, че в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилно и аргументирано Административен съд - Хасково е приел, че в случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Мотивирано е обсъдена липсата на основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4,ал.3 от ЗУБ. Що се отнася до представените пред касационната инстанция писмени доказателства трудов договор , сключен на основание чл.67,ал.1,т.1 от Кодекса на труда във вр. с чл.70, ал.1 от КТ от 26.02.2025г., от който се установява, че жалбоподателят е нает по трудово правоотношение и работи като общ работник строителство на сграда следва да бъде отбелязано, че обстоятелството, че Х. Ф. С. се интегрира в Република България, че си е намерил работа е ирелавантно за конкретното производство и не представлява основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Така представеният трудов договор обосновава приетото от административния орган в хода на административното производство, че причините за напускане на страна по произход от жалбоподателя са икономически, а не такива, които представляват основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ . При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както чл.8, така и чл. 9 от ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,