Решение № 6165 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2017 г.

Решение № 6165 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 227 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалбата на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 1178/30.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1691/16 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, писмените бележки и в съдебно заседание касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отхвърлена жалбата на [фирма]. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответната страна [фирма], чрез пълномощника си в писмени бележки и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № Р-16002615009103-091-001/18.03.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 396/17.06.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на [фирма] е отказано право на данъчен кредит в размер на 22 706,63 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 1 031, 15 лв., за данъчни периоди от 1.08.2015 г. до 30.09.2015 г. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По същество на спора за установено съдът е приел, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 5 бр. фактури, издадени от доставчика [фирма] за данъчен период 01.07. - 31.07.2015 г. с предмет на доставката моторно дизелово гориво с включен акциз и транспорт. В хода на ревизията е установено, че доставчика не е намерен на декларирания данъчен адрес, няма лица, наети по трудов договор, като данъка е начислен в счетоводните регистри, като задължение към бюджета. От ревизираното лице са представени, заявки за товарене на горива, декларации за съответствие на течните горива, протоколи за резултати от изпитването на проба гориво, акцизни данъчни документи, копия на извлечения от банкова сметка, предавателни протоколи за предаване на гориво от [фирма], като складодържател на [фирма] като вложител и приел горивото, документи за удостоверяване точния адрес на мястото на доставките, товарителници, електронни данни от получател, копие на договор за продажба на гориво на едро от 21.04.2015 г., сключен между доставчика и ревизираното лице, трудови договори и счетоводни разпечатки. Представени са приемо-предавателни протоколи, доклад за товарене и заявки за товарене на горива, в които е посочен рег. № на товарен автомобил [рег. номер на МПС] и лицето Р. А.. Относно транспорта на горивата след анализ на данните в товарителниците в хода на ревизията е прието, че посочения за превозвач [фирма] не е притежавал автомобил с рег. [рег. номер на МПС] и автомобил с рег. [рег. номер на МПС], а за регистрираните в НАП трудови договори за лицата Р. А. и В. П. на длъжност "шофьор на цистерна", не са подавани декларации обр. 1 за задължения от осигурител. Относно отказано право на данъчен кредит по доставка от [фирма] в размер на 5 835, 04 лв. по 2 фактури, издадени за периода от 01.08. - 30.09.2015 г. с идентичен предмет на доставката дизелово гориво с включен акциз и транспорт, са установени идентични факти: доставчика не е намерен на декларирания данъчен адрес, данъка е начислен в счетоводните регистри, като няма лица, наети по трудов договор От жалбоподателя са представени идентични документи: заявки за товарене на горива, декларации за съответствие на течните горива, протоколи за резултати от изпитването на проба гориво, акцизни данъчни документи, копия на извлечения от банкова сметка, предавателни протоколи за предаване на гориво от [фирма], като складодържател на доставчика [фирма] като вложител и приел горивото, товарителници, електронни данни от получател, копие на договор за продажба на гориво на едро от 21.04.2015 г., трудови договори и счетоводни разпечатки. Относно транспорта на горивата се установява, че превозвач и по тази доставка е [фирма], за който са установени след служебна проверка посочените по-горе обстоятелства. Подробно съдът е обсъдил представените в хода на съдебното обжалване доказателства за произхода на стоките от предходен доставчик към базата на [фирма] и купувач [фирма], ведно със сертификати за качество, товарителници, и пътни листи. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза и показанията на двама разпитани свидетели, относно фактите свързани с транспорта на процесните количества горива. След анализ на представените и приети без оспорване доказателства, съдът е приел за установено, че стоката- процесното дизелово гориво е закупено от гръцкото дружество [фирма], за което са представени копия от издадените фактури, товарителници, пътни листи, доклади за товарене, сертификати за качество, ЧМР, придружителни административни документи, за всяка доставка на дизелово гориво и неговия транспорт. Тези доказателства са подробно индивидуализирани и посочени към всяка фактури по предходната и пряката доставка. Подробно са посочени с номера и дати съпътстващите доказателства за всяка от процесните фактури След подробен анализ поотделно и в съвкупност на приетите доказателства съдът е приел за установено, че горивото е транспортирано от [населено място] до складовата база в [населено място], от различни фирми-превозвачи, като са издавани документи от гръцкото дружество и от складодържателя въз основа на предварителни заявки за влагане на транспортираното гориво, доклади за разтоварването му в складовата база, приемо-предавателни протоколи, подписани от представител на складодържателя и шофьора, извършил транспорта. От заключението на вещото лице за установено съдът е приел наличието на съответствие между закупеното от гръцкото дружество и вложеното в данъчния склад, като е установен и произходът на горивото. От заключението е установено разплащане по банков път по спорните фактури, поради което съдът е приел, че са опровергани твърденията на приходната администрация за липсата на осъществени плащания по фактурите, предмет на доставките. Установена е и последващата реализация на горивото за трактори, пръскачка, товарач, като е направен извод, че без процесните доставки не би било възможно да бъдат извършени последващите разходи и дейностите по обработка от селскостопанската техника. Досежно твърдяната липса на кадрова и техническа обезпеченост съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС и практиката на СЕС- т. ЗЗ от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, C-32/03, С-414/10 и е приел, че са изпълнени положителните основания за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Въз основа на останалите писмени доказателства и свидетелските показания чрез които е потвърдена верността на издаваните товарителници и приемо-предавателни протоколи във връзка с преноса и предаване на горивото, съдът е приел, че е установено и реалното предаване на горивото по пряката доставка. Решението е правилно. В касационната жалба се повтарят констатациите установени в хода на ревизията и изложени в РА и решението на решаващия орган. Конкретни доводи за твърдяната неправилност на обжалваното решение не са изложени, поради което и не следва да бъдат разглеждани фактите установи в хода на ревизията, тъй като не са предмет на настоящото производство. Подробно в обжалвания акт първоинстанционния съд е изложил доводи, защо приема за установен факта на реалното предаване, респективно получаване на процесните количества гориво. Установена е предходната доставка, като и влагането на горивото в икономическата дейност на дружеството. Установен е превоза на процесното гориво, като в тази насока само въз основа на служебно установената липса на собственост върху превозните средства посочени в товарителниците, не са налага извода, за липса на доказателства за осъществен превоз. В хода на ревизията насрещна проверка на превозвача - [фирма], не е извършена, поради което е неоснователен довода на касатора за липса на представени от ревизираното лице доказателства за наем на посочените в товарителницата и останалите документи превозни средства. Установени са и шофьорите на автомобилите, а липсата на подадени декларации обр. 1 за задължения от осигурител е ирелевантна относно извършения превоз. В този смисъл безспорно се установява и осъществения транспорт по преките доставки. Двамата шофьори, служители по трудово правоотношение в транспортното дружество- [фирма] са разпитани като свидетели и са потвърдили извършваните от тях превози на горива, а довода в тази насока за избирателна памет на свидетелите е неоснователен. Свидетелите са описали маршрута, по който са превозвани стоките, начална и крайна дестинация, местотоварене, месторазтоварване, които кореспондират с представените писмени доказателства в тази насока, поради което показанията правилно са кредитирани. За пряката доставка, както в хода на ревизията, така и пред съда са представени безспорни и непротиворечиви доказателства относно осъществяването на доставките - фактури, заявки за товарене, доклади за товарене, товарителници, протоколи за проверка качеството на горивата, АДД, електронни документи за получаване на горивата, а относно цената на транспорта – безспорно е установено, че същата е включена в крайната цена на доставените стоки. Противно на установеното в хода на ревизията от заключението на вещото лице е установен и факта на разплащане по процесните фактури. При липса на твърдения за знание или участие на ревизираното лице в данъчна измама и установения факт на реалното предаване на стоката, единствено факта на неоткриване на доставчика на декларирания от него данъчен адрес, не води до еднозначния извод за липсата на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката. С оглед на изложеното и като е достигнал до същия правен извод съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и изричната претенция на ответника по жалбата, Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП следва да заплати на [фирма] сумата от 1680 лева, направени разноски за настоящата инстанция