Решение № 7757 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2011 г.

Решение № 7757 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валери Смиленов в качеството му на областен управител на област с административен център Благоевград, срещу решение № 47 от 18.01.2011 г., постановено по адм. дело № 638 от 2010 г. по описа на Административния съд - Благоевград. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Общинският съвет - Благоевград, чрез процесуалния си представител адв. Филипов прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд в производство по чл. 145 от АПК във връзка с чл. 45, ал. 8 ЗМСМА и чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) е отхвърлил заповед № ОА-379 от 16.07.2010 г. на областния управител на област Благоевград, с която е било оспорено решение № 180, взето с протокол № 9 от 30.06.2010 г. на заседание на Общинския съвет - Благоевград, с което е било потвърдено решение № 139 по протокол № 7 от 28.05.2010 г. на ОС - Благоевград. С последното е било решено да бъде прекратена съсобствеността между община Благоевград и Захари и Николай Мирчови Благоеви в поземлен имот с идентификатор 04279.140 в кадастрален район 625 с ЕКАТТЕ 14279 по кадастралната карта на Благоевград чрез замяна на части от имоти, подробно описани в решението, които са собственост на двете страни по замяната. Съображенията за това са били, че решението е било взето при изпълнение на разпоредбите на чл. 27, ал. 4 и 5 ЗМСМА. Направен е извод, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА общинският съвет е този, който приема решения за разпореждане с общинското имущество, което водело до законосъобразност на оспореното решение. Съдът е приел, че невключването на имота в програмата за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост, не било допуснато нарушение по чл. 8, ал. 9 от ЗОС, тъй като в случая се касаело за прекратяване на съсобственост между общината и физически лица като последица от влязъл в сила ПУП (ПР). Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав споделя напълно изводите, до които е достигнал и приел административният съд. Те са направени въз основа на напълно изяснената фактическа обстановка, при която е било внесено, обсъдено и гласувано решението на общинския съвет - предмет на делото. По делото са събрани необходимите доказателства и при задълбоченото им обсъждане съдът е направил правилни изводи и е приложил правилно нормативната уредба. Същият се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Правилно е приел, че решението на общинския съвет е законосъобразно. Материална незаконосъобразност ще бъде налице само когато сме изправени пред липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма. В конкретния случай тази предпоставка не е налице. Това е така, защото решението е било взето от компетентния орган по чл. 51, ал. 6 ЗОС - Общинския съвет - Благоевград. От друга страна, като се изхожда и от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, че общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, то приетото решение - предмет на делото, не е било незаконно. Това е така, защото именно соченият законов текст е бил и материалноправната норма, въз основа на която е било взето атакуваното решение. Неоснователно е основното твърдение в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 8, ал. 9 ЗОС, а именно невключване в годишната програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост. Това е така, защото, видно от събраните по делото доказателства, съсобствеността между общината и физическите лица е възникнала след влизане в сила на план за регулация. По определение прекратяването на съсобствеността зависи от волята на страните, т. е. това е една възможност, която не е определена във времето и с някакви законоустановени срокове. Следователно, след като е било изявено желание от страна на физическите лица за прекратяване на тази възникнала съсобственост, то задължение на общинския съвет е да се произнесе по това искане, независимо че не е било отразено в годишния план по чл. 8, ал. 9 ЗОС. Като се изходи и от обстоятелството, че се касае за замяна на нищожни площи от имоти с оглед ликвидиране на съсобствеността (2,60 кв. м срещу 9,7 кв. м), явно не е допуснато нарушение на сочения текст от закона. При тази фактическа обстановка не са налице посочените по-горе основания, въз основа на които да се обяви незаконосъобразност на издаденото решение. Като е достигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,