Решение № 10743 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2019 г.

Решение № 10743 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, депозирана чрез процесуален представител срещу Решение № 3428/21.05.2019 г. по адм. дело № 4064/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че са налице основания за предоставяне на статут на бежанец на [гражданка]. Липсвали данни, Али да е лично заплашвана в държавата си. Нямало данни лица, които не се занимават активно с разпространение на християнството в [държава] да са преследвани или да за застрашени от сериозни посегателства. Търси се отмяна на оспорения съдебен акт, като се иска постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Али срещу отменено Решение № 2017 от 29.03.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец. Ответната по жалбата страна оспорва жалбата. Дава становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Счита, че следва се отмени като незаконосъобразен. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. Али, [гражданка], срещу Решение № 2017 от 29.03.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ по чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е отменил същия в частта, с която е отказано на лицето предоставяне на статут на бежанец. Преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че с молба рег. № РД09-ВР-957 от 17.12.2018 г. В. Али, [гражданка], [дата на раждане] е поискала предоставяне на закрила от българската държава. Прието е, че лицето е с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], [вероизповедание], [семейно положение], като личните й данни са установени въз основа на националния й паспорт. В. Али е напуснало страната си легално, със самолет, придружена от дъщеря си през м. 11.2018 г., като на територията на Р България е влязла легално от Турция. В молбата за закрила е описала, че има влошени отношения с бившия си съпруг, и че отношението към разведените жени в [държава] не е добро. Заявените причини са определени от административния орган като такива от личен и социално-битов характер, като са липсвали доказателства или данни да е преследвана, поради етническата си принадлежност или вярата си. Прието е, че липсва оплакване за задържането й за три дни през м. юли 2018 г., и до момента на напускане на страната са изминали 4 месеца, през които не й е оказвано каквото и да е отрицателно въздействие. За неотносими към производството по предоставяне на бежански или хуманитарен статут са приети твърденията, че брат е политически деец. Председателя на ДАБ не е кредитирал представеното свидетелство за водно кръщение, тъй като лицето не е могло да определи към кой клон на християнството принадлежи, кога е възкръснал Христос и други факти, свързани с християнската религия. От решаващия орган е прието, че съгласно Глава ІІ, §. 71 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата към ВКООН, самата религиозна принадлежност не е основание за закрила, поради което се касае за икономически имигрант, а не за бежанец, по отношение на искането за предоставяне на хуманитарен статут се е позовавал на решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-464/07 г. за силата на степента на безогледно насилие. Обстановката в [държава] сама по себе си не давала основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция. Липсвали данни за наличието на въоръжен конфликт в страната, и то в такъв интензитет, че да породи безогледно насилие. В хода на съдебното дирене, съдът е разпитал свидетел, който е потвърдил, че е направил кръщение на жалбоподателката и дъщеря й, и че молителката е запозната с християнските ценности и ги е приела доброволно по негово впечатление, защото християнството е по-толерантна религия. В. Али редовно посещавала църквата с дъщеря си. Пред съда жалбоподателката е представила решение от 4.10.2018 г. на СЕС по дело С-56/17 г., според което "молител, който се позовава на преследване, поради мотиви - основани на религията, не е длъжен да подкрепи твърденията си за религиозните си вярвания, да прави декларации, или да представя документи за всички елементи на понятието "религия". Молителят, обаче трябва да подкрепи тези твърдения с достоверни данни, като представи елементи, въз основа на които компетентният орган може да удостовери истинността на тези твърдения". При така установените факти, съдът е определил жалбата като частично основателна, в частта касаеща отказа на Председател на ДОАБ да предостави на лицето статут на бежанец. Прието, е че са налице достатъчно доказателства, че жалбоподателката е преследвана, поради своите религиозни убеждения, които били факт след пристигането й в Р България. Дадена е вяра на показанията на свидетеля за отношението на В. Али към християнските ценности. Липсвали пречки лицето да се покръсти и към момента на воденото съдебно производство и това да се е осъществило във връзка с убежденията й и с оглед на афишираните от търсещата закрила и по време на интервюто разбирания за живота. Прието е, че бежанската история е била преценена едностранно. През цялото производство В. Али казвала, че е християнка, че е била задържана на християнска сбирка, и не е подала оплакване, тъй като смятала, че това е сторено от тайните служби. Обстоятелството, че брат и е убит като политически деец било пречка да учи в университет и да си намери добра работа. Съдът е приел, че не проблемите със съпруга й, а насилствения й брак я е подтикнал да приеме християнската религия. След като знаела кой е "най-светлият християнски празник", но не знае кога се чества, освен че е бил наскоро преди интервюто, проведено на 9.01.2019 г. и е запозната с християнските добродетели- милосърдие, прошка и доброта, според съда жалбоподателката е показала добра осведоменост по отношение на християнството. Поради описаното, съдът е приел, че бежанската история е била разгледана превратно и проблемите за напускане на страната неправилно са приети като битово-социални и лични. Неправилно било прието в оспорения пред съда акт, че след като легално напуска страната, е невъзможно лицето да е преследвано или да има опасения от такова преследване. Пътуването изисквало подготовка и координация предвид факта, че жалбоподателката била с дъщеря си. Бежанската история на В. Али изцяло кореспондирала с отразеното от нея в обяснение, дадено на 12.12.2018 г. Съдът е пирел, че според т. 82 от представеното му като доказателство решение на СЕС, не може от молителя да се изисква да докаже религиозните си убеждения, да прави декларации и да представя документи. Общоизвестно и установено било липсата на толерантност в [държава] към последователите на християнската вяра. Християнската религия се изповядвала тайно и последователите й били подложени на натиск. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката основателно се страхува от преследване, поради своята религия, което е основание за предоставяне на бежански статут по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което решението в тази част следва да се отмени. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Въз основа на безспорно установени в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене факти, съдът е достигнал до необоснован извод за наличието на обстоятелства, вписващи се в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на лицето. Според законодателят, такъв статут се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Преследване има тогава, когато се нарушават основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива действия могат да бъдат физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Изводите на първоинстанционния съд за наличие на обстоятелства за предоставяне на статут на бежанец на лицето поради опасността от преследване въз основа на религиозната му принадлежност за необосновани. Представеното в хода на административното производство свидетелство за водно кръщение и показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел - пастора осъществил кръщението не водят автоматично до извод за наличието на неоспорими данни за принадлежност към християнска вяра, а от там и за опасността от преследване на лицето на това основание в държавата й по произход. Противно на обективираното в оспореното съдебно решение становище, настоящата съдебна инстанция намира, че за да се претендира съпричастност към определена религия е нужно да може да се направи елементарна разлика между отделните й течения. Твърдението за религиозна принадлежност, включва макар и малка заинтересованост към спецификите на конкретното вероучение, каквато в случая определено липсва. Не може да се приеме, че лице, съпричастно към изповядване на християнските добродетели и приело тази религия за своя, не може да посочи датата на чествания от голяма част от населението на Земята, едва 15 дни преди проведеното с нея интервю църковен празник. При установеното от фактическа страна се достига до извод за липса на което и да е от основанията, описани в чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на лицето. Няма основание да се приеме, че ако В. Али се завърне в страната си, ще бъде подложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи за живота или личността й като гражданско лице. Няма данни лицето да е било принудено да напусне страната си по религиозни причини. Изнесените твърдения за задържане при посещение на християнска сбирка в страната й по произход са недостатъчни за се прими, че е налице опасност от посегателства върху личността й. Али не е наясно кой я е задържал, не е подавала оплакване за такова задържане, при което не е ясно дали държавните институции не биха й оказали помощ. Налице са нейни твърдения за сериозно неразбирателство с бившия й съпруг, което се изтъква като основан причина за търпене на неблагоприятно въздействие и ограничаване на личната й свободата и упражняване на насилие върху нея. Тези обстоятелства, както е установил и административния орган имат семеен характер и не са в резултата на въздействи, у вписващо се в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Лицето свободно се е придвижвало на територията на [държава] и извън неговите граници, което е индиция за липса на негативно отношение на официалните власти към нея. Не следва да се сподели и извода за необходимостта от осъществяване на подготовка за напускане на страната от търсещата закрила, довела до забавяне от 4 месеца след евентуално осъществените срещу нея действия по задържане. Лице, страхуващо се за здравето и живота си предприема незабавни действия за защита, включително и чрез напускане на държавата, в която е налице описаната заплаха. Ако е имала нужда и възможност за подготовка, то е следвало и била във възможност да събере и представи на властите в Р България някакви данни ли доказателства за съществуването на риск или заплаха, но такива освен неубедителни твърдения липсват. В интервюто пред компетентните органи, търсещата закрила е заявила, че е пристигнала в България на гости за да разгледа страната и ако й хареса да кандидатства за работна виза. Първоинстанционния съд се е позовал на представеното решение от 04 октомври 2018 г. на СЕС по дело С-56/17 г. по делото "Фахти срещу Председател на ДАБ", но се позовава на него фрагментарно. Следвало е да обърне внимание на становището на СЕС, че въпреки, че молителят, който се позовава на преследване, поради мотиви, основани на религията, не е длъжен да подкрепи твърденията си за религиозните си вярвания, да прави декларации, или да представя документи за всички елементи на понятието "религия", той все пак трябва да подкрепи тези твърдения с достоверни данни, като представи елементи, въз основа на които компетентният орган може да удостовери истинноста на тези твърдения. В случая такива данни или елементи напълно липсват, изключая представеното свидетелство за кръщение, което удостоверява извършването на ритуал, но не е достатъчно да установи релевантен за производството факт на приемане на християнството изцяло и напълно убедено от В. Али, още по – малко, че във връзка с това е налице опасност за същата в държавата й по произход. Няма основание да се приеме, и че съществува риск при връщането си в [държава] да бъде преследвана или подведена под отговорност на основание религия, тъй като липсват доказателства, че властите са заинтересовани от религиозната й принадлежност и са против същата под каквато и да е значима за настоящото производство форма. Обстоятелството, че християнството в [държава] не се толерира, не води автоматично до извод, че всеки негов привърженик е заплашен от преследване, изразяващо се в осъществяване на действия по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. При тези обстоятелства, решението на първонистанционния съд правилно е определено в касационната жалба като необосновано и постановено в противоречие с приложимите материално правни норми и следва да се отмени. Следва да се жалбата на В. Али срещу Решение № 2017 от 29.03.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ по чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 от ЗУБ, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец де се отхвърли като неоснователна. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение