Решение № 2862 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2020 г.
ВАСII отделение02.03.2021 г.докладчик Славина Владова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 633 от 27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 672/2019 г. на Административен съд – гр. Благоевград. ОСЪЖДА К. Руменов от гр. Петрич да заплати на М. Димитрова от гр. Петрич сума в размер на 600 (шестстотин) лева, разноски за тази инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2862 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Производството по делото е образувано по касационна жалба на К. Руменов от гр. Петрич, чрез процесуалния му представител адв. Зотева, срещу решение № 633 от 27.04.2020 г. на Административен съд – гр. Благоевград, по адм. д. № 672/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17 – 256 от 24.06.2019 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Благоевград, с която е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Петрич по заявление вх. № 01 – 153662 от 08.04.2019 г. на К. Руменов, състоящо се в заличаване на сгради идентификатори № 56126.601.100. 1 и № 56126.601.100. 2 в ПИ идентификатор № 56126.601.100, коригиране на формата на сграда с идентификатор № 56126.601.100. 3 в същия поземлен имот, поради наличие на спор за материално право на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за наличие на спор за собственост по отношение на обекти, предмет на исканото изменение на кадастралната карта. Твърди, че изменението касае в заличаването на сгради идентификатори № 56126.601.100. 1 и № 56126.601.100. 2 в ПИ идентификатор № 56126.601.100, както и коригиране на формата на сграда с идентификатор № 56126.601.100. 3 с изменение на контура и площта на схема за самостоятелен обект в сградата идентификатор № 56126.601.100. 3. 2, като в площта на самостоятелния обект бъде включена пристроената в северозападната част на основната жилищна сграда пристройка, съгласно направено заснемане и за която е издадено удостоверение за търпимост № 33 от главния архитект на община Петрич за "пристройка на два етажа и външно стоманобетоново стълбище и стълбищна площадка с височина 1, 20 м. ". Посочва и че пристройката, с която е поискано изменение на КККР не е предмет на адм. д. № 581/2008 г. на БлАС. Твърди, че в КК е налице непълнота и грешка, която е следвало да бъде отстранена, а поисканото изменение в тази връзка в частност досежно местоположението и границите на обект идентификатор № 56126.601.100. 3. 2, съответства на неговите права на собственост по представени документи, тъй като е собственик на втори жилищен етаж от сграда с крайни цифри идентификатор № 100. 3, а промяната включва изменение и приобщаване на площта на пристройката към неговия обект с крайни цифри № 100.3.2. посочва и че пристройката, в която са обособени помещения, обслужва и допълва обособеното на втория етаж жилище. Поради което твърди неправилност на извода за наличие на спор за материално право. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Началника на СГКК – гр. Благоевград не се явява и не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът М. Димитрова, чрез процесуалния й представител адв. Христова, с писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците Н. Н., К. Н., М. Н. не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен в рамките на предоставените му правомощия и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че заповедта е основана на заявения спор за материално право по повод възражение от заинтересованите в производството лица К. С. и М. Д. в качеството им на собственици на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, към която е изградена пристройката, относима към хипотезата на непълнота и грешка в КККР по чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54 вр. § 1, т. 16 от ЗКИР, предвид издадено удостоверение за търпимост на пристройката от 03.09.2010 г. Приел е, че тъй като заинтересованите лица, уведомени за проведеното административно производство, К. Савкова и М. Димитрова в качеството им на собственици на първия етаж на жилищната сграда, към площта на която следва да бъде приобщена пристройката с исканото изменение на конфигурацията на жилищната сграда, са възразили срещу исканото изменение, включително досежно исканото изменение на КР, това сочи на наличието на спор за собственост. Приел е, че заявителят на изменението К. Руменов не представя доказателства за противопоставими на другите собственици права, като представеното удостоверение за търпимост на пристройката не е титул за собственост, а друго доказателства за собственост на пристройката не е представено. Посочил е, че законосъобразността на строежа или неговата търпимост е без правно значение за спора, а в административно производство не могат да се решават спорове за вещни права. Поради това е приел, че законосъобразно административният орган е констатиран наличие на спор за собственост, съответно е бил задължен да постанови отказ за изменение на КККР. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 2 във връзка с основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта и при констатиран спор за материално право. Легалното определение за непълнота и грешка е дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР като в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед гласи "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние". В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице такова основание, тъй като видно от доказателствата по делото, включително приетата СТЕ, се установява, че е налице такова несъответствие, а именно досежно отразяването на съществуващата на място двуетажна пристройка, която се установява, че не е отразена в кадастралната карта и кадастралния регистър, като долепена до съществуващата в имота жилищна двуетажна сграда идентификатор № 56126.601.100. 3. Правилен е обаче извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед, обективираща отказ за допускане на исканото изменение на КККР досежно заличаването на две сгради – стопански постройки и изменение на очертанията в сграда идентификатор № 56126.601.100. 3, поради установен спор за материално право. Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред". Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР "Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България" и като съвкупност от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие между тези данни - нанесените граници да съответстват на размерите на обектите по съответните документи за собственост. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗКИР Основните кадастрални данни са "за самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура: идентификатор; етаж; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес", като и по отношение на самостоятелни обект би следвало да е налице съответствие на очертанията на обекта – границите му и площта, определена по тях и отразената като основни кадастрални данни площ на обекта по документ за собственост. В случая липсата на такова съответствие, тъй като документ за собственост на пристройката липсва, а частта, в която тя като двуетажна засяга и първия етаж на сградата, собственост на заинтересованите лица, и обективираното от тях възражение за нанасянето й, правилно от съда са приети като индиция за спор за собственост. Жалбоподателят в настоящото производство е собственик по представен документ за собственост само на втори етаж от жилищната сграда, като не представя документи за собственост на двуетажната пристройка, с която е поискано изменение в КК и КР, както и за другите две сгради, чието пък заличаване от КК е поискано. Правилен е извода на съда, че представеното удостоверение за търпимост на пристройката не представлява титул за собственост и не може да обоснове противопоставимо право върху нея за жалбоподателя. Това е така, тъй като удостоверението за търпимост удостоверява само факта, че макар и да е изпълнена като незаконен строеж, пристройката като търпима не подлежи на премахване. Освен това удостоверението за търпимост е от значение само и единствено за извършване на прехвърлителна сделка със съответния незаконен строеж, но не е документ, който да обоснове собственически права върху него. Промяната в очертанията, съответно площта на сграда идентификатор № 56126.601.100. 3 с поисканото изменение и добавянето в площта й на пристройката при противопоставянето на съсобствениците в сградата, правилно е прието и от административния орган и от съда, като основание за постановяване на отказ. При тези данни е правилен извода на съда за наличие на спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. според който "Спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство", като в случая е налице именно такова несъответствие на границите на имота – пристройка на два етажа - с правата на собственост както на жалбоподателя, така и на заинтересованите страни, като пристройката засяга и техния етаж. В този случай е налице пречка за одобряване на поисканото изменение в поисканите параметри както правилно е приел административният орган и АС – гр. Благоевград, като за административния орган съществува задължение да постанови отказ за одобряване на исканото изменение в КККР. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация М. Димитрова в тази връзка като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение