Решение № 5801 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14472/2008 г.

Решение № 5801 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14472/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Нели Николова Божкова, от гр. Свиленград, против заповед № РД09-506/16.10.2008 г. на министъра на здравеопазването, с което на жалбоподателката е отказано признаване на професионална квалификация "магистър-фармацевт". Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Ответникът министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Процедурата по признаване на професионална квалификация "магистър фармацевт" е започнала по заявление на Нели Божкова от 16.05.2008 г. Видно от представените към заявлението документи, е че жалбоподателката е завършила висше образование в Държавния университет по медицина и фармация "Н. Тестемицану" в Република Молдова с продължителност на обучението 5 години. Божкова се е дипломирала на 14.06.2002 г. и е получила титлата "фармацевт с висше образование". Със заповед № РД 09-168/11.04.2008 г. на основание чл. 77 , ал. 2, 79 и 84 , ал. 3 вр. § 4, ал. 2 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) и § 3а от ПМС 254/2005 г. министърът на здравеопазването е определил комисия за признаване на професионална квалификация в т. ч. и за професията "фармацевт". В т. IV от заповедта е разпоредено комисиите да разглеждат документите за признаване на професионални квалификации и по регулирана медицинска професия и представят на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или отказ за признаването им. На проведено заседание на 05.09.2008 г. комисията е взела решение да предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаване на професионална квалификация "фармацевт" на Нели Божкова. Като мотиви в решението е посочено становището на доц. Ламбов за наличие на съществени несъответствия по смисъла на чл. 29, ал. 2 от ЗППК в обучението на Божкова с изискванията на закона и Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър". Към административната преписка е приложено експертно становище на доц. Ламбов, съобразно което при обучението на жалбоподателката не са изпълнени изискванията на цитираната наредба. Божкова не е изучавала 9 от задължителните учебни дисциплини съгласно чл. 7, ал. 2 от наредбата , две от които се отнасят към т. н. "специални фармацевтични дисциплини", включени в държавните изпити, а именно: токсикология и фармацевтичен анализ; хорариумът на повечето от изучаваните учебни дисциплини е значително по-малък от минималния хорариум в единните държавни изисквания по чл. 7, ал. 2 от наредбата.; положените държавни изпити са в несъответствие с чл. 9, ал. 2 от наредбата; не е проведен задължителен 6 месечен стаж в аптека съобразно изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗППК. С оспорената заповед министърът на образование е отказал да признае професионална квалификация "магистър-фармацевт" на жалбоподателката. Като правно основание са посочени чл. 84, ал. 4 вр. чл. 80 от ЗППК и предложението на комисията, а като фактически основания за отказа са изложени следните обстоятелства: към заявлението са представени всички необходими документи съгласно чл. 77, ал. 2 от ЗППК; комисията е установила, че не са налице необходимите предпоставки за признаване на професионална квалификация, поради съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба в Република България; изучаваните от Божкова дисциплини не съответстват на задължителните учебни дисциплини, съставляващи теоретична подготовка по специалността "фармация" и на минималния им хорариум съгласно програмата по чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗППК и чл. 7, ал. 2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър". В заповедта е изброено конкретно несъответствието в хорариума на задължителните учебни дисциплини, както и тези които не са изучавани. Посочено, е че не е проведен задължителния 6 месечен преддипломен стаж в аптека съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗППК и чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата, както и не са положени всички държавни изпити съгласно единните държавни изисквания. С оглед на така установената фактическа обстановка Върховният административен съд пето отделение направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗППК, но в противоречие с материалноправните изисквания на ЗППК и в нарушение на предписаната от закона форма. Изложените фактически основания за издаване на заповедта, сочат наличие на хипотезата на чл. 29, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗППК. В тази насока са и констатациите на назначената от административния орган комисия. Съгласно правилото на чл. 83, ал. 1 от ЗППК, когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, комисиите предлагат на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Комисията и административният орган са констатирали наличие на съществени несъответствия, но в нарушение на чл. 83, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗППК на заявителката не е представена възможността, предвидена в закона. Действително нормата на чл. 29, ал. 1 е диспозитивна и предоставя на компетентния орган възможност да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност, но при всички случай на наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1 от ЗППК следва да бъдат изложени мотиви, установяващи защо административният орган е приложил една от двете възможности. Неизлагането на съображения в тази насока е достатъчно основание за отмяна на акта, в който смисъл е и Постановление 4/76 на Пленума на ВС. Следва да се отбележи и че в оспорената заповед не е посочено конкретното правно основания за отказа да се признае професионална квалификация. Нормата на чл. 84, ал. 4 ЗППК, регламентира, че органът по признаване отказва признаване на съответна професионална квалификация с мотивирана писмена заповед, за която уведомява писмено заявителя, а разпоредбата на чл. 80 от ЗППК гласи, че комисиите разглеждат документите за признаване на професионална квалификация и представят пред органа по признаване мотивирано предложение за признаване или за отказ от признаване на професионална квалификация в съответствие с изискванията на този закон. Следователно след като в мотивите на заповедта е прието наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗППК, а именно посочено, е че е налице съществено несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба в Република България, то административният орган е следвало да изложи съображения защо не прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗППК. Правилото на чл. 29, ал. 1, т. 2 регламентира, че органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато обучението, удостоверено с доказателствата за професионални квалификации, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в Република България. Определението за съществено различно съдържание е дадено в чл. 29, ал. 2 , а именно това е съдържанието, познаването на което е необходимо за упражняване на професията, и обучението, преминато от заявителя, се характеризира със съществени несъответствия в сравнение с продължителността или съдържанието на обучението, изисквано в Република България. Легалната дефиниция на доказателства за професионална квалификация е дадена в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗППК. Систематичното място на разпоредбите на чл. 29 и 30 е в Част трета, Глава първа озаглавена Обща система за признаване на професионални квалификации и следователно същите следва да се прилагат и спрямо гражданите на държави членки, завършили образованието си в трета държава. Позоваването в писмената защита на процесуалният представител на министъра на здравеопазването на § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗППК не следва да се обсъжда, тъй като административният орган е приел, че са представени всички необходими документи по чл. 77, ал. 2 от ЗППК. Следователно обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните норми на ЗППК и в нарушение на предписаната от закона форма, поради което същата следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение