Решение № 3241 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 575/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Аспарухов против решение 6680 от 06.11.2023 г. по адм. дело 6832/2023 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. 8121к-5516 от 15.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Аспарухов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, с която на жалбоподателя Аспарухов е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 210, ал.1 ЗМВР. Съдържанието на административния акт съответства на посоченото в разпоредбата, като действията на служителя са подробно описани по време място и начин на извършване, а поведението му е квалифицирано с посочване на нарушените законови разпоредби и правила за етично поведение. Законосъобразно е и заключението на административния съд, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона. Заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал.1, т. 1 ЗМВР дисциплинарно производство. В съответствие с чл. 207, ал. 2 ЗМВР министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган разпорежда проверка и определя дисциплинарно разследващ орган. Дисциплинарната проверка е проведена при участието на служителя Аспарухов, срещу когото се води производството. Изпълнени са и останалите изисквания на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. В съответствие с чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материалите са предоставени на Аспарухов за запознаване, а постъпилите от последния обяснения са обсъдени от дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарната санкция. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Възражението на касатора, че в хода на дисциплинарното производство е нарушено правото му на защита, е неоснователно. Привлеченият към дисциплинарна отговорност служител е уведомен за всички етапи от дисциплинарната проверка, запознат е с всички материали от дисциплинарното производство и му е осигурена възможност да даде обяснения по случая и да направи искания (обяснения са постъпили на 17.11.2022 г., 15.03.2023 г., 10.04.2023 г., а искания за получаване на копия от материалите или други не са направени). Дадена му е възможност и при осъществяване на защитата си да бъде подпомаган от адв. Петкова, която въпреки това не присъства при запознаването на Аспарухов с обобщената справка (протокол от 07.04.2023г.). Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 207, ал. 8 ЗМВР са изпълнени, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Обосновано от доказателствата и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за санкциониране на служителя Аспарухов с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст дисциплинарно наказание уволнение се налага задължително за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 21.06.2022 г. около 20.48 часа жалбоподателят, разузнавач, І степен в сектор Грабежи към отдел 02 Криминална полиция при Главна дирекция Национална полиция управлява лек автомобил с рег. [рег. номер], собственост на съпругата му, по [улица]по посока на летище София. В близост до сградата на Нова телевизия Аспарухов губи контрол над управлението на моторното превозно средство и се блъска в мантинелата, която разделя двете платна на булеварда, като причинява леки щети на насрещно движещ се автомобил. След инцидента водачът напуска местопроизшествието и продължава да управлява автомобила, въпреки причинените от удара на превозното средство повреди. Около 22,15 часа е приет по спешност в УМБАЛ Света Анна, гр. София с разкъсно контузна рана на главата. В болницата му е взета кръвна проба, а при проведено химическо изследване се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта на Аспарухов е 1,71 промила. Тези факти са установени въз основа на събраните писмени и гласни доказателства. Събраният доказателствен материал е анализиран от състава на административния съд, като правилно е отбелязано, че тезата на Аспарухов, че на посочената дата е отвлечен от непознато въоръжено лице не се подкрепя от събраните доказателства. Всъщност тази версия за пътния инцидент не се поддържа и от наказания служител, който в хода дисциплинарното производство и пред дисциплинарно наказващия орган обяснява поведението си с внезапно влошаване на здравето. Възражението за липсата на безспорни доказателства, които да установяват, че именно Аспарухов е управлявал лекия автомобил, също е неоснователно. Този факт се признава от служителя, който както в първоначално представената защитна теза, така и в дадените писмени обяснения разказва, че именно той е управлявал превозното средство. Доводът за липсата на доказателства за концентрацията на алкохол в кръвта на наказания служител, също е неоснователен. Съдържанието на алкохол е установено след химическо изследване и анализ. В този смисъл са и показанията на свид. Николова, лекар в УМБАЛ Света Анна, гр. София, която обяснява обстоятелствата, при които на лицето е взета кръвна проба. Съображенията на касатора за разменени кръвни проби, също не намират опора в доказателствения материал, тъй като данни за представена кръвна проба на трето лице не се съдържат по делото. При тези факти административният съд правилно приема, че действията на жалбоподателя Аспарухов са в противоречие с правилата на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. а и б. б от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това и като участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България и да спазва забраната за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила. Извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните правила за етично поведение и уронва престижа на полицейската институция, тъй като става известно на широк кръг лица (полицейски служители, граждани и органи на досъдебното производство). Това е основание действията на служителя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводът, че не са налице основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като издаденото срещу Аспарухов наказателно постановление за извършени нарушения на правилата на Закона за движение по пътищата е отменено с решение на Софийския районен съд, правилно е приет от административния съд за неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от административнонаказателната (чл. 194, ал.3 ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за реализиране на друг вид отговорност, още повече, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т.е. за действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми, а не за извършени административни нарушения по ЗДвП. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства. Решението е постановено след анализ на събраните доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на възприетите от съдебния състав правни изводи. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,