Решение № 5459 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 182/2024 г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1, изречение трето от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, предявени против решение 1455 от 27.11.2023 г., постановено по адм. дело 874/2022 г., по описа на Административен съд София област /АССО/, първи състав. Първата касационна жалба е подадена от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Манолов. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК недопустимост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател, с установяване на извършено нарушение за първи път от АССО, се нарушава правото на защита на ответника по преписката Ле Канаппе ООД. На следващо място касаторът, оспорва установено нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК от страна на Ле Канаппе ООД и посочва, че неправилно е определен началният момент на предлагане на процесните продукти, като той следва да бъде от 2018 г. и за двете дружества. Твърди, че двете дружества се индивидуализират различно на съответния пазар, като при сравнение на наименованието на процесните продукти липсва смислово и фонетично сходство, защото те нямат отявлена отличителност и индивидуалност, която да бъде обект на имитация, като предлаганата мека мебел на пазара е изключително разнообразна и се продават дивани с подобни линии, изразяващи се с модерен и изчистен дизайн, които имат общо предназначение и начин на употреба ракла и сън. Изразява становище, че неправилно не е взета предвид при извършване на правния анализ, функционалността като критерий за сходство, както и подхода на потребителите на внимателно, предварително и задълбочено проучване с оглед задоволяването на специфична нужда, отчитайки невидимите функционалности, размери, пропорциите и броя артикули на меката мебел. Относно използването на балончета/сфери, в които се съдържа текст и видеоклипове за представяне на продуктите, касационният жалбоподател счита, че това не е уникалност на подхода на Фейдом колектив ООД за реклама, а представлява общо употребим начин за рекламиране на дейността. Освен това посочва, че приложението Messenger се използва за лична кореспонденция и няма възможност да повлияе на преценката на трети лица. Оспорва присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд, поради липса на надлежно направено искане и поради прекомерност. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Моли разноските на ответната по делото страна да бъдат определени съобразно фактическата и правна сложност на спора, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за тяхната прекомерност. Втората касационна жалба е предявена от Ле Канаппе ООД, подадена чрез процесуален представил адвокат Д. Тодоров и с нея се инвокират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че липсва извършен анализ от първоинстанционния съд на индивидуално сравнение на сходствата и разликите между 6-те серии дизайни на дивани, предлагани от двете дружества по преписката, както и какво е състоянието на съответния пазар, относно функционалностите и характеристиките им. Посочва, че не е налице уникалност и разпознаваемост на дизайните на искателя, поради което не е приложима и разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Сочи, че не били взети предвид, установените от двете СТЕ разлики между процесните серии дивани. Изразява становище, че предвид високата цена на продуктите, потребителите ги изпробват и обръщат внимание на всички разлики във визуален и функционален аспект. Твърди, че искателят не е единственият, който предлага минималистичен дизайн и модулност на мебелите, а тази концепция е широко приложима от други производители и търговци. Относно наименованието на сериите продукти, акцентира, че липсва семантична, фонетична и визуална връзка между двойките наименования. По отношение на рекламата на продуктите се твърди, че стилизация в сфери се използва от множество търговци на пазара и е банализиран рекламен елемент, а и за създаването на рекламата са използвани услугите на трето дружество. Във връзка с установеното нарушение по чл. 29 ЗЗК посочва, че профилът на Ле Канаппе ООД във Фейсбук е бил неправомерно манипулиран и съдът се е произнесъл извън предмета на съдебен контрол, за който е бил сезиран. Ответникът Фейдом Колектив ООД оспорва двете касационни жалби с писмен отговор, представен чрез упълномощен адвокат А. Георгиев и в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат Смоленова, които пледират първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Изразяват становище, че марката Feydom е предлагана на българския пазар от 2013 г. и е утвърдена много преди да са регистрирани спорещите страни в настоящия процес. Ответното дружество твърди наличие на конкретни сходства между моделите, предлагани от това предприятие и тези от Ле Канаппе ООД. Сочи, че е осъществена имитация на продуктите предлагани от дружеството, както по отношение на основните елементи и функционалностите, така и относно техните детайли. Изтъква, че на съответния пазар няма сходства с минималистичния дизайн на диваните Фейдом, изразяващ се в изчистеност до основната си функция, като се използват ограничени материали, прости форми и се избягва излишна орнаментика. Също така, отличителна характеристика е възможността да се променят формите на дивана чрез преконфигуриране на отделните модули, позволяваща безкрайни комбинации. Заявява, че Ле Канаппе ООД е имитирало идеята за прожектиране на специално заснети видеоклипове в магазините на дружеството. Твърди, че правилно е установено извършено нарушение и по чл. 29 ЗЗК, както и правилно са присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и прави искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби, защото от събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно съдът е установил, че процесните модели са сходни, както по отношение на външния вид, така и по отношение на техните способности и механизъм да се трансформират в двойни легла, отделни единични легла или в спалня и фотьойл. Счита, че правилно съдът е установил наличието на нарушение и по чл. 29 ЗЗК, поради начинът на представяне на продуктите включително и през профила им във Фейсбук . Изразява становище и за правилност на съдебното решение в частта за присъдените разноски. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби от Комисията за защита на конкуренцията и от Ле Канаппе ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ подадени от надлежни страни в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК. Разгледани по същество касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение 1455 от 27.11.2023 г., е отменено по жалба на Фейдом Колектив ООД, решение 562 от 28.07.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК 1006/2021 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и по чл. 29 ЗЗК от страна на Ле Канаппе ООД; установено е извършено нарушение от Ле Канаппе ООД по чл. 35, ал. 1 и по чл. 29 ЗЗК; върната е преписката на КЗК за определяне на санкция на Ле Канаппе ООД за установените нарушения; Комисията за защита на конкуренцията е осъдена да заплати на Фейдом Колектив ООД направените в производството разноски. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - област е приел, че процесното решение е постановено от компетентен орган, валидно е от гледна точка на особените правила за приемането му, съответства на изискванията за форма и съдържание, но същото е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Първостепенният съд е счел, че Feydom с производител Фейдом фурнитуре ООД присъства на българския пазар от 2013 г. и поради това предлаганите дивани са придобили известност сред потребителите на съответния пазар, което е станало 5 години преди Ле Канаппе ООД да започне да осъществява своята стопанска дейност по продажба на процесните стоки. Първоинстанционният съд е установил, че предлаганите 6 модела дивани от Фейдом Колектив ООД и 6 модела дивани от Ле Канаппе ООД, а именно: Choice 1 Feydom и Idea Prim Canappe; Choice 2 Feydom и Idea Alfa Canappe; Choice 5 Feydom и Idea P1 Canappe; Choice 16 Feydom и Idea Beta Canappe; Gemini A Feydom и Twin Canappe; Cuban Feydom и Quattro A Canappe; са сходни, както по отношение на външния вид, така и по отношение на способността да се трансформират в двойни легла, отделни единични легла или в спалня и фотьойл /което било отличителна и уникална черта на предлаганите продукти спрямо другите икономически оператори/, докато разликите в детайлите са от категорията на несъществените. Също така сходството се е проявило и в използваните на характерни елементи и специфична функционалност, както и по отношение на техните детайли. Счетено е, че независимо от обстоятелството, че голяма част от предлаганата мека мебел е от типа модулен диван, пълната функционалност на елементите и вариация от възможни комбинации на моделите предлагани от Фейдом Колектив ООД и Ле Канаппе ООД е припокрита само от едно друго дружество LIVOM, което предлага диваните на Фейдом Колектив ООД. На следващо място е посочено, че от снимковия материал и от схемите на моделите Choice Feydom и Idea Canappe, с просто око се вижда, че не се различават по нищо друго освен, че моделът на Ле Канаппе е с по-големи габарити. Като почти с идентичен външен вид са преценени и моделите Gemini A Feydom - Twin Canappe и Cuban Feydom - Quattro A Canappe. В мотивите на обжалваното решение е прието, че потребителите извършват предварителна по-прецизна преценка и оглед на стоки с по-висока пазарна цена, поради което е необходимо наличието на достатъчно индивидуализиращи данни при предлагане им, за да се предотврати възможност от възникване на заблуда за потребителя по отношение на производителя/доставчика на стоките. Според първостепенния съд в конкретния случай между процесните предлагани дивани такава не е налице, поради което съдът е приел за доказано, че е налице твърдяното сходство във външния вид на мебелите, предлагани от Ле Канаппе ООД, тъй като те се предлагат в почти идентични форми и размери с имитираните и отделните елементи в своята съвкупност създават впечатление за еднаквост на предлаганите стоки. Също така е счетено, че имитацията е умишлено търсена и целена с оглед на използваните наименования на моделите дивани, които се възприемали смислово и фонетично като сходни. В допълнение в акта на решаващия съдебен състав е посочено, че рекламата на продуктите чрез използването на балончета/сфери с текст, в който се дава допълнителна информация на потребители за конкретния продукт, както и демонстрационните клипове, излъчвани в магазините на дружеството Ле Канаппе ООД, също представлявало имитация и копиране на бизнес модел. На последно място е преценено, че изпратеното от официалния дружествен профил на Ле Канаппе ООД във Фейсбук на съобщение до трето лице с твърдения за свързаност с Feydom, може да повлияе на преценката на потребителите и по този начин да увреди конкурентните отношения. Касационният съдебен състав намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно постановено - при неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми на чл. 35, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК, което налага неговата отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя възражението на Комисията, че с установяване на извършено нарушение за първи път от страна на АССО, се нарушава правото на защита на ответника по преписката Ле Канаппе ООД. Следва да се има предвид, че Комисията не притежава процесуалната възможност и не разполага с правото да защитава чужди права и интереси, поради което касационният съдебен състав счита това касационно твърдение за неоснователно. Освен това настоящият касационен състав приема, че в случая не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид изяснена фактическа и правна обстановка и подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти. Относно възраженията на касаторите по отношение приложението на материалния закон, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбата на ЗЗК, уреждаща общата забрана за нелоялна конкуренция, налага обоснованият извод, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона, следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) установеното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика; 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент; 4) Твърдяното поведение да не съответства на никой от специалните състави за нелоялна конкуренция, включени в Глава седма ЗЗК. Безспорно икономическите оператори, действащи на съответния пазар, следва да бъдат предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, която норма определя като "предприятие" всяко юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието следва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда установеното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция регламентира наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да се подчертае, че за да бъде реално или потенциално увреден интересът на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар, които могат да се състоят, както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30 - чл. 37 ЗЗК законодателят е регламентирал и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, и е предвидил, че за да бъде изпълнен някой от специалните състави е задължително да са налице предпоставките на общата забрана. Само при липсата на задължителен елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК /виж решение 13040 от 22.12.2023 г. постановено по адм. дело 6222/2023 г., по описа на ВАС/. Относно първия елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, правилно КЗК, потвърдено от АССО, е приела, че и двете спорещи дружества са предприятия, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй като осъществяват стопанска дейност. Фейдом колектив ООД осъществява стопанска дейност, свързана както с продажба на мебели на едро на франчайзополучатели със собствени магазини в гр. София (2 бр.) и един в гр. Варна, така и чрез единични продажби на дребно, от 2018 г. до настоящия момент, докато Ле канаппе ООД осъществява стопанска дейност, свързана с продажба на мебели от 2018 г. до настоящия момент. Релевантната стопанска дейност за определянето на съответния пазар се изразява в продажбата на дивани /като взаимозаменяеми стоки/ на дребно /релевантен продуктов пазар/ на територията на страна /географски пазар/. Освен това процесният период правилно е определен от 01.02.2018 г. до момента на постановяване на решението на КЗК, тъй като ответното дружество по преписката предлага на горепосочения съответен пазар модулни дивани от 01.02.2018 г. Относно втория елемент на чл. 29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Така първият елемент от фактическия състав на чл. 35, ал. 1 ЗЗК предвижда продуктът да бъде реално предлаган. Безспорно е установено, че предприятието Ле канаппе ООД реално е предлагало на българския пазар модели на модулни дивани, както беше разгледано по-горе при преценката на съответния продуктов пазар. Този елемент от фактическия състав, с оглед наличието на интерес за предприятието, което осъществява търговията на спорния продукт, е наличието на известност на имитационния продукт на съответния пазар, предлаган от предприятието, спрямо което е извършено нарушение. Като основният правен спор е доколко предлаганите от страна на Фейдом колектив ООД модулни дивани са придобили известност. Съгласно фактите по делото, в това число приобщените две съдебно-технически експертизи, следва заключението, че понятието модулен-диван може да се обясни като съвкупност от различни по размер модули, които клиентът сам може да комбинира при поръчката. Такава една опция предлага голямо разнообразие от модели и размери. В зависимост от размерите на помещението и предпочитанията на крайните клиенти, може да се поръчат различни модули и да се направи желаната комбинация. Процесните мебели обаче могат да се определят по-скоро като модулни системи . При тях се наблюдава също опция за комбиниране на модули при поръчка, но и възможност за трансформирането им в различна функционалност. С разместването на отделните модули може да се образува зона за спане, като спалня или две отделни легла, може да се направят във вид от ъглова гарнитура на прави дивани, да образуват свободно стоящи лежанки и табуретки и т.н. Това е възможно чрез предвидените за целта подлакътници и възглавници, които са подвижни и лесни за преместване. Тъй като не са закрепени към основата, те се преместват според избора на клиента за постигане на желаната функционалност. Безспорно е установено, че голяма част от предлаганата мека мебел с подобна функционалност и дизайн, може да се определи като част от т. нар. "модулни дивани". Част от тях притежават опция за разместване на отделните модули и разполагането им в различна схема. На някои модели могат да се добавят елементи и в процеса на експлоатация за да се промени размера според нуждите на домакинството. Конкретни предприятия, които са анализирани в хода на производството и предлагат горепосочените функционалности са Camerchusa, Polihome, Pianca, Vidafel, Cubit-shop, Livom, Kave home, Ергодизайн, Димела дизайн, Руди-ан, като някои от тях могат да изготвят индивидуални проекти с цел задоволяване на конкретни нужди на потребителите за функционалност на модулните дивани. С оглед на това са правилни заключенията в акта на КЗК и са основателни възраженията на касационните жалбоподатели, че предвид множеството предложители /производители и търговци/ на сходни продукти тип "модулни дивани/системи" в продължение на години преди регистрирането на Фейдом колектив ООД и паралелното дългогодишно предлагане на продукти със сходно предназначение от страните в настоящото производство, се намалява възможността за установяване на имитация, поради липсата на външен вид на моделите на подателя на искането, които да са толкова отличителни и наложени, че у потребителите да възниква спонтанна връзка между конкретния модел и Фейдом колектив ООД като единствен твърдян доставчик. Също така сочената от искателя пред КЗК уникалност на диваните ракла и сън, също не представлява нещо изключително, оригинално или въведено за първи път от Фейдом колектив ООД, тъй като диваните често притежават именно такива функции. Модулността също не представлява уникалност или нововъведение, създадено от страна на Фейдом колектив ООД. Относно констатирания минималистичен дизайн, той също не представлява уникалност, точно обратното - наличието на специфична и оригинална орнаментика и декорация биха направили продукта по-запомнящ се при предлагането на модулни дивани/системи. Тези характеристики на меката мебел се налагат като стандартни и все по-често предлагани на пазара от различни доставчици, видно от установените конкуренти на съответния пазар и възможността за допълнителна индивидуализация на функционалности. Основателно във втората касационна жалба е посочено, че да се приеме, както е счел АССО, че е налице имитация поради възпроизвеждане на функциите "модулност" или "ракла и сън", би означавало никой друг търговец на българския пазар да няма възможност да предлага модулни дивани/системи, което би било е недопустимо ограничаване на конкуренцията и свободния пазар на визираните продукти. Това само по-себе си противоречи и на целта на конкурентното право, а именно да се подобрява благосъстоянието на потребителите и за осигуряването на възможно най-добрата цена и качество на предлаганите продукти, което се постига тогава, когато има конкуриращи се достатъчно ефективни предприятия и продукти на един и същ съответен пазар. Ето защо следва да се приеме, че вторият елемент от фактическият състав на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗК не е изпълнен, от което следва обоснованият извод, че в конкретната хипотеза не е налице нарушение на правилата на конкурентното право, изразяващо се в имитация. За пълнота на изложението, настоящият състав ще анализира и третият елемент на фактическият състав на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, изискващ анализиране и сравнение между приликите и разликите между предлаганите модулни дивани/системи от двете предприятия. Видно от събраните по делото доказателства и приетите СТЕ следва, че предлаганите от страните по преписката модели на дивани са разработени на модулен принцип, като по този начин се дава възможност избраните мебели свободно да се разположат според обзавежданото помещение. Различията в съпоставените модели са повече и са в съществените елементи в сравнение с наблюдаваните сходства. Съществените разлики се проявяват по отношение на техния общ външен вид, броя на елементите, техните съпътстващи орнаменти, гърбове, подлакътници, така и по отношение на функционалностите им като места за съхранение и механизъм. Тези разлики са съществени защото влияят на възприятието на потребителя и желанието му за разнообразяване на функционалностите. Предвид високата пазарна стойност на процесните продукти, потребителите обръщат по-сериозно внимание на детайлите, както и се съобразяват с разположението на меката мебел в домакинствата на потребителите и с какво функционално място разполагат, така например може да се окаже от решаващо значение за избора на съответния купувач преценката на коя страна се отваря механизмът за съхранение /диваните Feydom се отварят напред с панти, а Canappe - назад с амортисьори/; дали се допират до пода /с оглед по-лесно почистване или визуално възприятие, при Feydom не достигат, при Canappe достигат до пода на жилището/; дали са сваляеми калъфите /само при Feydom/; дали подлакътниците имат ръб /при Feydom/ или нямат такъв /при Canappe/ и колко точно ракли имат. Всички тези съществени компоненти от една страна обосноват избора и предпочитанията на средния потребител на спорните продукти, а от друга страна - доказват наличието на специфика и липсата на имитация между предлаганите стоки на двете предприятия. Относно възражението на касаторите срещу извода на първостепенния съд за сходство в наименованията на сериите продукти, настоящият съдебен състав го намира за основателно, тъй като в случая липсва каквато и да е семантична, фонетична или визуална връзка между двойките наименования, вкл. сочените от искателя дивани Джемини и Туин ; Кубан и Куатро ; Choice и Idea . Независимо, че Джемини и Туин означават близнаци , следва да се има предвид, че понятието джемини е със строго специфично значение, което се използва в астрологията и означава зодиакалния знак близнаци , поради което потребителите не биха могли да се заблудят за идентичност на наименованията. От тази гледна точка и предвид характера на предлаганите стоки - модулни дивани, обикновеният купувач на процесните продукти не би объркал едното наименование с другото, още повече, че става въпрос за чужд език, които независимо, че е широко разпространен, не е майчин и общоговорим за обикновения потребител. За останалите две групи сравнявани съществителни имена не е налице никаква фонетична и смислова прилика, поради което КЗК е формирала верен и правилен извод, че в случая от страна на Ле Канаппе ООД не е осъществено твърдяното от искателя нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Относно възраженията на касаторите, свързани установено от АССО нарушение по чл. 29 ЗЗК, изразяващо се в рекламирането на търговската дейност на Ле Канаппе ООД, касационният съдебен състав счита за основателно релевираното оплакване, че в случая липсват доказателства, че която и да е от спорещите страни са излъчвали демонстрационни клипове в магазините си. Освен това подобен подход не е специфичен или уникален за което и да е търговско дружество, тъй като предприятията могат свободно и неограничено да излъчват свои собствени рекламни клипове на своите продукти в своите магазини, стига с това да не нарушат правилата свързани със заблуждаваща или сравнителна реклама. Относно извършването на реклама чрез балончета /сфери/ с текст, следва да се има предвид, че това отново не е уникален подход, а е често срещан начин за реклама и той обичайно се използва от икономическите оператори в търговската им дейност. От съществено значение е и обстоятелството, че дружеството - касатор е сключило договор за рекламно обслужване и в случая трето дружество е извършило цитираната реклама, който факт не е съобразен от първостепенния съд. Във връзка с твърдението на искателя по преписката, че в официален канал на Ле канаппе ООД е проведена комуникация, определена като недопустим опит за злепоставяне на Фейдом колектив ООД като дистрибутор на мебели с марката Feydom , касационинят съдебен състав намира за основателни възраженията, развити в двете касационни жалби, че безспорно е констатирана от КЗК извършена неправомерна външна намеса в профила на Ле канаппе ООД / установено е, че профилът е бил манипулиран и предприятието е нямало достъп до него/, поради което няма как да се установи авторството на съобщенията. От друга страна, решаващият състав на АССО необосновано е игнорирал факта, че приложението Messenger се ползва за лична кореспонденция, която остава скрита за неучастващите в дискусията лица и няма възможност да бъдат да бъдат въведени в заблуждение трети лица - потребители на процесните продукти. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че от страна на Ле канаппе ООД не е извършено нарушение по смисъла на чл. 29 ЗЗК. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано оспорването на предприятието Фейдом колектив ООД против процесното решение на Комисията. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски се оставя без уважение. Фейдом колектив ООД следва да заплати на двамата касационни жалбоподатели направените по делото разноски в двете съдебни инстанции, така както са заявени своевременно. За КЗК в първоинстанционното производство дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 200 лв., определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в касационното производство внесена държавна такса, възлизаща на 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение също в размер на 200 лв. В полза на Ле канаппе ООД следва да бъдат заплатени от Фейдом колектив ООД следните разноски: за първоинстанционното производство договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 2 700 лева, заплатено възнаграждение за експертиза в размер на 250 лева и за касационното производство внесена държавна такса 500 лв. и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лв. или в общ размер на разноските за двете съдебни инстанции - 6 150 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,