Решение № 1934 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2017 г.

Решение № 1934 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1116/23.06.2017 г., постановено по адм. дело № 140/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което по оспорване от "КТМ" ЕООД - гр. П. е отменен РА № Р-16001615001110-091-001/25.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 957/18.12.2015 г. на директора на посочената по-горе дирекция за непризнато право на данъчен кредит на стойност 10 665,49 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 4 853,54 лв. по фактура № 0000000066/15.03.2011 г., издадена от "К. т. Б." ЕООД - гр. С. за доставка на 13540 кг. свински обрезки от глави; 3479,26 кг. телешки обрезки и 3514,56 кг. телешки обрезки. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като според касационния жалбоподател решението е немотивирано и в противоречие със събраните по делото доказателства. Относно прилагането на материалния закон, на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът следва да извърши служебна проверка по спазването му. Предвид предмета на спорните доставки касационният жалбоподател излага подробни доводи по фактите по делото с твърдения, че жалбоподателят (ответник по касация) въпреки наети складови площи по договор с хладилна база "У." ООД не я е ползвало и не е получило замразено месо в с. В.. Наред с това сочи, че дружеството не разполага с МПС, не е представило фактури за транспорт или други доказателства, че реално е доставило процесните количества замразено месо на контрагентите си по последващата реализация, за която твърди, че е извършило. В касационната жалба са изложени оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил, че не е доказан произхода на стоката, което било установено при насрещната проверка в данъчната ревизия на прекия доставчик "К. т. Б." ЕООД. Процесната фактура според касатора е следвало да бъде придружена със свидетелства, сертификати или документи за произход, регламентирани в Споразуменията за свободна търговия, сключени от Р. Б. е ЕС, ЕАСТ, ЦЕФТА, Турция и Македония за стоките с произход от договарящите се страни. Позовава се и на чл. 167, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ППЗВМД) относно контрола при транспортиране на месо и липсата на придружаващия го здравен ветеринарен сертификат. Не е изяснено по делото според касационния жалбоподател къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, както кога и как е била превозена към получателя "КТМ" ЕООД. Относно представените в хода на административното обжалване на ревизионния акт доказателства - ЧМР и фактури за извършени транспортни услуги, касационният жалбоподател счита че те не опровергават констатациите на акта, поради което счита, че не са представени безспорни доказателства за осъществяване на процесната доставка, което е задължение на ревизираното лице да докаже, че се е осъществил положително проявен юридически факт. Относно съдебно-техническата експертиза в касационната жалба се твърди, че и с нея не се оборват констатациите на ревизионния акт, тъй като вещото лице Б. Д. се явява заинтересован от изхода на делото предвид, че е бил назначен от октомври 2013 г. за официален контрол в "У." ООД - наемодател на "КТМ" ЕООД. При отговора на 4 и 5 въпрос според касатора вещото лице не се позовава на писмени документи, а действа в качеството на свидетел, разказвайки подробно технологичния процес на приемане и преработка на процесната стока. Не е следвало според касатора съдът да кредитира и съдебно-счетоводната експертиза, тъй като тя изцяло се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза. За разпитания от първоинстанционния съд свидетел в последното съдебно заседание на 18.04.2017 г. се твърди, че и той не е внесъл яснота по правния спор. Подробни съображения са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "КТМ" ЕООД срещу ревизионния акт с искане за присъждане на разноски, независимо от изхода на делото на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК предвид, че "КТМ" ЕООД при съдебното обжалване на ревизионния акт е представил множество нови доказателства, които е могъл да представи в хода на ревизията и в тази връзка претендира присъждане на 3 000 лв. за двете съдебни инстанции, както прави и възражение за прекомерност, ако ответната страна претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "КТМ" ЕООД - гр. П. в депозирани по делото писмен отговор и писмено становище от адв. С. Б. я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъдят направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, издаден на "КТМ" ЕООД за непризнато право на данъчен кредит в размер на 10 665,49 лв. и лихви за просрочие - 4 853,54 лв. по фактура № 0000000066/15.03.2011 г., издадена от "К. т. Б." ЕООД - гр. С. за доставка на 13540 кг. свински обрезки от глави; 3479,26 кг. телешки обрезки и 3514,56 кг. телешки обрезки, първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото, съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза и разпита на свидетеля В. Т. се установява реалността на доставката на стоки - замразено месо по спорната фактура, издадена от "К. т. Б." ЕООД. Съдът е установил, че в хода на ревизията ревизираното дружество е представило на приходните органи освен спорната фактура и стокова разписка към нея, търговски документ с вписани данни за изпращач, получател, склад на изпращача "Ф. С." ЕООД със съответните ветеринарно регистрационни номера на предприятието-производител и складовата база, начин на придвижване на стоките и рег. № на превозното средство и вида на продуктите - замразени свински обрезки от глави от Белгия и замразени говежди обрезки от Франция, както и счетоводни документи и банково извлечение и складова разписка за приемане/предаване на МЗ № 3/7.03.2011 г. в склад на получателя в с. В.. Според съда с възражението срещу ревизионния доклад са представени документи за произхода на стоките - относно предходните доставчици и влогоприемателите, които са ги съхранявали, като е формиран извод, че констатациите на приходните органи, че не са налице реални доставки, не съответстват на доказателствата. В тази връзка съдът е приел, че реалността на доставките се установява и от заключенията на съдебните експертизи - техническа и съдебна, констатациите на които са направени въз основа на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил и доказателствата, досежно складовата база на "У." ООД, с която "КТМ" ЕООД е имал сключен наемен договор, вкл. и 3 бр. фактури от месеците януари, февруари и март 2011 г. От доказателствата по делото и техническата експертиза съдът е направил извод, че ревизираното дружество не е влагало процесните стоки в последваща преработка, а я продавало, като се е позовало на заключението на вещото лице, което е проследило издадените от "КТМ" ЕООД документи - търговски документи (експедиционни листове) - 18 бр. с данни за транспортните средства и техните водачи. Съдът се е позовал на свидетелските показания на В. Т., който е бил управител на "К." ЕООД и това дружество се е занимавало с транспортна дейност и е разполагало с хладилни полуремаркета за месо. Въз основа на тези доказателства съдът е направил извод, че доставките са реално осъществени и законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "К. т. Б." ЕООД. Налице е позоваване в съдебното решение на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Обжалваното решение е неправилно постановено. Със ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. се изисква от претендиращия правото на данъчен кредит да докаже всички положителни факти за реализирането на доставката на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, засягащи пряката доставка. Законодателят не е предпоставил законосъобразното възникване и упражняване на посоченото материално право в полза на получателя по доставката от предходните доставки, каквато беше уредбата по чл. 65, ал. 4 на отменения ЗДДС. З. неправилно приходните органи са изследвали предходните доставки, а е следвало да се съсредоточат само по отношение на относимите доказателства, касателно пряката доставка по фактура № 0000000066/15.03.2011 г. между "КТМ" ЕООД като получател и "К. т. Б." ЕООД като доставчик. Не се спори по делото, че процесната фактура е издадена от посочения в нея доставчик, което сочи несъмнено на възникнало между него и получателя облигационно правоотношение за доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, при съобразяване на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, който в дефиницията за доставка на стока не държи сметка за собствеността на същата за доставчика към момента на възникване на данъчното събитие, а само за фактическото й разпореждане. Затова относими за законосъобразното възникване, респ. упражняване на правото на данъчен кредит за доставка на стоки, са доказателствата за нейното действително предаване от доставчика на получателя по пряката доставка. В ревизионното производство при насрещна проверка на издателя на спорната фактура "К. т. Б." ЕООД същият не е открит на декларирания от него данъчен адрес и не е представил изисканите му документи за реалното осъществяване на доставката на свински и телешки обрезки. Установено е от ревизиращите органи при проверка на информационната база на НАП - VAT - 11, че "К. т. Б." ЕООД е осчетоводил процесната фактура. В хода на ревизията "КТМ" ЕООД при поискване от приходните органи е представил процесната фактура, стокова, складова разписка и търговски документ. При обсъждане на тези документи, първоинстанционният съд не ги е изследвал прецизно, а направо е заключил, че с тях се установява реалността на доставката чрез предаване/приемане на фактурираните стоки. Относно процесната фактура тя съдържа необходимите реквизити съгласно ЗСч, вкл. и тези изискуеми по ЗДДС и с нея се установява, че е възникнало облигационно правоотношение между страните, които са я подписали. По повод на складова разписка № 3/7.03.2011 г. за предаване/приемане на стоките, се установява, че същата не е подписана нито "за предал", нито "за приел", както и няма отбелязано мястото, където това би следвало да се случи. Стокова разписка без № от 7.03.2011 г. няма подпис "за предал", а само "за приел", нито мястото, където това би следвало да се случи. Освен това, въпреки отразяването върху стоковата разписка на дата 7.03.2011 г., е отразена и дата 20.03.2011 г., което създава допълнителна неяснота относно процесната доставка. По същия начин са оформени и следващите стокови разписки от 7.03.2011 г. и допълнително поставена друга дата - 21.03.2011 г., както и от 7.03.2011 г. и допълнително поставена дата 6.02.2011 г. Всички посочени складови разписки са подписани за приел, но липсва каквото и да било означение за предаващия стоките, нито има положен подпис за такъв. По отношение на търговски документ № 40000308/7.03.2011 г. са описани процесните стоки и страните, подписали фактура № 0000000066/15.03.2011 г., но липсва подпис "за приел" стоките. Положения върху документа подпис с името на управителя и син печат е относно заверката "вярно с оригинала", но този подпис не замества такъв, който да удостовери приемането на стоките. По делото е приложен и друг търговски документ № 400021/7.03.2011 г., в който е вписано, че процесните стоки се изпращат от Белгия и Франция с получател "КТМ" ЕООД и комисионер "К. т. Б." ЕООД, което също не установява, че е възникнало данъчно събитие по предмета на доставката, обективиран във фактура № 0000000066/15.03.2011 г. Тези несъответствия въобще не са отразени в обжалваното съдебно решение, не са обсъдени, поради което съдът е подходил формално без да прецени представените частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Обстоятелството, че ответната приходна администрация в първоинстанционното производство не ги е оспорил по реда на чл. 193 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 АПК, не освобождава съдът да ти обсъди и извърши проверка, като се произнесе дали с тях се установява възникването на данъчното събитие по спорната фактура, която да позволи на получателя по нея законосъобразно да упражни правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС. О., че фактурата е осчетоводена и от двете страни, не е достатъчно за доказване реалността на доставката поради липсата на безспорни доказателства за предаване на процесните стоки и така установеното законосъобразно е обусловило приходните органи да откажат правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. К. не е достигнал до този извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно предвид изложените по-горе мотиви следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата на "КТМ" ЕООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи и решението в частта за разноските. По искането на касационния жалбоподател за разноски, такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение само за първоинстанционното съдебно производство в размер на 995,57 лв. За касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение не се присъжда, тъй като касационната жалба е подадена от директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. и в касационното производство тази страна не е представлявана от юрисконсулт нито в съдебното заседание на 23.01.2018 г., нито е подаден от такъв писмен отговор или писмена защита. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение