Решение № 3224 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2011 г.

Решение № 3224 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Интермонтажи" ЕООД град София, представлявано от Иван Стефанов Михов срещу Решение № 683/21.03.2011 г. постановено по адм. дело № 3719/2010 г. по описа на Административен съд-Варна, първо отделение, десети състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" град Варна не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил оспорването на "Интермонтажи" ЕООД град София срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/27.10.2010 г. на директора на "Басейнова дирекция за черноморски район - Варна", в частта му, с която на "Интермонтажи" ЕООД са установени публични задължения- задължения за такси - главница в размер на 23 639,04 лева за правото на водовземане на подземен воден обект находище на минерална вода "Повеляново" № 58 от приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, находящо се в с. Повеляново, обл. Бургас за периода 1.01.2007 г. - 1.11.2007 г. съгласно разрешително за водоползване на минерална вода № 003770/25.12.2006 г., прекратено с решение № 307/15.12.2007 г. на МОСВ, ведно със законната лихва върху тях, считано от 1.02.2008 г. до окончателното им изплащане. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният акт е законосъобразен. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недължимост на сумите поради липса на дейност на дружеството и неотнемане на води от водния обект. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ в приложимата за периода редакция /изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., доп., бр. 34 от 2001 г., изм и доп., бр. 94 от 2005 г., изм., бр. 65 от 2006 г. За правото на ползване на водите се заплащат: 1. такса за водовземане от а/ повърхностни води,; б/ подземни води и в/ минерални води. Съгласно ал. 2 на същия текст, таксата по ал. 1 се определя на базата на отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. В този случай таксата за водовземане от минерални води се определя на базата на разрешения обем вода и температура на минералната вода. Анализирайки този текст първоинстанционния съд е стигнал до извода, че показанията на разходомерното устройство са без значение при определяне на таксата. Приел е също, че при изчисляване на дължимата такса по съответната формула са спазени разпоредбите на чл. 194, ал. 3 от ЗВ да бъде изчислена на базата разрешения обем и температурата на минералната вода. Така постановеното решение е неправилно. Оспореният пред първоинстанционния съд АУПДВ е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗВ /ред. ДВ, бр. 65/2006 г./, вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., позиция втора от таблицата към чл. 3, ал. 2 от Тарифата и чл. 4 от същата Тарифа. Съгласно чл. 194 от ЗВ за правото на използване на водите се дължи такса. В ал. 3 на чл. 194 е предвидено, че таксата се определя с тарифа на МС. Такава е приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г., като в частта за водоползването на минерални води чл. 3 предвижда събиране на такса, определена по формулата Т = Е х W х К, където Е е единичният размер на таксата в зависимост целта на водоползването съгласно таблица по ал. 2 лв./куб. м; W е размерът на ползвания годишен воден обем; К - корекционен коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода, съгласно таблицата по ал. 2. по този начин е определил таксата административния орган. С разпоредбата на § 107 на ЗИДЗВ, обн. ДВ, бр. 65/2006 г., е внесено изменение на чл. 194 от ЗВ. Според ал. 1, т. 1, б. "в" дължи се такса за водовземане от минерални води, а според ал. 3, тази такса се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. След това изменение на закона МС не е приел нова тарифа и не е направил промени в действащата, така че тя да бъде съобразена с посочените в чл. 194, ал. 3 от ЗВ критерии за определяне размера на дължимата такса. Според съда, до приемането на правила за изчисление на дължимите такси, съответстващи на закона, следва да се прилагат действащите правила, установени в тарифата. В този смисъл е и § 9 от ПЗР на ЗВ, който прогласява дължимост на таксите по този закон, считано от влизане в сила на предвидените в закона тарифи. В случая административният орган е заместил във формулата по тарифата W размерът на ползвания годишен воден обем с размер на разрешения обем вода, както е посочено в изменението на чл. 194 от ЗВ, но не е приложил вторият, предвиден в закона кумулативно критерии - температура на водата. Освен това, от 30.10.07 г. е в сила Наредба № 1 от 10.10.07 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, като в § 5 от ПЗР на същата е предвидено, че се отменя Наредба № 1 от 2000 г., определяща категориите на минералните води. Новата наредба въвежда категоризация на лицата, черпещи подземни води, с изключение на минералните води, изключителна държавна собственост от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ. След като е премахната категоризацията на водите с влязъл в сила нормативен акт, незаконосъобразно този критерий продължава да съществува при определянето на таксите, съобразно формулата в тарифата. Това е така, тъй като с изменението на чл. 194 от ЗВ, обн. ДВ, бр. 65/2006 г. в сила от 11.08.2006 г., приложима редакция на закона към процесните периоди от време, в ал. 3 се въвеждат нови критерии за определяне на размера на таксата за водовземане от минерални води - разрешен обем вода и температура на минералната вода. В ал. 6 е посочено, че размерът на таксата се определя с тарифа на МС. На основание чл. 194, ал. 6 с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 1.01.2012 г. С § 1 от ЗР на това ПМС е отменена Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. За процесните периоди от време формулата за определяне на таксата за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост по чл. 3 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. противоречи на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, доколкото не отчита новите критерии, определени в закона - разрешен обем вода и температура на минералната вода, като в тази формула се използва критерий ползван годишен воден обем и няма критерий температура на минералната вода. След 30.10.07 г. тази формула противоречи и на Наредба № 1 от 10.10.07 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, в която няма определени категории на използваната минерална вода. Спорният въпрос е: следва ли размерът на таксата да се определя чрез формулата, съдържаща се в чл. 3 от Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ, независимо че тя противоречи на закона и на цитираната наредба или следва с оглед разпоредбата на чл. 13 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, според който: