Решение № 379 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2008 г.

Решение № 379 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) К. Д. Б. от гр. П. е подала касационна жалба против решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2169/2007 г. Ответникът В. Г. Т. от гр. П. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. След проверка, касационният съд установи следното: Пловдивският окръжен съд, с въззивно решение от 19.12.2007 г. по гр. д. № 2169/2007 г., е отхвърлил иска на Б. срещу Т. за сумата 6000 лв., за която ищцата е твърдяла, че е част от заем в размер на 9000 лв, който е дала на ответника, но той й е върнал само сумата 3000 лв.. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищцата, че между страните има сключен договор за заем Решението е постановено при нарушение на съществени процесуални правила, което е основание за отмяна по чл. 218ж, ал. 1 ГПК. (отм.) По делото е представен подписан от ответника В писмен документ, в който са посочени като дължими на съответни дати, три парични суми от по 2000 лв.. Окръжният съд е приел, че в този документ не е удостоверено, че сумата е получена реално от ответника и че страните са влезли в заемни правоотношения, поради което не може да се счита, че сумата 6000 лв. се дължи от ответника на ищцата. Изводът е необоснован, постановен в нарушение на чл. 127, ал. 1 ГПК. (отм.) Ищцата е заявила в исковата молба, че сумата се дължи от ответника като невърната част от заем и при наличието на едностранно писмено удостоверено волеизявление на ответника В, че дължи тази сума, съдът не е имал основание да приеме за недоказано обстоятелството, че ищцата действително е предала сумата на ответника и той реално я е получил от нея. Съдът е следвало да вземе предвид правилата от практиката и житейския опит, като доказателство, че притежаваната и представена от ищцата т. н. "разписка" за дължими от ответника суми, доказва, че тя е адресат, кредитор на паричното задължение на ответника. По този въпрос - за дълга на ответника към ищцата, съдът не е отчел правилно и признанието на Т. при връчване на нотариалната покана за изпълнение на същия дълг, с което той е заявил, че е правил опити да се издължи, но Б. не се е отзовала и не е съдействала да получи сумите. В това изявление на ответника не се правят възражения срещу дълга от 6000 лв. поради невърнат заем, както е описано в нотариалната покана, от което следва, че той не оспорва това си задължение на посоченото основание. В първоинстанционното производство ответникът Т. е заявил, че между него и ищцата съществуват взаимоотношения във връзка с други плащания, но не е представил доказателства за такива обстоятелства и конкретно, че разписката за "дължими пари" се отнася до други правоотношения между страните. Позовавайки се само на това недоказано възражение на ответника, решаващият съд не е имал основание да отрече твърденията на ищцата, подкрепени с писмени доказателства. Наред с това, изпълнявайки изискванията по чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.) да основе решението си върху закона, като приложи относимата за спора правна норма, без да е обвързан от сочената от ищцата правна квалификация по чл. 240 ЗЗД, решаващият съд е бил длъжен да посочи кое е правното основание на признатия от ответника паричен дълг към ищцата, след като е счел, че задължението му не произхожда от заем.. На основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд