Решение № 6783 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Т. против Решение 77/10.01.2024 г., постановено по административно дело 1046/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение I-С-81/10.05.2023 г. на Кмета на Община Петрич. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна със съответните последици. Жалбата се поддържа лично от подателя й, който моли да бъде уважена по изложените в нея и в писмено становище доводи. Ответната страна - Кмет на Община Петрич посредством отговор, подаден от процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответни страни С. С. Т., Е. С. Т., И. С. Т., Й. К. Б., Е. К. Н., Г. Х. Л. иС. Х. П., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Благоевград е акт по чл. 62, ал. 2 АПК, с който поради допусната очевидна фактическа грешка в Заповед I-С-60/10.04.2023 г. на Кмета на Община Петрич, същата е поправена. Грешката се състои в погрешно изписване на идентификатора на имота, в който е наредено да се осигури достъп по силата на тази заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ вместо верния идентификатор 22143.200.39 погрешно е посочен идентификатор 22143.200.200.39 по КККР на [населено място], Община Петрич. Жалбоподателят Д. С. Т. е адресат на основната заповед и на акта чл. 62, ал. 2 АПК, в качеството му на съсобственик на посочения поземлен имот, за който е наредено осигуряване на достъп, което определя правния му интерес от оспорването. Освен това, съгласно чл. 62, ал.2, изр. 2 и 3 АПК решението за поправка се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. За да отхвърли подадената жалба, съдът е развил мотиви за законосъобразност на оспорения акт, приемайки, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от касационната инстанция. Не е спорно по делото, че издавайки Заповед I-С-60/10.04.2023 г., административният орган е допуснал очевидна фактическа грешка при изписване на идентификатора на поземления имот, предмет на заповедта, поради което е имал правото и основанието да издаде акт по чл. 62, ал. 2 АПК, целящ да поправи тази грешка. Както правилно е отбелязал съдът, с този акт не е променена същността на волеизявлението, обективирано в поправената заповед, а само е изправена очевидна неточност при индивидуализацията на имота, тоест са налице материалноправните основания за приложение на законовата възможност по чл. 62, ал. 2 АПК. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от съдебния състав съществени процесуални нарушения, въпреки обратните твърдения в жалбата. В хода на съдебното производство оспорващият е бил надлежно уведомяван за извършените процесуални действия и постановените съдебни разпореждания и определения; съдът се произнасял своевременно и обосновано на всички негови молби и искания; не е ограничил правото му на защита; произнесъл се е с мотивиран съдебен акт, отговарящ на изискванията по чл. 172а АПК. Предвид изложените мотиви, съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като при този изход на спора в полза на Община Петрич следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,