Решение № 11862 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7435/2009 г.

Решение № 11862 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7435/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Кюстендил срещу решение № 110/17.04.2009 г., постановено по адм. дело № 123/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № С-47/15.09.2008 г. на началника на същата митница, потвърдено с решение № М-45/12.01.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. София за определените на Маргаритка Славчова Масларска от гр. Кюстендил митни сборове в размер на 647 лв., представляващо ДДС, ведно с лихва от 04.08.2004 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението на съда поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. Основното оплакване, подробно развито в касационната жалба се свежда до това, че лицата, които са наследили вещта (в процесния случай лек автомобил) са длъжни да заплатят вносните митни сборове, тъй като те не отговарят на фактическите признаци на лицата, за които е била създадена преференцията при внос на автомобили за инвалиди - чл. 4 от ПМС № 2/1993 г. във връзка с чл. 720, ал. 1 и чл. 721 ППЗМ. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на ППСПДВ № С-47/15.09.2008 г. Ответникът по касационната жалба Маргаритка Славчова Масларска от гр. Кюстендил, редовно призована не е изразила становище поради неявяването си в съдебно заседание. Заинтересованите страни РМД - гр. София и ТД на НАП - гр. Кюстендил, редовно призовани не са изразили становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като за наследниците на вносителя на автомобила не възниква задължение за заплащане на вносните митнически задължения. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени постановлението на митническия орган, което представлява индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че Славчо Кирилов Ников е внесъл на 02.08.2002 г. пътнически автомобил, марка "Фолксваген голф" на основание чл. 720, ал. 1 и чл. 721 ППЗМ във връзка с чл. 4 от ПМС № 2/1993 г. в качеството си на инвалид, като е установено, че вносителят е починал на 21.07.2004 г., но според съда наследниците му не дължат внасяне на митни сборове. Този си извод съдът е формирал от разпоредбата на чл. 753 ППЗМ, според която митническото облекчение отпада в случаите, когато процесната стока се заеме, заложи, отдаде под наем или бъде прехвърлена, но е приел, че процесния случай не е такъв. Съдът е приел, че наследяването по закон не попада нито в една от посочените хипотези, поради което то не е основание за възникване на вносно митническо задължение. Обжалваното решение е правилно. Преференцията за ползване на митническо облекчение за внесен автомобил е лична, поради което това право е "intuitu personae". Това показва, че наследниците на такива лица, не могат да ползват същата преференция, само защото наследодателите им са имали такава, но в същото време при наследяване те не дължат заплащането на вносни митни сборове поради липсата на законово основание за това. В процесния случай преференцията е ползвана от наследодателя на задълженото с митническия акт лице. Погасяването на митническото облекчение при внос е свързано с лимитативно изброените в чл. 753, ал. 2 ППЗМ разпоредителни сделки, които са посочени по-горе. Наследяването, както правилно е приел и първоинстанционния съд не попада в нито една от тези хипотези на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, а и то само по себе си не е разпоредителна сделка. Това налага и извода, който е направен от административния съд, че Маргаритка Масларска не дължи определеното й с митническия акт митническо задължение - ДДС и лихви. В този смисъл е и константната практика на ВАС, I отделение. Водим от изложеното по-горе решението на първоинстанционния съд е постановено при спазване изискванията на материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,