Решение № 5056 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2014 г.

Решение № 5056 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Благоевград (ОДМВР), против Решение № 1122/30.06.2014 г., постановено по а. д. № 810/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград (АСБл). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСБл е отменил по жалба на Янка Стоянова Тапанска от гр. Кресна, мълчалив отказ на директора на ОДМВР да се произнесе по нейна Молба вх. № 37105/02.09.2013 г. Недоволен от решението, директорът на ОДМВР го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Янка Тапанска, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСБл. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението не е конкретизиран. Касаторът не сочи кой фактически извод на съда на кое събрано по делото доказателство не съответства. Предвид липсата на обосновка на така направения довод, ВАС не е в състояние да се произнесе по него. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се обосновава с факта, че АСБл не бил направил цялостна служебна проверка за правилността на оспорения административен акт, което е задължително според чл. 168 - 170 АПК. Според касатора, предвид чл. 163, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.), министърът се явява единствения "администратор на лични данни" по смисъла на ЗЗЛД, поради което преписката следвало да се изпрати от АСБл на него, а не да се връща за ново произнасяне на директора на ОДМВР. ВАС счита, че и този довод се явява неоснователен. Безспорно е, че именно директорът на ОДМВР е адресат на Молба рег. № 37105/02.09.2013 г. (л. 10 от а. д. № 810/2013 г. на АСБл) от Тапанска. Дали исканите преписи от "всички материали относими към Заповед 1204/14.06.2013 г. и Заповед 1529/06.08.2013 г. на директор ОДМВР" (предмет на молбата) съдържат "лични данни", обработвани от него или не, може да се разбере само от отговора на последния на молбата и приложената към делото административна преписка. Ако отговорът е положителен, пак директорът е органа, който на основание чл. 31 АПК, следва да изпрати молбата на компетентния орган, ако сам той не притежава делегирани му права в това отношение от министъра, за наличието или липсата на каквито съдът не разполага с доказателства. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на материалния закон. Според касатора, при отказ да се издаде административен акт, жалбоподателят е този, върху който лежи доказателствената тежест да установи, че са били налице условията за издаването на акта. Доводът се основава на чл. 170, ал. 2 АПК, но според настоящият състав, позоваването е неправилно. Тапанска е поискала, както се посочи по-горе, препис от материали, приложени към две издадени от директора заповеди. Очевидно е, че предвид естеството на исканите материали именно той е задължен да се произнесе по молбата й. В случай, че съществуват законови пречки да се предоставят исканите материали, директорът е органа, задължен да обоснове отказа си с тези пречки. Видно от текста на чл. 31, ал. 1, чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 1 ЗЗЛД е, че мълчалив отказ да предостави достъп до поискани лични данни на искателя, е недопустим. Законът задължава органа, до който е отправено искането, да отговори в писмен вид, като съответно предостави исканите лични данни, откаже тяхното предоставяне или на основание чл. 31, ал. 2 АПК препрати молбата на Тапанска на министъра като компетентен орган - администратор на лични данни и я уведоми за направеното от него. Член 170, ал. 2 АПК ще намери приложение, ако директорът препрати молбата на министъра, но въпреки това, неговото уведомително писмо до молителката се обжалва от нея, като отказ за издаване на административен акт. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставено в сила обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение