Решение № 1986 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4651/2011 г.

Решение № 1986 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4651/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Екоенерджи 55" ООД гр. София против решение № 176/31.01.2011 г., постановено по адм. дело № 698/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 080900618/6.11.2009 г., издаден от старши данъчен инспектор по приходите при ТД на НАП - Добрич, в частта, потвърдена с решение № 806/14.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ") Варна при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде отменен РА в обжалваната му част. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Екоенерджи 55" ООД гр. София срещу РА № 080900618/6.11.2009 г., издаден от старши данъчен инспектор по приходите при ТД на НАП - Добрич, в частта, потвърдена с решение № 806/14.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ") Варна при ЦУ на НАП, с който на "Екоенерджи 55" ООД са определени задължения по ЗДДС поради отказано да се право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04, 07, 08, 10 и 11.2008 г. в размер на 9739,03 лв. и съответните лихви, както и е начислена лихва за периода 15.08.2008 г. - 10.06.2009 г. в размер на 16 038,59 лв. върху данъчна основа 664 982,20 лв. Наведените в жалбата касационни оплаквания са за нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Развити са съображения само относно допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, изразяващи се липса на мотиви на съдебния акт, необсъждане на наведените възражения, както и на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Оплакванията са неоснователни. Съдът е постановил подробно обоснован съдебен акт, изяснил е пълно фактическата обстановка, правилно е разпределил доказателствената тежест, изложил е конкретни мотиви по спорните въпроси и по всяко от направените възражения на жалбоподателя. Заключението на приетата ССчЕ не е коментирано обстойно, което обаче не е било необходимо, тъй като експертизата не е допринесла за изясняване на спора от фактическа страна относно спорните въпроси между страните, предполагащи спор за правото при правилно изяснена фактическа обстановка. С оглед задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд проверява служебно материалната законосъобразност на обжалваното решение, въпреки липсата на конкретно наведени касационни оплаквания. При тази проверка касационната инстанция намира, че административният съд е извършил правилна преценка на всички събрани доказателства и при правилна преценка на тяхната доказателствена стойност е установил всички относими към спора факти. При правилно установена фактическа обстановка съдът не е допуснал нарушение на приложимия материален закон. Доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит в периода 4.11.2008 г. касаят заплатена наемна цена за ползване на лек автомобил и покупка на гориво за същия автомобил. Основание за отказа е разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС, според която право на приспадане на данъчен кредит не е налице, въпреки че са налице условията за това по чл. 69 и чл. 74 ЗДДС, когато е нает лек автомобил и са придобити стоки във връзка с поддръжката на лекия автомобил. В процесния случай е установен вида на автомобила като лек, наличието на наемен договор и направени разходи за поддръжка и експлоатация. В доказателствена тежест на ревизираното лице е било да установи наличие на изключения по чл. 70, ал. 2 ЗДДС за неприлагане на правилото по чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС. В тази връзка не са били събрани твърдения и доказателства за целите, за които е бил предназначен и използван наетия автомобил. Начислената в ревизионния акт лихва в размер на 16 038,59 лв. върху данъчна основа 664 982,20 лв. касае периода 15.08.2008 г. - 10.06.2009 г. Данъчната основа е формирана като левова равностойност на цената на турбина, платена от регистрирано във Великобритания дружеството - Nissan Motor Manufacturing. Не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че е осъществена тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС между три дружества, регистрирани в три държави-членки - Великобритания, Холандия и България, с предмет на доставка - вятърна турбина. Касаторът е посредник при тази операция и осъществява ВОП по смисъла на чл. 62, ал. 5 ЗДДС, с място на изпълнение - Великобритания, където стоката е пристигнала. Съгласно чл. 62, ал. 5 ЗДДС, независимо от ал. 2 на същия текст, мястото на изпълнение на ВОП е държавата-членка, където стоките пристигат при кумулативно наличие на посочените в разпоредбата условия, които се доказват с документите по чл. 9, ал. 2 ППЗДДС. Ревизираното лице не е разполагало с изискуемите документи по чл. 9, ал. 2 ППЗДДС - издадена VIES декларация, в която да е посочено, че дружеството е посредник, както и е липсвало писмено потвърждение на придобиващия стоката, че последната е получена. Ревизираното лице не се е снабдило с тези документи до изтичане на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за ВОП по чл. 62, ал. 2 ЗДДС става изискуем (чл. 9, ал. 3 ППЗДДС), поради което приходните органи правилно са приели, че ВОП е с място на изпълнение на територията на РБ и данъкът става изискуем от посредника. Установено е, че датата на придобиване на стоката от българското дружество е 26 - 27.06.2008 г. съгласно договора му с праводателя му "Ре инженеринг" ЕООД, данните за начало на демонтаж на стоката и извършеното разплащане. Данъкът е станала изискуем към 15.08.2008 г., когато е началният период на определената лихва. Впоследствие, с оглед получен по служебен ред отговор от 10.06.2009 г. от британските власти по линия на международното сътрудничество, приходните органи са приели, че са налице изискуемите документи по чл. 9, ал. 2 и са извършили корекция по реда на чл. 10 ППЗДДС на начисления данък. Съгласно чл. 10, ал. 5 ППЗДДС корекцията чрез анулиране на протокола и съответно на начисления данък се извършва занапред, считано от представяне на документите, с които посредникът се е сдобил впоследствие. Ето защо правилно в РА не е начислено задължение за данък, но е начислена лихва върху задължението за периода, от когато е следвало да се представят необходимите документи, удостоверяващи ВОП, до момента на представянето им и корекцията на начисления данък. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите и е приложил материалния закон. Изводите на съда за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, в частта, обжалвана по съдебен ред, се споделят от касационния съд. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно, обосновано и без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид липсата на данни за направени разноски в касационното производство от страна на ответника по жалбата, не се присъждат разноски в полза на страните. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,