Решение № 7235 от 29.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. Константинов от гр. Пловдив чрез процесуален представител адв. В. Кънчева против Решение 2443/19.12.2022 год. постановено по адм. дело 2001/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-15-216/05.07.2022 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/01.01.2022 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Наведените в жалбата пороци досежно неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Пловдив в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл.220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-216/05.07.2022 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. 1012-15-276/07.06.2022 год. на Е. Константинов против разпореждане [номер]/01.01.2022 год. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Константинов е преизчислена на основание §7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) считано от 25.12.2021 год. От събраните по делото доказателства се установява, че Е. Константинов получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1, 2 от КСО отпусната с Разпореждане 68/ Протокол N01001/05.01.2005 год. в размер на 303,23 лева. С това разпореждане е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд и по чл. 104, ал. 4 от КСО в размер на 26г. 03м. 23д.; осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 03г. 04м. 08д., а на основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е в размер на 46г. 02м и 16д. Като част от административната преписка са посочени всички издадени разпореждания, с които съобразно относимата към периода правна уредба пенсията на Е. Константинов е осъвременявана. С процесното Разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. §7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО пенсията на жалбоподателя е преизчислена считано от 25.12.2021 год. При преизчисляването е приложен по висок процент за всяка година осигурителен стаж 1.35 % като този процент е приложен върху осигурителния стаж на жалбоподателя без превръщане към III категория труд, който е 44г. и 11м. Посочени са конкретни изчисления при използването на величините размер на пенсията (551.82 лв.) и съответните осъвременявания с приложимите коефициенти както следва: за 2015 г. (1.07); за 2006г. (1.040); за 2007г (1.10); за 2008г. (1.1035); за 2009г. (1.09); за 2013г. (1.098); за 2014г. (1.027); за 2015 г. (1.019); за 2016г. (1.026); за 2020г. (1.067) и за 2021г. (1.050), като е определен размер на пенсията от 1180.45лв. Срещу това разпореждане Константинов подава жалба, която е разгледана от директора на ТП на НОИ - Пловдив, който с Решение 2153-15-216/05.07.2021 год. я оставя без уважение с мотив, че пенсията е правилно изчислена, тъй като с § 7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО се въвежда нов ред за определяне на размера на пенсиите, при който се увеличава тежестта на придобития осигурителен стаж. Според административния орган не е възможно извършване преизчисляване на пенсиите за 2018 год. и 2019 год. с исканите от жалбоподателя проценти от 3,8 и съответно от 5,7, тъй като тези проценти са приложими само за 2018 год. и за 2019 год. и приложението им не е осъвременяване съгласно чл.100 от КСО. Тези проценти не се прилагат при преизчислението на пенсиите считано от 25.12.2021 год. с тежест 1, 35 на сто за всяка година осигурителен стаж. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След като е анализирал относимите разпоредби съдът е приел, че за 2017 год. пенсиите не подлежат на осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО, а преизчисляването се определя от прилагането на по-високата тежест на всяка година осигурителен стаж съобразно регламентираната в чл.70, ал.1 от КСО формула за изчисляване на пенсиите. През 2018 год. освен преизчисляването на пенсиите по реда на §53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. е предвидено увеличение по реда на новата за 2018 год. разпоредба §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. като този увеличен размер се съпоставя с размера изчислен при преизчисляването по §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и на пансионера се отпуска по-благоприятния от двата размера. Относно преизчислението за 2019 год. първоинстанционният съд намира, че също не е извършвано осъвременяване на пенсията по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на §7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 год. е увеличен с процент 5.7 и по реда на §72, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по висок процент за всяка година осигурителен стаж 1.2 %. Съдът е приел, че както по §53 от ПЗР на ЗИДКСО, така и по §7б и §7в от ПЗР на КСО преизчисляването на пенсията чрез повишаване на коефициента на осигурителния стаж не се кумулира с увеличението с 3,8% съответно с 5, 7%, т.е. прилага се единият или другият механизъм в зависимост от това кой е по-благоприятен за лицето. Този принцип е заложен и в нормата на §7е, ал.1 от ПЗР на КСО, съгласно който пенсиите отпуснати с начална дата до 24.12.2021 год. се преизчисляват считано от 25.12.2021 год. с 1, 35% за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Преизчислението се извършва без промяна на дохода, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира, съобразно нормативната уредба действаща към датата на отпускането и до 24.12.2021 год. като преизчисляването се извършва, ако е по-благоприятно за лицето. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени всички релевирани възражения и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. В унисон с разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2021 год. в сила от 25.12.2021 год.) пенсионният орган правилно е приложил новия процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Е. Константинов по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО спрямо сбора на осигурителния му стаж без превръщане, каквото именно е изискването на посочената разпоредба. Определените в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно по отношение на стажа с продължителност от 46 години. Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, преизчисляването по ал. 1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането и до 24 декември 2021 год. включително. За да прецени по предмета на спора какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021 год. първоинстанционният съд е извършил подробен, точен и законосъобразен анализ на нормите и фактите по делото. Констатирал е, че пенсията на жалбоподателя имайки предвид размера и определен съгласно чл.70, ал.1 от КСО е индексирана с определените коефициенти на основание чл.100 от КСО за 2005 г. до 2016 г., 2020 г. и 2021 г. За 2017 год. пенсиите се преизчисляват на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), която от своя страна препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО. С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 год. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване 1, 126 на сто. През 2017 год. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент от 1,1 е станал 1,126. По същия начин е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането потвърдено с процесното решение като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория. Правилен е изводът, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащият се за 2017 год. процент, поради което правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. За 2018 год. пенсиите се преизчисляват от 01.07.2018 год. също на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 год. в сила от 1.01.2018 год.). Налице е и промяна в разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО към 01.07.2018 год., а с чл.11 от Закона за бюджета на ДОО през 2018 год. е определен процентът по чл.70, ал.1, изр.първо от КСО- 1,169. През 2018 год. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО макар извършените преизчисления да включват в себе си величини получени по реда на чл. 100 от КСО. През тази година обаче освен преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. (в редакцията за 2018 г.) е предвидено и увеличение по реда на новата разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. като този увеличен размер се съпоставя с размера изчислен при преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и на лицата се отпуска по-благоприятният от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. размерът на пенсията определен по реда на ал. 2 се сравнява с размер определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т.е. към 30.06.2018 год. с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, т.е. с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. През 2019 год. § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. е отменен с § 3, т. 26 от ЗПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 год., но едновременно с това с § 3, т. 25, б. б" са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО. Съгласно тези разпоредби и през 2019 год. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 год. е увеличен с 5,7 % и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,2% (при 1,169% през 2018 г.). Идентични за тази година са изводите относно преизчислението и увеличението за 2018 год. В конкретния случай посочените от касационния жалбоподател проценти 2.364, 3.819 и 5.7, които счита, че представляват увеличения на пенсията, извършени през 2017 год., 2018 год. и 2019 год. и претендира на това основание да бъдат зачетени при сегашното преизчисление всъщност не представляват увеличение на пенсията по своя характер, а са проценти, с който се увеличава процентът за всяка година осигурителен стаж участващ във формулата за изчисляване на пенсията. Фактическата констатация на административния съд, че пенсионният орган правилно е изпълнил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО като след преизчислението на пенсията на жалбоподателя по реда на ал. 1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 год. осъвременявания по чл. 100 от КСО е довела до адекватен правен извод, че преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. за 2017 год. и 2018 год. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 год. са обективно неприложими поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационният жалбоподател Е. Константинов следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,