Решение № 11093 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 15173/2018 г.

ВАСТрето отделение03.11.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5550 от 02.10.2018 г., постановено по адм.д. 362/2017г. на Административен съд София - град. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Национална електрическа компания ЕАД със седалище гр. София, за заплащане на разноски по делото. ОСЪЖДА "Национална електрическа компания ЕАД, с ЕИК[ЕИК], гр. София, ул. Триадица 8 и Ей И Ес Гео Енерджи ООД, ЕИК[ЕИК], гр. София 1407, бул. Черни Връх 32А, офис сграда Ариес, да заплатят на Комисия за енергийно и водно регулиране, общо сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите, и чл. 229 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по следните жалби:

  1. Касационна жалба от Национална електрическа компания ЕАД (НЕК ЕАД) със седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор П.Илиев, подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Дамянова
  1. Частна жалба от Ей И Ес Гео Енерджи ООД, със седалище гр.София представлявано от управителя И. Цанков, подадена чрез процесуалния представител адв. Д. Колева-Желязкова

и двете - против решение 5550 от 02.10.2018 г., постановено по адм.д. 362/2017г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение Ж-102 от 07.12.2016г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и оставена е без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу решение Ж-102 от 07.12.2016г. на КЕВР, в частта по т.I.

В двете жалби са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът НЕК ЕАД сочи, че дадените задължителни указания от КЕВР в т.1 и т.2 от решението по т.I към настоящия момент са неизпълняеми, поради промяна в нормативната база. Частният жалбоподател Ей И Ес Гео Енерджи ООД обосновава съображения за неизяснена от съда в пълнота фактическа обстановка и липса на обосновани мотиви за законосъобразност на процесното решение в прекратителната част по отношение наличието на правен интерес на лицето за оспорване на решението по т. І. Развива и съображения, че съдът не е отчел, определянето от КЕВР на производителите от ВЕИ на количества електрическа енергия, с които общественият доставчик участва при осигуряване на необходимите на крайните снабдители количества ел.енергия, противоречи на ЗЕВИ, съгласно който общественият доставчик изкупува цялото количество ел.енергия, произведена от ВЕИ. По тези съображения двамата жалбоподатели искат отмяна на обжалваното решение в обжалваните части. Частният жалбоподател претендира за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по неговата жалба срещу т. І от процесното решение на КЕВР.

В откритото съдебно заседание пред ВАС, НЕК ЕАД чрез процесуалния си представител юрк. Дамянова, поддържа жалбата си. Претендира разноските в производството.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Методиева, в съдебно заседание и в писмено становище, намира касационната и частната жалби за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи в писменото си становище практика на ВАС по сходни казуси.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната. Счита, че по жалбата на Ей И Ес Гео Енерджи ООД съдът неправилно е приел, че дружеството няма правен интерес, доколкото не е отговорено в съдебното решение на аргументите му по отношение на първоинстанционната му жалба срещу т. ІІ от оспореното решение на КЕВР. Предлага в тази част решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на АССГ за произнасяне по същество.

Върховният административен съд като прецени данните по делото и доводите на страните, намира жалбите за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 АПК.

Разгледани по същество съобразно чл.218 от АПК, двете жалби са неоснователни, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалби на Ей И Ес Гео Енерджи ООД и "Национална електрическа компания" ЕАД против решение Ж-102/07.12.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на НЕК ЕАД в т. .I са дадени задължителни указания: 1. В съответствие с изискванията на чл. 78, ал.3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (в качеството си на обществен доставчик) да определя и изпраща на Ей И Ес Гео Енерджи ООД месечните задължения на производителя в рамките на определеното общо количество електрическа енергия за производство от възобновяеми източници съгласно Решение ТЕ-023 от 29.05.2014г. на Комисията за енергийно и водно регулиране; 2.В съответствие с изискванията на чл. 78, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия всеки работен ден до 9.30ч. да определя почасовите количества електрическа енергия за следващия ден Ей И Ес Гео Енерджи ООД, съобразени с актуализираните от обществения доставчик почасови количества електрическа енергия на база прогнозите на крайните снабдители, изпратени на обществения доставчик предишния ден до 17,00 часа и с производствените характеристики и режими на работа на централите; 3. В едномесечен срок да приведе Методика за разпределяне на задължения по небаланси в специалната балансираща група с координатор НЕК ЕАД - ОД в съответствие с чл.15 от Общите принципи за разпределяне на небалансите в рамките на специална балансираща група с координатор НЕК ЕАД, като предвиди процедура, по която прогнозният график, подаван от член на специалната балансираща група, да бъде договарян с търговските участници, а именно между НЕК ЕАД - ОД и съответния член на специалната балансираща група,а с т. II е прекратена преписката по жалбата в останалата й част.

С решение 5550 от 02.10.2018 г., постановено по адм.д. 362/2017г. на Административен съд София - град на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на НЕК ЕАД срещу това решение на КЕВР, оставена е без разглеждане жалбата на Ей И Ес Гео Енерджи ООД срещу него- частта му по т.I и е отхвърлена - в частта му по т.II. Административният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, в съответната форма. Приел е, че решението на регулаторния орган е постановено в предвидената от закона форма, тъй като съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган т.е. нормативно установената форма за издаване на решението е спазена. Съдът е направил извод, че е неотносимо към спора обстоятелството, че решението на регулаторния орган е ограничено като действие във времето за регулаторния период 2014/20015 г. до съответното приемане на последващи решения ТЕ 025/31.07.2015 г. и ТЕ 026/30.06.2016 г., уреждащи съответните регулаторни периоди, поради което за НЕК ЕАД възниквала невъзможност да изпълни задължителните за него указания. Административният съд е приел, че Методиката за разпределение на небалансите в специалната балансираща група (СпБГ) на НЕК ЕАД не е част от издадената лицензия на дружеството, поради което и тя не подлежи на контрол от КЕВР. Посочил, че Ей И Ес Гео Енерджи ООД е приело условията на методиката със сключването на договор от 24.03.2014г. за участие в специална балансираща група на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници /ВяИ/ от високоефективно комбинирано производство, като и че с подадената жалба дружеството се опитва на практика да оспори тази методика. В тази връзка съдът е направил извод, че споровете във връзка с изпълнението на този договор са облигационни, а не административни. Отделно от това, съдът е приел, че даденото указание на НЕК ЕАД, в съответствие с изискванията на чл. 78, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (в качеството си на обществен доставчик) да определя и изпраща на Ей И Ес Гео Енерджи ООД месечните задължения на производителя в рамките на определеното общо количество електрическа енергия за производство от ВяИ съгласно Решение ТЕ-023 от 29.05.2014 г. на КЕВР, е благоприятно за дружеството, поради което за този жалбоподател не е налице правен интерес от оспорване и жалбата му е оставена без разглеждане в тази част/ по т.I от процесното решение/.

По делото са изслушани СТЕ и СИЕ, чиито заключения съдът е коментирал лаконично, в смисъл, че не променят правните изводи, направени от него.

Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд, макар и накратко, е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обсъдил релевантните за спора обстоятелства и факти и е изложил оскъдни, но точни мотиви, които настоящата инстанция споделя. Не са налице сочените от жалбоподателите отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.

Неоснователни са възраженията на касатора НЕК ЕАД, че дадените задължителни указания от КЕВР към настоящия момент са неизпълняеми, поради промяна в нормативната база.

Обстоятелството, че решението на регулаторния орган е ограничено като действие във времето за регулаторния период 2014/20015г. до съответното приемане на последващи решения ТЕ-025 от 31.07.2015 г. и ТЕ-026 от 30.06.2016 г., уреждащи съответните регулаторни периоди и поради това НЕК ЕАД била в невъзможност да изпълни задължителните за него указания, е неотносимо към предмета на спора, предвид общото правило за преценка за съответствие с материалния закон - чл. 142,ал.1 от АПК, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Освен това, предвидените количества енергия са били актуални и относими именно към момента на сезирането на органа от Ей И Ес Гео Енерджи ООД и Комисията правилно, в съответствие с изискванията на Правилата за търговия с електрическа енергия, е дала указанията си към НЕК ЕАД. Обстоятелството, че е последвало издаването на други решения за следващи регулаторни периоди не е основание за промяна на формираните в горния смисъл изводи.

Съгласно нормата на чл. 93а, ал. 1 от ЗЕ( в относимата редакция- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) общественият доставчик изкупува електрическата енергия от производители, присъединени към преносната мрежа по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и тази, произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и количеството електрическа енергия, определено по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8 от с. з., и съгласно относимата за случая ал. 2 на същата разпоредба-редакция ( ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г.), общественият доставчик изкупува електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21, с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители /в този смисъл е и практиката на ВАС по адм.д. 7036/2018г. и 8518/2018г./ Ето защо, решението в оспорените му части е постановено при спазване на тези материалноправни разпоредби и при съобразяване с легалната дефиниция на института на "разполагаемостта", дадена в §1, т.48 от ДР на ЗЕ, а именно - способността на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия, която се измерва във "ват по час" и производните му единици.

По останалите възражения: в решението по чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ, Комисията определя необходимите количества електрическа енергия от квотни централи съгласно чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ, както и количества електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници по чл. 93а от ЗЕ, които се изкупуват от НЕК ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, във връзка с осигуряване на електрическа енергия на крайните снабдители за покриване на потреблението на регулирания пазар. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ в относимата й редакция/. Съгласно чл. 78, ал. 2 от Правилата, общественият доставчик определя в срок до 2 работни дни от постъпване на информацията по ал. 1 месечните задължения до края на съответната година на "квотните централи", както и задълженията на производителите по чл. 93а ЗЕ, в рамките на определената с решение на КЕВР квота и до 10 декември - задълженията за шестте месеца на следващата календарна година.

От друга страна, необходимо е да се посочи, че според разпоредбата на чл.78, ал. 6 от ПТЕЕ, всеки ден общественият доставчик определя почасовите количества за следващия ден на "квотните централи" и на производителите по чл. 93а ЗЕ при отчитане на месечните задължения след актуализирането им. Почасовите количества задължително трябва да бъдат в рамките на производствените характеристики на техните агрегати и прогнозни режими на работа. Количествата се определят на база графиците на крайните снабдители, изпратени на обществения доставчик на същия ден.

В тази връзка, правилно и обосновано АССГ е приел, че изменението на чл. 78, ал.6 от ПТЕЕ в частта по отношение на астрономическите часове, не влече неизпълняемост на даденото указание в т. 2 от процесното решение, тъй като то задължава НЕК ЕАД да изпълнява нормативно уредено задължение да определя почасовите количества електрическа енергия за следващия ден на производител, съобразени с актуализираните от обществения доставчик /ОД/ почасови количества електрическа енергия на база на прогнозите на крайните снабдители, изпратени на обществения доставчик предишния ден и с производствените характеристики и режими на работа на централите. По този начин се цели информираност на Ей И Ес Гео Енерджи ООД, с цел същото по-точно да прогнозира производството си за следващия ден и уеднаквяване на подадените от него графици към НЕК ЕАД, съответно ЕСО ЕАД, които - от своя страна да служат за основание за определяне на небаланса на Ей И Ес Гео Енерджи ООД.

Твърдението на частният жалбоподател Ей И Ес Гео Енерджи ООД, че съдът неправилно е стигнал до извод за липса на правен интерес за обжалване на решение Ж-102 от 07.12.2016г. в частта му по т.I също е неоснователно. С решението на административния орган в тази му част са дадени указания на НЕК ЕАД да приведе Методика за разпределяне на задължения по небаланси в специална балансираща група с координатор НЕК ЕАД - ОД, в съответствие със съществуващи и регламентирани правила на разпределяне на задължения за небаланси от по-висок ранг и да предвиди в нея задължителни правила за договаряне на прогнозния график с членовете на СпБГ с участие на всеки от тях при отнасящо се до него договаряне. С това указание е изпълнено заявеното по т. 1 от жалбата на Ей И Ес Гео Енерджи ООД до КЕВР, а с указанията относно Методика за разпределяне на задължения по небаланси в специална балансираща група с координатор НЕК ЕАД - ОД е изпълнено и искането в жалбата на дружеството по т. 2 и т. 3, тъй като същите целят НЕК ЕАД да преустанови определянето на задължения за небаланси в СпБГ само на основа на Методика за разпределяне на задължения по небаланси в специална балансираща група с координатор НЕК ЕАД - ОД и да промени правилата й, съобразно съществуващите такива в Общите принципи за разпределяне на небалансите в рамките на специална балансираща група с координатор НЕК ЕАД. Жалбата правилно е оставена без разглеждане в тази й част, като недопустима.

За пълнота съдът следва да посочи и че спорът относно начина на изчисление и на разпределение на разходите за небаланс за месеците юни, юли и август 2014 г. е спор относно изпълнението на сключения между Ей И Ес Гео Енерджи ООД и НЕК ЕАД договор за участие в специална балансираща група на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници от високоефективно комбинирано производство, като е неоснователно възражението на дружеството, че не били изпълнени указанията на ВАС, дадени с решение 4978/2016г. по адм. дело 13569/2015г. - тези указания са касаели единствено задължението за произнасяне от страна на КЕВР с нарочен акт /а не с мълчалив отказ/, респ. не са по съществото на правния спор.

Обжалваното решение не страда от пороците, възведени в двете жалби, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е своевременно и основателно. Съдът съобрази нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията след изменението на кодекса, обн. в Държавен вестник бр. 8/2017 г., чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, поради което намира, че за производството по настоящето дело следва да й присъди разноски, като ги определи на 100 лева. Посочената сума касаторът и частният жалбоподател следва да бъдат осъдени общо да заплатят на тази страна.