Решение № 61 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 374/2011 г.

Решение № 61 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 374/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 18, ал. 1 Закон за политическите партии, образувано по касационна жалба на Д. Н. Р. в качеството му на Председател на ПП " С. на репресираните в Б. след 09.09.1944 г. - [населено място] против решение от 10.01.2011 г. по ф. д. 2418/90 г. на Софийски градски съд, Т. о., VI-12 ти с-в, с което е отказано вписване на искани промени по партидата на политическа партия " С. на репресираните в Б. след 09.09.1944 г. ", заявени от Д. Р. със заявление № 45522 от 25.11.2010 г., съобразно решения, взети на проведения на 16.10.2010 г. в [населено място], НЧ "С. беседа", четвърти редовен конгрес на ПП " С. на репресираните в Б. след 9.09.1944 г. ". Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано, поради което иска да се отмени, като се постанови вписване на исканите промени. Представителят на Върховна касационна прокуратура - прокурор Станева е на становище, че дори и да се приеме за неправилно приетото от състава на Софийски градски съд за приложимост на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ, то искането за вписване на промени в устава и ръководството на партията, също би било нередовно тъй като, от приложените протоколи на мандатната комисия и местните структури не се установява общия брой членове на партията и съответно не се доказва спазването на нормата за представителство - 1 делегат на 20 члена. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, I т. о., след като обсъди направените оплаквания приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на пряко касационно обжалване, в срока по чл. 18, ал. 1 ЗПП и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Със заявление № 45522 от 25.11.2010 г. Д. Н. Р., в качеството му на Председател на ПП " С. на репресираните в Б. след 9.09.1944 г. " е поискал вписване на промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване по смисъла на чл. 17 ЗПП, съгласно решения, взети на проведения на 16.10.2010 г. в [населено място], НЧ " С. беседа", четвърти редовен конгрес на ПП " С. на репресираните в Б. след 09.09.1944 г. ", а именно - промени в устава, съгласно приложения Устав и промени в ръководните органи на ПП" С. на репресираните в Б. след 9.09.1944 г." . С решението, предмет на обжалване, е оставено без уважение искането за вписване на посочените промени. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съобразно разпоредбата на § 2 ПЗР ЗПП за неуредените въпроси се прилагали правилата на ЗЮЛНЦ и тъй като нормата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ предвиждала, ако не е предвидено друго в устава, поканата да се обнародва в Държавен вестник и да се постави на мястото за обявления в сградата. Посочено е, че в устава на партията нямало предвидена нарочна процедура по отношение на това изискване, поради което необнародването на поканата в Държавен вестник, водела до нередовното свикване на конгреса, а оттам и до липса на валидно взето решение относно обстоятелствата подлежащи на вписване. Касаторът е направил оплакване за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт, поради приетото за приложимост на § 2 ПЗР ЗПП. Посочил е, че към заявлението били приложени подробно изброени изискуеми документи установяващи валидност на взетите на четвъртия редовен конгрес на партията решения. Поддържано е по същество, че съдът неправилно е приел наличие на празнота в процедурата по свикване на конгреса, тъй като чл. 11 от Устава установявал правила за това свикване и не съдържал изискване за обнародване на поканата в ДВ. Освен това § 2 ПЗР ЗПП бил неприложим и поради наличието на специалното правило по чл. 10, ал. 4 ЗПП, което предвиждало публикация само в национален ежедневник, но не и в ДВ. Действащият вписан устав на политическата партия е този приет на втория редовен конгрес на ПП" С. на репресираните в Б. след 1944 г. "/ решение от 09.10.2001 г. по ф. д. 2418/90 на СГС/. Съгласно чл. 11 от Устава, конгресът се свиква от националното ръководство на партията на всеки две години, а при необходимост - извънредно, по инициатива на националния съвет или по искане на 1/3 от общинските организации. Незаконосъобразно решаващият съд е приел приложимост на общия закон, към който бланкетира разпоредбата на § 2 ПЗР ЗПП, тъй като не се обосновава извод, че е налице неуредена процедура по свикването на редовен конгрес на политическата партия, като единствено условие за такава приложимост. Устава на партията, както бе отбелязано, установява начина на свикване на редовния конгрес, а също така и на извънреден конгрес, както и представителството на членската маса. Освен това, дори и да се приеме, че е налице празнота по регламента на разгласяване на свикването на редовен конгрес, общият ред би бил приложим само тогава когато специалния закон не предвижда процедура, по която следва да се осъществи конкретното действие по такова уведомяване. В случая чл. 10 ЗПП, макар и да урежда учредяването на политическа партия би следвало да намери приложение и за неуредените в устава въпроси по валидното свикване на конгрес на вече регистрираните политически партии, на който се вземат решения обективиращи визираните в чл. 17 ЗПП обстоятелства. Или спрямо валидното свикване на редовен конгрес на политическата партия, ако не е предвидено друго в нейния устав, следва да се приложи разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗПП т. е. поканата за конгреса следва да се обнародва не в Държавен вестник, а най-малко в един национален ежедневник. Тъй като настоящия състав, извършва преценка не само по реда на инстанционния контрол, но и по основателността на отправеното със заявлението искане, то следва да се отбележи, че въпреки изложените съображения относно констатациите на СГС, постановения от него краен резултат е правилен по следните съображения: Както бе отбелязано вече, съгласно чл. 11 от Устава редовния конгрес се свиква от националното ръководство на партията, като в него участвуват като представители - по един делегат на 20 партийни члена, избран от общинските организации и членовете на националния съвет. Проведения четвърти конгрес е редовен за партията. За да са валидни взетите от този конгрес решения, обективиращи подлежащите на вписване обстоятелства, предмет на разглежданото заявление, то следва да бъде установено от заявителя, че е изпълнено именно това условие - т. е. делегатите да съответстват на определения брой партийни членове и да са редовно избрани за да могат валидно да осъществят представителство на членовете на политическата партия на конгреса, респективно валидно да вземат решения, обвързващи тези партийни членове. Такова доказване, обаче, не е осъществено. Представеният протокол от заседанието на мандатната комисия не съдържа данни за общия брой партийни членове, с оглед установяване на броя делегати, които следва да формират кворум за валидното вземане на решения, поради това и констатацията на тази комисия, че от избраните 136 делегати присъстват 120, самостоятелно не може да установи факта за наличие на кворум. Освен това представените протоколи за избор на делегати в различни местни структури на партията, в по-голямата си част не обективират валиден избор на делегати, тъй като не съдържат данни, както за броя на присъствалите партийни членове, така и за общия брой на партийните членове на съответната местна структура, от които да може да бъде изведен и валидния избор в съответствие с изискването на чл. 11 от Устава. И в представения протокол, обективиращ решенията на конгреса, също така липсват данни за общия брой членове на партията, въпреки, че мандатната комисия и там е извършила същите констатации касаещи общо броя на избраните вече делегати, без да обсъжда протоколите на местните структури, както и да извърши констатация относно броя на делегати, които принципно следва да бъдат избрани съобразно устава и членската маса. Или, нито начина на определяне на делегатите, нито необходимият им брой за валидно представителство може да се изведе от приложените протоколи, от които не се изяснява колко партийни членове представляват излъчените делегати. Следователно, при проверката на изводите на мандатната комисия, не може да бъде изведена възможността посочените като присъствали делегати да вземат валидни решения. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е правилно като краен резултат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение