Решение № 5922 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2012 г.

Решение № 5922 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, правоприемник на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, против решение № 3976 от 15.08.2011 г. по адм. дело № 828/2011 г. на Административен съд София - град, поправено с решение № 2517/09.05.2012 г., с което е отменена заповед № РД 11-30/12.01.2011 г. на генералния директора на Националната ветеринарномедицинска служба, с която е отнето разрешително за употреба № 471/13.02.2006 г. на ветеринарномедицински продукт "Тапилан-В" с притежател и производител "Магика-2000" ООД, гр. Първомай и е обявена нищожността на заповед № РД 11-99/31.01.2011 г. на същия административен орган за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в първата. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като са спазени всички предпоставки за отнемане на разрешението за употреба с оглед обстоятелството, че е налице промяна в регистрационните данни, а именно - прекратяване на лиценза за производство на този продукт на дружеството. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател представя споразумение от 15.04.2013 г., постигнато между изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и "Магика-2000" ООД, гр. Първомай, жалбоподател в първоинстанционното производство и ответник по касационната жалба, представлявано от управителя Митко Хубинов, в което дружеството - жалбоподател се отказва от подадената жалба и моли решението да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, като страните се споразумяват относно разноските. С оглед направения отказ от жалбата искането за обезсилване на съдебния акт и прекратяване на делото се поддържа и от адв. Беев като пълномощник на касационния жалбоподател. Ответникът по касационната жалба "Магика-2000" ООД, гр. Първомай чрез управителя Галя Янчева, представлявана от адв. Андреев оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Чрез управителя Митко Хубинов, представляван от адв. Арабаджиева, страната заявява, че се отказва от жалбата против административния акт и моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба против съдебния акт в частта относно заповед № РД 11-30/12.01.2011 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба и за основателност на жалбата против решението в частта, в която е обявена нищожността на заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в първия административен акт. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, която е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за които съдебният акт е неблагоприятен и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: В частта, в която е обявена нищожността на заповед № РД 11-99/31.01.2011 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба решението е недопустимо. Този акт не е обжалван, поради което в тази част съдът фактически се е произнесъл, без да е сезиран по надлежния ред. Съображенията за нищожност на заповедта като постановена от некомпетентен орган, изложени едва в писмените бележки на дружеството - жалбоподател, представени на 10.05.2011 г. не обосновават различен извод, тъй като не променят факта, че този акт не е оспорен пред съда в определения от закона срок. В подкрепа на това заключение е и петитума на жалбата, поддържан и в хода на делото по същество, в който изрично е посочено, че се иска отмяна само на заповед № РД 11-30/12.01.2011 г. По тези съображения решението в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. В останалата част решението на съда е допустимо, тъй като валиден отказ от оспорване на административния акт не е направен. Като юридическо лице дружеството - жалбоподател извършва процесуални действия чрез органите, които го представляват по закон или според устройствените правила (чл. 30 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В случая при противоречивите волеизявления на двамата управители, които заедно и поотделно представляват жалбоподателя като дружество с ограничена отговорност по силата на чл. 141, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) и съгласно дружествения договор (удостоверение от 07.02.2011 г.) съдът приема, че направеното волеизявление за отказ от жалбата против административния акт от единия от управител, при изричното несъгласие с този акт от страна на другия управляващ, не може да породи правно действие и да десезира съда от разглеждането на спора. При изразеното категорично несъгласие с направения отказ от жалбата от страна на орган със същите управителни правомощия, следва да се приеме, че валидно волеизявление за отказ от оспорване не е направено, съдебното решение в частта относно заповед № РД 11-30/12.01.2011 г. е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване, а доводите на касатора в този смисъл са неоснователни. Разгледана по същество, касационната жалба против решението в частта, в която е отменена заповед № РД 11-30/12.01.2011 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, е неоснователна. В тази част решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД 11-30/12.01.2011 г. е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 316, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) в ред. до ДВ, бр. 8/25.01.2011 г. генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба е оправомощен да отнема със заповед лиценза на употреба на ветеринарномедицински продукт. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби. Като индивидуален административен акт, оспорената заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 316, ал. 1, т. 6 от ЗВД (в този смисъл е поправката на заповедта, извършена със заповед № РД- 11-99/31.01.2011 г. на същия орган, която, както се посочи по-горе, не е оспорена и е влязла в сила), но както съдът правилно отбелязва, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не са посочени фактическите основания за постановяване на заповедта. Такива не се съдържат и в съпътстващите издаването на акта документи. Като единствен мотив за взетото от органа решение е посочено прекратяването на лиценза за производство на ветеринарномедицинския продукт, издаден на "Магика 2000" ООД, гр. Първомай. Това обстоятелство обаче не се обхваща от нормата на чл. 316, ал. 1, т. 6 от ЗВД, посочена като правно основание за издаване на заповедта. Констатираното несъответствие е съществено, тъй като мотивите на заповедта не обосновават нейната разпоредителна част. Така издадена заповедта не съдържа съображения за причините, поради които е отнето разрешителното за употреба на ветеринарномедицинския продукт. Допуснатото нарушение на формата е съществено, тъй като накърнява правото на защита на засегнатото от акта лице, което фактически не е уведомено за причините, довели до отнемане на лиценза и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Изложените в хода на производството от процесуалния представител на административния орган съображения, свързани с това, че информацията в регистрационната документация е невярна, тъй като в нея не е отразено прекратяването на лиценза за производство на продукта със заповед № РД 11-741/14.07.2009 г. на административния орган, не могат да отстранят посочения по-горе формален пропуск и да мотивират волеизявлението на органа. Изводите на съдебния състав за съществени нарушения на административнопроизводствените правила също следва да бъдат споделени. Заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е нарушена нормата на чл. 35 от АПК. Разпоредено е отнемане на разрешителното за употреба на ветеринарномедицински продукт "Тапилан - В" във връзка с прекратяване на лиценза за производство, издаден на титуляра на разрешителното за употреба, без да е съобразено, че като производител на същия продукт в разрешителното е посочено и друго дружество със седалище в Израел, за което няма данни лиценза за производство да е прекратен. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като засяга изводите на административния орган, които при съобразяване и анализ на тези обстоятелства вероятно не биха били направени, а следователно се отразява на законосъобразността на административния акт. Това е още едно основание за отмяна на оспорената заповед. Както съставът на Административен съд София - област правилно приема, заповедта е издадена и без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 316, ал. 1, т. 6 от ЗВД. Съгласно цитирания текст административният орган отнема лиценза за употреба на ветеринарномедицински продукт, когато информацията, представена в регистрационната документация е невярна. В случая доказателства, установяващи нарушение в този смисъл от страна на жалбоподателя не са ангажирани. Липсват данни, които да сочат, че данните, представени от дружеството за получаване на разрешително за употреба не отговарят на истината. Разрешителното за употреба на продукта № 471 е издадено на 13.02.2006 г., когато заявителят притежава и лиценз за производство и този смисъл заявеното от дружеството не е невярно. Последвалото отнемане на лиценза за производство през 2009 г. не засяга първоначалната информация и съответно не е основание за отнемане на разрешителното по смисъла на чл. 316, ал. 1, т. 6 от ЗВД. От друга страна прекратяването на лиценза за производство на продукта не е основание за отнемане на разрешителното за употреба по смисъла на чл. 316, ал. 1, т. 6 от ЗВД, което е още едно основания в подкрепа на извода, че предпоставките, предвидени в закона за отнемане на лиценза на употреба не са осъществени. Поради всичко изложено следва да се приеме, че заповед № РД 11-30/12.01.2011 г., поправена със заповед № РД 11-99/31.01.2011 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба е постановена в нарушение на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отмяна административния акт съставът на Административен съд София - град постановява решение в съответствие със закона. Доводът на необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства. Представените по делото разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт, регистрационна документация, както и останалите писмени доказателства, които не съдържат съображения за издаване на оспорената заповед мотивират съда да приеме, че административният акт не съответства на изискванията за форма и е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Всичко това обоснова крайното заключение за отмяна на оспорения административен акт. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт в частта, в която е отменена заповед № РД 11-30/12.01.2011 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в тази част. При липсата на данни за действително направени в производството разноски от страна на ответника по касационната жалба (данни за действително заплатено от страната на възнаграждение на адв. Арабаджиева не се съдържат в представеното по делото пълномощно, в което е посочено само договорено, но не и платено възнаграждение) и при липсата на доказателства за други разходи в процеса, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъдени на страната въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,