Решение № 636 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3256/2013 г.

Решение № 636 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3256/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Николов Киряков, действащ като едноличен търговец с фирма "Шилсън - Васил Николов", гр. Каблешково против решение № 306 от 14.01.2013 г. по адм. дело № 303/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Т-РД-15-28/30.11.2011 г. на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "е" от Закона за управление на отпадъците (ЗУО отм.) е отнет лицензът за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е осъществил нарушение, което да е предпоставка за отнемане на лиценза. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - заместник-министърът на икономиката и енергетиката не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността, допустимостта на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № Т-РД 15-28/30.11.2011 г., с която е отнет лицензът на ЕТ "Шилсън - Васил Николов", гр. Каблешково за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, е издадена от компетентния по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 2 от ЗУО (отм.) орган. Съгласно цитираната разпоредба министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали при посочените в нормата хипотези. В случая заповедта е издадена от заместник-министър, на когото със заповед № РД 16-801/15.09.2009 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма делегира правата по цитирания по-горе текст. Правилен е и изводът за съответствие на заповедта с формалните изисквания на закона - административният акт е постановен в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 1 от АПК реквизити. Заключението на съдебния състав, че оспорената заповед е издадена след изпълнение на материалноправните изисквания на чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "е" от ЗУО (отм.) също кореспондира със закона. Съгласно посочената разпоредба компетентният орган отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, когато тази дейност се извършва в нарушение на чл. 60, ал. 3 или ал. 4 от закона. В случая правилно е преценено, че предпоставките, посочени в текста са изпълнени. Установено е, че на 29.04.2011 г. служители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и инспектор "икономическа полиция" при Районно управление "Полиция" - Поморие, в качеството на орган по чл. 96, ал. 1 от ЗУО, натоварен с правомощия на контрол за спазване реда и условията за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали (заповед № Iз-1633/02.08.2010 г. на министъра на вътрешните работи), извършват проверка на площадка за събиране на отпадъци в гр. Каблешково, м. "Пъдарска могила", имот № 007190, на която касаторът ЕТ "Шилсън - Васил Николов", гр. Каблешково, притежател на лицензия № 413/07.08.2006 г., извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Констатирано е, че на площадката са събрани около 100 кг алуминиеви кабели и около 150 кг медни проводници и кабели, които са изкупувани от физически лице и за които не са представени сертификати за произход. Данните от проверката се отразени в констативен протокол, подписан и от търговеца без възражения. Съставен е и акт № 34/03.05.2011 г. за установяване на административно нарушение. Въз основа на констатациите от проверката е прието, че е налице нарушение на чл. 60, ал. 3 от ЗУО (отм.) и със заповед № Т-РД-15-28/30.11.2011 г., предмет на оспорване, лиценза на едноличния търговец е отнет. При тези факти при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че са налице основанията, предвидени в нормите на чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "е" от ЗУО (отм.) за отнемане на издадения на едноличния търговец лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, тъй като дейността се осъществява в нарушение на нормата на чл. 60, ал. 3 от ЗУО (отм.). Съгласно последния текст търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които представляват кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, се извършва при наличие на издаден сертификат за произход от лицата по чл. 54, ал. 3, т. 1 и сключен писмен договор. Анализът на нормата налага извода, че търговията с отпадъци с такъв характер може да се извършва от лицензирани лица, регистрирани като търговци по Търговския закон или от лица без лиценз, които ги получават като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом (чл. 54, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 1 от ЗУО (отм.), след представен сертификат за произход. В случая сертификати за произход за посочените количества кабели и електропроводници не са представени, а освен това същите са изкупени от едноличния търговец от физически лица, които не са регистрирани като търговци и не притежават лиценз за такава дейност. Ето защо като достига до заключение, че от страна на едноличния търговец е осъществено нарушение на чл. 60, ал. 3 от ЗУО (отм.), което е предпоставка за отнемане на лиценза и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд София-град постановява решение в съответствие със закона. Възражението на касатора, че посочените количества алуминиеви и медни кабели и проводници представляват битов отпадък, който може да се изкупува от физически лица и за който сертификат за произход не се изисква, е неоснователно. Търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, представляващи кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, може да се извършва само при осъществяване на изискванията на чл. 60, ал. 3 от ЗУО (отм.). Нормата е специална и следва да се прилага по отношение на всички отпадъци с такъв характер, независимо дали могат да бъдат определени като такива с битов характер по смисъла на § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на ЗУО (отм.). Касационният довод, че не са налице основания за постановяване на оспорената заповед, тъй като не е издадено наказателно постановление за санкциониране на търговеца за нарушението по чл. 60, ал. 3 от ЗУО (отм.), не може да бъде споделен. Производството по прилагане на принудителни административни мерки е различно от това за реализиране на административнонаказателна отговорност и в този смисъл издаването на наказателно постановление е без значение за прилагане на мярката по чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "е" от закона. Обстоятелството, че заповедта се позовава на издадения акт на установяване на административно нарушение също не води до различен извод, тъй като този документ, както и констативният протокол са цитирани в административния акт като част от съображенията, мотивирали неговото постановяване. Възражението, че не е посочен точно приложимият закон също е неоснователно. Действително в съдебното решение не е отбелязано изрично, че заповедта е издадена при действието на отменения Закон за управление на отпадъците. Този пропуск обаче не е съществен, тъй като фактически са приложени разпоредбите на отменения Закон за управление на отпадъците и относимите текстове от нормативния акт са цитирани точно и са тълкувани правилно. Съобразно всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,