Решение № 11873 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2015 г.

Решение № 11873 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на "МИП-ТС" ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Околовръстен път" 4Б, представлявано от Г. И. Ц., чрез адв. М. А., против Решение № 344 от 23.02.2015 г. по адм. д. № 3452/2013 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение вх. № 4444-1345-3/21.08.2013 г. на началника на МП "В. З." към ЕАД № 11BG002002H0039700/25.05.2011 г., с което за адресата на акта са определени допълнителни публични вземания, като са променени съответно кл. № 36 "Преференции", кл. № 33 "Тарифен код", кл. № 34 "Д. на произход" и кл. № 47 "изчисляване на вземанията" по ЕАД № 11BG002002H0039700/25.05.2011 с който е деклариран митнически режим "свободно обращение и крайно потребление" и общо задълженията са определени в размер на 83 604,02 /осемдесет и три хиляди шестстотин и четири лв. и две ст./.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/. игнориране от страна на решаващия съд на липсата на ясни фактически и правни основания, мотивирали административния митнически акт, както и неяснотата относно правното основание, на което е извършена последваща проверка на ЕАД; 2/. съдът не съобразил и съществените нарушения на процесуалните правила при издаването на акта като това, че адресатът му не бил уведомен за началото на административното производство, нито имал възможност да се запознае със събраните в производството доказателства-решаващото доказателство- докладът на ОЛАФ бил преведен на български език едва в съдебното производство по оспорване на акта; 3/. съдът не съобразил, че ЕАД е подписан от лице без представителна власт, поради което не бил доказан изобщо осъществен внос от страна на жалбоподателя, за който да бъде облаган с митни сборове; 4/. изцяло в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд приел, че за случая са приложими Регламенти № № 791/2011 и 1135/2011. Разширяването на антидъмпинговите мерки за внос на стоки като процесните от Малайзия е станало с Регламент /ЕС/ № 1135/2011 г. на Комисията от 9 ноември 2011 г. в сила от 11.11.2011 г., след датата на процесния ЕАД. Последната е преди тази на откриване на разследването с Регламент № 1135/2011, поради което няма правно основание за начисляване на антидъмпингово мито; 5/. липсва правно основание за начисляване и на конвенционално мито, защото не е доказан китайският произход на стоката. Доказването на този произход е тежест на административния орган и за негова сметка са последиците от недоказването, а административният орган и съдът без основание не са зачели доказателствената сила на сертификата за произход на стоката от Малайзия, а са взели предвид само доклада на ОЛАФ и то относно констатации, неподкрепени с никакви доказателства. Последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото позволява основаването на решението единствено на това доказателство. Това е потвърдено и от съдържанието на писмо от 11.03.2014 г. на служител на OLAF, където не се потвърждава с абсолютна сигурност китайският произход на стоките 6/. решението е постановено при неправилно прилагане на чл. 220, § 1, б. "б" от МКО 7/. относно размера на определените митни сборове, съдът не разгледал оплакването за плащане на част от определените задължения при първоначалното вземане под отчет.

Иска се отмяна на съдебното решение и на административния акт в частта му на определеното антидъмпингово мито изцяло и определените конвенционално мито и ДДС над 3 380,22 лв., както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - началникът на МП "Варна - Запад", чрез юрк. Л. Тодорова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

От фактическа страна пред първоинстанционния съд е било установено, че на 25.05.2011 г. на МП "В. З." е подаден ЕАД, заведен под № 11BG002002H0039700/25.05.2011 г. с режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" на стока, представляваща 206 800 кв. м. стъклофибърна мрежа с нето тегло 29 980,00 кг., вложена в контейнери № № NYKU 4293816 и TRLU 7498931. За износител на стоката е посочен Г. Ф. СНД, Малайзия, а като неин получател е посочено оспорващото дружество "МИП-ТС" ООД гр. С. Митните сборове и другите държавни вземания са изчислени на база на декларираните данни, а именно: тарифен код кл. 33 - 7019400011; държава на произход кл. 34 - MY, Малайзия; преференции кл. 36 - 200 (обща система на преференции); условия на доставка - FOB П. К. и обща фактурна стойност, кл. 22 - 5 802,00 щ. долара. За стоката са представени описаните в кл. 44 придружаващи документи - фактура № GESB221/11/08042011 от износителя,; коносамент NYKS3080731260/19042011; сертификат за произход FORMA A № KL2011/10606/19042011, издаден от Министерството на международната търговия и промишлеността, Малайзия; опаковъчен лист № GESB221/11/08042011 от износителя; декларация за елементите на митническата стойност. Сумата за покриване на държавните вземания по така декларираната стока е заплатена от получателя на 20.05.2011 г., видно от приложените на лист 31 и 32 доказателства. След приключване на останалите митнически формалности на 25.05.2011 г. е дадено разрешение за вдигане на стоката.

С писмо на Централно митническо управление № 4444-1345/31.07.2013 г. в митница В. е получено копие на финален доклад на OLAF, ведно с препоръки за действия от Генералния директор на същата комисия във връзка с приключило външно разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия. Въз основа на оценка на доказателствата и правна аргументация OLAF заключава, че е избегнато плащане на дължими конвенционални и антидъмпингови мита върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с китайски произход, като некоректно същите стоки са декларирани с малайзийски произход. Мрежестите тъкани от стъклени влакна са изнесени от Малайзия за ЕС в рамките на Общата система за преференции (ОСП). За целите на прилагането на тези мерки, стоките внасяни в ЕС, следва да отговарят на критериите за произход, установени в Регламент (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 г. Преференциалното правило, прилагано за мрежести тъкани от стъклени влакна, изисква да са произведени от неоцветени снопчета, ровинг прежди, нарязани снопчета или стъклена вата (Приложение 13а от Регламент № 2454/93), поради което едно рязане и/или нанасяне на покритие върху оголени мрежести тъкани от стъклени влакна, внесени от Китай в Малайзия, не може да им предостави преференциален произход. Въпреки че тези мрежести тъкани от стъклени влакна никога не са внасяни в Малайзия, някои от пратките са измамно декларирани пред малайзийски митници като внос и впоследствие отчетени като износ от Свободна търговска зона в П. К., Малайзия, вместо от основната митническа зона, като единствената цел на декларациите е да се заблудят властите и да се претендира малайзийски произход на стоката. С. са изпращани от Н. Р. К. в Малайзия, откъдето, след претоварване, отново са изпратени, но към ЕС, като предвид получените по неправомерен начин сертификати за преференциален произход, са избегнати конвенционалните и антидъмпинговите мита.

Началникът на МП "В. З.", в качеството си на митнически орган по чл. 30 от ППЗМ, извършва последваща проверка на декларацията по чл. 78 от МК и въз основа на доклада на OLAF приема, че стоките по процесния внос са с произход Китай, поради което подлежат на стандартна митническа ставка от 7% ad volorem и антидъмпингово мито 62,9 %. Това влияе и на данъчната основа за облагане с ДДС при вноса. Именно във връзка с доклада, който е получен на 31.07.2013 г. от митническите власти е извършена повторна проверка на митническата декларация и приложените към нея документи.

Съгласно чл. 1 и чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3.08.2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, във вр. с чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92 и чл. 54 от ЗДДС, с обжалваното Решение вх. № 4444-1345-3/21.08.2013 г. към ЕАД 11BG002002H0039700/25.05.2011 г., е извършена корекция на клетки 33, 34, 36 и 47, като е прието, че вносът не попада в обхвата на О. С. за Преференции /ОСП/ и следва да се декларира с произход Китай. В резултат на извършените корекции са преизчислени държавните вземания, като са взети под отчет и определени за довнасяне конвенционално мито 7% - 5 633,69 лв., антидъмпингово мито 62,9% - 50 622,77 лв. и ДДС - 27 347,56 лв. Този размер на задълженията е определен във връзка с променен код на стоката в кл. 33 - 7019590010В999 и промяна на страната на произход - от Малайзия на Китай.

За да отхвърли изцяло жалбата на дружеството против акта на митническия орган, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при редовно проведена последваща проверка на митническа декларация за допускане на режим "свободно обращение и крайно потребление"; при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; актът е материално законосъобразен и е в съответствие с целта на закона. По същество, съдът е възприел изцяло констатациите на представеното в хода на производството копие от доклад на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ във връзка с приключило външно разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, както и данните в приложената по делото кореспонденция с Агенция "Митници".

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира следното по оплакванията в касационната жалба:

1. Неоснователно жалбоподателят изтъква като касационно основание нарушено негово право на защита в производството по издаването на административния митнически акт. Това е така, защото макар целият текст на доклада на Европейската служба за борба с измамите да е бил представен в съдебното производство, основните му констатации са възпроизведени в мотивите на акта, дружеството е можело да представя доказателства в подкрепа на преференциалния произход на стоката както в административното, така и в съдебното производство.

2. Неоснователно касаторът поддържа, че неправилно е посочен като адресат на митническия акт, защото не била доказана представителната власт на лицето подписало процесния ЕАД. Това възражение не е било правено преди началото на касационното производство и то очевидно цели освобождаване на длъжника от отговорност на формално основание. Такова основание обаче не е налице, защото в административната преписка се съдържа пълномощно от жалбоподателя на фирма "М. Б."ЕООД /стр. 35 от делото на АС/, а действията по вноса не са били оспорвани от задълженото лице. Безспорно е, че то е внесло процесната стъклофибърна мрежа, като данните, посочени в декларацията, също не се оспорват от него. Обстоятелствата, довели до промяната на размера на митните сборове, са свързани с нови констатации, довели до корекции в декларацията, нанесени митническия орган, а не от декларатора. Нещо повече, преди последващата проверка на декларацията, дружеството е заплатило определените митни сборове преди вдигането на стоката/както самото то твърди/.

3. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно приложимия материален закон за облагането с антидъмпингово мито.

Общата уредба за защита и конкретно мерките, които могат да бъдат предприети срещу дъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на ЕС се съдържат в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност /основен регламент, приложим за дъмпинговия внос на всички видове стоки/. Според чл. 1, § 2 от него, един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена на сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа. При установяване на дъмпинг, който причинява вреда на промишлеността на ЕС и ако интересът на Съюза изисква това, той налага с регламент антидъмпингово мито върху вноса на стоки предмет на дъмпинга, като основните понятия и процедурата за налагане на антидъмпинговото мито се съдържат в посочения регламент.

Откриването на процедурата, съгласно чл. 5 от основния регламент, става въз основа на писмена жалба от физическо или юридическо лице, или от сдружение, което не е юридическо лице. Регламентът предвижда /чл. 7/, че временни мита могат да се приложат, ако е открита процедура в съответствие с чл. 5, ако е публикувано известие за откриването на тази процедура и на заинтересованите страни е дадена адекватна възможност да предоставят информация и отправят коментари в съответствие с чл. 5, § 10, ако е направено предварително положително установяване на дъмпинг и вреда от него за промишлеността на Общността, и ако интересите на Общността налагат намеса с оглед предотвратяване на причиняването на вреда. Временните мита могат да се прилагат не по-рано от 60 дни от датата на откриване на процедурата, но не по-късно от девет месеца от датата на откриване на процедурата. Окончателно антидъмпингово мито се налага от Съвета при условията на чл. 9, § 4 от Регламента, а чл. 10 с наименование "ретроактивност", § 1 гласи, че Временни мерки и окончателни антидъмпингови мита се прилагат само по отношение на продукти, които са предмет на свободно обращение след датата на влизане в сила на решение, взето в съответствие с чл. 7, § 1 или чл. 9, § 4, според случая, с изключение на случаите, определени в настоящия регламент.

С регламент № 138/2011 г. на Комисията от 16 февруари 2011 г. /публикуван в Официален вестник на 17.02.2011 г., в сила от 18.02.2011 г./ е наложено временно антидъмпингово мито върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35 g/m2, които понастоящем са класирани в кодове по КН ех 7019 40 00, ex 7019 51 00, ex 7019 59 00, ex 7019 90 91 и ex 7019 90 99 (кодове по ТАРИК 7019 40 00 11, 7019 40 00 21, 7019 40 00 50, 7019 51 00 10, 7019 59 00 10, 7019 90 91 10 и 7019 90 99 50) и с произход Китайската народна република. Антидъмпинговата процедура е започнала с известие на Е. К. от 20.05.2010 г. като следствие на жалба, подадена на 6 април 2010 г. от S.-G. V. s. r. o., T. F. es Muszakiszovetgyarto, Valmieras "S. S." AS и V. T. T. GmbH.

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 г. /публикуван в Официален вестник на 9.08.2011 г., в сила от 10.08.2011 г./ се налага окончателно антидъмпингово мито и се постановява окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република.

С Регламент (ЕС) № 1135/2011 на Комисията от 9 ноември 2011 г./в сила от 11.11.2011 г./ е започнато разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011.

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета от 16 юли 2012 г. /в сила от 25.07.2012 г./ е разширен обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия.

Неоснователни са касационните оплаквания, затова, че доколкото датата на процесния внос предшества тази на влизане в сила на Регламент № 672/2012 на Комисията, а стоката безспорно е внесена от Малайзия, няма правно основание за налагане на антидъмпингово мито. По този въпрос с Решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/15 СЕС постанови при аналогичен случай в главното производство, че Регламентът за разширяване на обхвата няма ретроактивно действие върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, осъществен преди датата на влизане в сила на Регламент на Комисията за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 791/2011 на Съвета, и за въвеждане на регистрационен режим, но наложеното с чл. 1, § 1 от Регламент № 791/2011 антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти, ако бъде установено, че макар да са изпратени от Тайван и да са декларирани с произход от тази страна, те всъщност са с произход от Китайската народна република.

Процесният ЕАД е подаден на 25.05.2011 г. и този внос попада в приложното поле на Регламент № 791/2011 за окончателно антидъмпингово мито и на Регламент № 138/2011 за временно такова, съгласно посочените по-горе правила на базовия регламент и посоченото задължително тълкуване на СЕС, стига да е доказано, че произходът на процесната стока, /за която не е спорно, че е сред описаните в чл. 1, § 1 от Регламент № 138/2011 и в чл. 1, § 1 от Регламент № 791/2011/, е от Китай.

4. Първоинстанционният съд мотивирано и законосъобразно е разрешил фактическия и правен спор относно липсата на преференциален произход на стоката, поради което законосъобразни са изводите му за наличие на основание за определяне на конвенционално мито и съответен ДДС.

Съгласно чл. 27 от МКО правилата за придобиване на преференциален произход на стоките определят условията за придобиване на произход на стоките с цел ползване от мерките, посочени в чл. 20, § 3, букви г) и д); Тези правила:

а) по отношение на стоките, които са предмет на споразуменията, посочени в чл. 20, § 3, буква г), са определени в тези споразумения;

б) по отношение на стоките, ползващи се от преференциалните тарифни мерки, посочени в чл. 20, § 3, буква д), са определени в съответствие с процедурата на комитета.

По чл. 20, § 3, б. "д" МКО, Митническата тарифа на Европейските общности включва: преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Общността в полза на определени страни, групи страни или територии;

При тази правна уредба, тежест на доказване на вносителя е преференциалния произход на стоката. В изпълнение на това, вносителят е представил сертификат за произход, Формуляр А, за който с обсъдения доклад на OLAF, е установено, че е с невярно съдържание. Съгласно т. 31 от Решение от 8.11.2012 г. на СЕС по дело С-438/11, "получаването от страна на длъжника от другия съдоговорител при сключването на договора или след това на всички доказателства в потвърждение, че стоките произхождат от държавата Ч бенефициер на системата на общи тарифни преференции, включително документи, установяващи този произход, може да представлява предпазване от рисковете от иск за последващо събиране. " В т. 36 от мотивите на същото решение е прието, че "следва да се констатира, че в рамките на системата на общи тарифни преференции, създадена едностранно от Съюза, органите на държавата на износа не могат да обвързват Съюза и неговите държави членки в преценката им за валидността на сертификатите за произход формуляр A когато, както при обстоятелства като разглежданите в главното производство, митническите органи на държавата на вноса продължават да имат съмнения относно действителния произход на стоките, независимо че посочените сертификати за произход не са били обявени за невалидни."

В същото това решение на СЕС по делото в главното производство е установена невъзможност за проверка на представения сертификат за произход, поради преустановяване на производството на износителя и с решението е дадено следното тълкуване на чл. 220, § 2, б. "б" от МКО: "Член 220, § 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., трябва да се тълкува в смисъл, че когато компетентните органи на третата държава са в невъзможност да установят при последваща проверка - поради факта че износителят е преустановил производството си - дали сертификатът за произход формуляр А, който са издали, се основава на вярно представяне на фактите от същия, тежестта на доказване, че този сертификат е бил издаден на базата на вярно представяне на фактите от страна на износителя, е върху длъжника." На още по-голямо основание, това разрешение следва да се прилага, когато за износителя изобщо не е установено да е производител на изнесената стока, какъвто е случаят.

Съдът е приел за установено, че стоката не е произведена в Малайзия като е възприел изцяло констатациите на митническите органи, въз основа на тези в доклада на OLAF. Понятието за произход на стоките е дефинирано с Регламент № 2913/1992 г. на Съвета относно създаване на митнически кодекс на Общността /приложим към момента на процесния внос/. Съгласно чл. 23, § 1, стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките, изцяло получени или произведени в тази страна. Съобразно чл. 24, когато две или повече страни участват в производството, стоката се счита, че произхожда от страната, където е претърпяла последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка довела до производство на нов продукт или която представлява важен стадий на производството. Именно в тази насока е било и проведеното от служителите на ОЛАФ разследване, за да се установи дали влезлите в Свободната търговска зона в П. К. М. стоки от НР Китай са претърпели допълнителна преработка или обработка, което би им дало преференциален произход. Видно от съдържанието на доклада на ОЛАФ всички пратки на стоките, Приложение № 1 на доклада, са били изпратени от Китай до Малайзия и след смяна на контейнерите и претоварване в СТЗ на П. К. са изпратени към ЕС, без да са били предмет на преработка или усъвършенстване в Малайзия, поради което преференциалният им произход не е доказан.

Във финалния доклад на OLAF от 2.05.2013 г. е посочено, че в периода март 2011 г. до приключване на разследването, 744 контейнера с мрежести тъкани от стъклени влакна са били превозени от Китай до Свободна търговска зона в Малайзия и след претоварване са били изнесени към ЕС. В резултат на това е било пропуснато събиране на митни сборове, като конкретно България е пропуснала да събере 476 529,35 евро, включително конвенционално и антидъмпингово мито. В резултат на доклада, на България е препоръчано да вземе всички пригодни мерки, за да осигури възстановяването на посочената сума.

В приложение към финалния доклад е представен доклад от мисия от 12.04.2013 г., в който са изложени конкретните констатации по разследването. В този доклад е посочено, че от цитираните по-горе 744 контейнера със стока с произход Китай, 35 контейнера са били изпратени за България. Извършена е проверка на износителя GOLD FIBERGLASS, включително чрез посещение на адреса му, като е констатирано, че той не разполага с тъкачно оборудване, без което производството на мрежи от фибростъкло е невъзможно. Установено е било също, след проверки в Министерството на международната търговия и промишлеността на Малайзия, че издадените от Министерството сертификати за произход отразяват невярна информация. Към този доклад са описани множество приложения, включително списък на митнически декларации с номера на контейнери и списък на внесени стоки, които са засечени с данните за трансбордиране по декларации. Всичко това означава, за извършването на констатациите в доклада е получено съдействието на официалните власти в Малайзия, а също и на управлението на пристанището, където е претоварвана стоката, поради което неоснователни са възраженията на вносителя, че въпросните констатации не са обосновани. След получаване на финалния доклад и приложенията му, митническите органи са извършили допълнителни проверки. В писмо на Централно митническо управление № 4425/10 от 26.07.2013 г. е цитиран Анекс 2 към финалния доклад, в който се съдържат номерата на декларации във връзка с констатирания антидъмпингов внос. С. тях е и процесният ЕАД, със съответстващата му износна декларация. Съгласно отговора на Министерството на международната търговия и промишлеността на Малайзия, сертификатът за произход KL 2011/10606/19.04.2011 действително е издаден от министерството, но износителят е бил идентифициран от Европейската служба за борба с измамите; в писмото липсва текст относно действителния произход на стоките.

Правилно съдът е преценил доказателственото значение на доклада на ОЛАФ в конкуренция с представения при вноса сертификат за преференциален произход. Както е прието в т. 37 от мотивите на цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-416/05, "обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна (вж. в този смисъл решение от 17 юли 1997 г., Pascoal & Filhos, C-97/95, EU: C: 1997:370, т. 55Ч57 и цитираната съдебна практика). "

Установяването на недостоверността на сертификата за произход в случая е станало именно с доклада на ОЛАФ. Член 26 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета допуска представеният документ за произход да бъде оспорен и именно това е била целта на проведеното разследване на ОЛАФ.

Предвид изложеното, констатациите и изводите в доклада на ОЛАФ са от съществено значение при преценката за преференциален произход на стоката и наличие на последваща обработка или преработка, която да обоснове твърдения малайзийски произход, при наличието на оспорване от страна на митническите органи на издадения сертификат за произход от компетентните малайзийски власти. На тези констатации не са противопоставени никакви други доказателства.

5.Неоснователно е касационното оплакване за неправилно прилагане на чл. 220, § 2, б. "б" МКО.

Съгласно § 1 на чл. 220 МКО, когато размерът на сборовете, произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет съгласно членове 218 и 219 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер на сборовете или на остатъка до пълния размер трябва да се извърши в срок от 2 дни, считано от датата, на която митническите органи установят това положение и са в състояние да изчислят дължимия размер и да определят длъжника (последващо вземане под отчет). Този срок може да бъде удължен съгласно чл. 219. § 2 б. "б" на същият чл. 220 постановява, че "извън случаите, посочени в чл. 217, § 1, втора и трета алинея, последващо вземане под отчет не се допуска, когато размерът на дължимите сборове не е бил взет под отчет в резултат на грешка от страна на митническите органи, която не е било възможно да бъде открита от лицето отговорно за плащането, ако то е действало добросъвестно и е спазило всички разпоредби на действащото законодателство, свързани с митническото деклариране". Настоящият състав на касационната инстанция намира, че не е налице грешка от страна на митническите органи по смисъла на посочената норма на МКО, която да е довела до недопустимо последващо вземане под отчет на дължимите митни сборове, при положение, че съгласно заключенията на доклада на ОЛАФ: "Износителите са декларирали неправилно мрежите от фибростъкло като произхождащи от Малайзия. В допълнение използването на различни имена на дружества е попречило на ММПТ да идентифицира в хода на допълнителни проверки на сертификатите по ОСП, поискани от държавите членки на ЕС, че пратките, придружени от автентични, но некоректни сертификати по ОСП, представляват всъщност трансбордиране на мрежи от фибростъкло с китайски произход през FCZ в P. K., а не са стоки с малайзийски произход. ". В този смисъл е тълкуването на разпоредбата, направено с Решение от 18.10.2007 г. на СЕС по дело С-173/06. Съгласно това тълкуване, хипотезата на разпоредбата съдържа три кумулативни изисквания за прилагането й, като относно първото от тях в т. 31 от мотивите е прието: "чл. 220, § 2, буква б) от Митническия кодекс има за цел да защити оправданите правни очаквания на длъжника, що се отнася до достоверността на всички сведения, въз основа на които се взема решението дали да се съберат митата или не. Оправданите правни очаквания на длъжника заслужават предвидената в този чл. защита, ако "самите" компетентни власти са дали повод за тези очаквания. Така единствено допуснатите грешки, последица от активно действие на компетентните органи, дават правото да не се извършва последващо събиране на мита (вж. по аналогия Решение по дело Mecanarte, посочено по-горе, точки 19 и 23). " В случая, издаването на сертификата за преференциален произход е в резултат на декларация на износителя, която е съдържала неверни данни относно малайзийския произход на стоката, поради което не може да се приеме, че грешката на компетентните митнически власти е в резултат на тяхно активно поведение.

6.Основателни са касационните оплаквания за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на процесуалните правила:

Въпреки обоснованото и материално законосъобразно решение в частта на спора относно фактическите и правни основания за начисляването на конвенционално мито и съответен ДДС, първоинстанционният съд изобщо не е разгледал възражението на жалбоподателя относно размера на тези установени задължения. В жалбата до АС е поддържано, което се поддържа и в касационната жалба, че една част от тези последващо взети под отчет задължения са били първоначално взети под отчет и платени от адресата на митническия акт. Неизлагането на мотиви в тази част на спора и липсата на фактически установявания от страна на първоинстанционния съд пречи на касационната инстанция да извърши ефективна проверка на правилността на съдебния акт в тази част и налага връщането на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

При нарушаване на служебното начало в първоинстанционния процес е постановено решението в частта му, с която са потвърдени определените задължения за антидъмпингово мито и съответен ДДС. С. в тази част на спора не е указал на страните за кои обстоятелства от съществено значение не сочат доказателства.

Както се посочи по-горе /т. 3 от мотивите in finae/, налагането на антидъмпингово мито зависи от установяване на китайския произход на стоката. Съгласно чл. 23, § 1 от МКО "Стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките, изцяло получени или произведени в тази страна." Според чл. 1, § 3 от базовия Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, "Страната на износа обикновено е страната на произход. Страна на износа обаче може да бъде и междинна страна, освен ако например продуктите само биват пренасяни през територията на тази страна или разглежданите продукти не се произвеждат в тази страна или ако няма сравнима цена за тях в тази страна.". В случая, фактическите констатации на митническия акт се основават изцяло на тези на приетия доклад на ОЛАФ, съгласно които процесната стока няма произход от Малайзия, а само е претоварена в тази страна. На стр. 10 от доклада са изложени констатации конкретно за процесния износител G. F., съгласно които този износител е експортирал в ЕС 3 505,09 тона мрежи от фибростъкло /общо 246 контейнера/ и е получил общо 276 сертификата по Общата система за преференции /ОСП/ за преференциален произход от Малайзия за продукта. Съгласно регистър К2 /експорт/ на Малайзийски митници, този износител е декларирал за експорт в ЕС 3 296 тона мрежи от фибростъкло, но 2 996,80 тона от посоченото количество са регистрирани паралелно в данните за ZB1/ZB2 на FCZ в P. K. като трансбордирани в ЕС от Китай. Това, според доклада, означава, че експортните декларации К2 не отразяват реални транзакции, а са подадени, за да се придаде по-голяма правдоподобност на декларацията за произход от Малайзия с цел неправомерно получаване на сертификат по ОСП, форма А. OLAF е направила сравнение на пратките, съобщени от държавите членки като внос от този износител с данните за трансбордиране от ZB1/ZB2 на FCZ в P. K., в резултат на което е установила, че 202 контейнера/ 2 886,53 тона/ са били трансбордирани от Китай. Заключението на доклада е, че доставките, посочени в анекс 19 /между които тези по процесния ЕАД/ са с китайски произход. Това е записано и в колона 3 - "произход" на Приложение 3 на доклада. Пред първоинстанционния съд докладът на OLAF е оспорен относно тази констатация. В същото време, заключението за произхода на стоката е базирано на установеното внасяне на стоката от Китай, а не на доказателства за произвеждането й там. Това ясно се вижда и от цитираното в касационната жалба писмо от 11.03.2014 г. на служител на Европейската служба за борба с измамите /стр. 84 от делото на АС/, че заключението за китайския произход на стоките се основава на вноса им от Китай в Малайзия като е посочено "че е много малко вероятно тези мрежести тъкани от фибростъкло, внесени от Малайзия в България, да не са с китайски произход".

Съгласно чл. 179 ГПК, докладът представлява официален свидетелстващ документ, тъй като е издаден от длъжностни лица на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е предвидено, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Настоящата инстанция извърши проверка на езиковите версии на Регламента на български, английски и френски език и не констатира различия в редакциите. Противно на твърдението на жалбоподателя, никъде в тези редакции не се съдържа изискване докладите на OLAF да бъдат изрично предвидени като доказателствено средство в съответния национален процес, респективно изрично да бъде регламентирана доказателствената им стойност. Напротив, регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки. Изразът "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. Този израз не визира изискване за законодателна намеса на държавата-членка на национално ниво, още повече предвид непосредственото и пряко действие на регламента. В качеството му на официален удостоверителен документ този доклад има материална доказателствена сила на извършените в него констатации.

Всичко това обаче не означава, че този документ не може да бъде оспорван, нито че следва да се приема като единствено и решаващо доказателство по спорните фактически въпроси. В доклада е установено, че когато G. F. е заявявало сертификати по ОСП за преференциален произход от Малайзия, то е представяло невярна информация. Отричането на преференциалния произход на стоката от Малайзия има отношение към основанието за налагане на конвенционално мито и не води автоматично до извод, че има основание за налагане и на антидъмпингово мито. Последното е обусловено от доказване на китайския произход на стоката. Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя в молбата му от 19.11.2013 г. пред АС, че доказването на такъв произход би могло да стане само със сертификат за произход на стоката от Китай. Това е така, що се отнася до вносителя на стока, за която се претендира преференциално тарифно облагане, но не и в случай като настоящия, когато вносителят е представил сертификат за произход с невярно съдържание. В настоящия случай, митническият орган, издал административния акт, чиято е тежестта да докаже фактическите и правни основания за издаването му, може да представи всякакви доказателства за установяване на посочения факт с правно значение.

Първоинстанционният съд е следвало да открие производство по оспорване на истинността на фактическите констатации на доклада на OLAF относно китайския произход на стоката по заявеното оспорване в посочената молба и в съдебното заседание на 16.06.2014 г.; да изиска посочените в доклада декларации, отразени в регистрите ZB1 и ZB2 относно процесния внос като се съберат данни за китайските фирми износители от Китай, каквито са налице съобразно кореспонденцията между OLAF и българските митнически органи; да укаже на административния орган, че следва да представи доказателства за производството на внесените стоки в Китай, като се използват посочените лица за контакти, изготвили процесния доклад; да укаже на вносителя, че следва да докаже, че внесената стока е произведена в страна, различна от Китай. След извършването на тези процесуални действия и на базата на събраните доказателства, а също и на презумпцията по чл. 1, § 3 от базовия Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета, че страната на износа обикновено е страната на произход, съдът следва да се произнесе по спорния фактически въпрос дали внесената стока е с произход от Китай и съответно дали за този внос се дължи андитъмпингово мито и съответен ДДС.

Нарушенията на процесуални правила са съществени, защото ако не бяха допуснати, първоинстанционният съд би могъл да достигне до различни фактически и правни изводи в тази част на спора.

Предвид всичко изложено и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение