Решение № 3300 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 911/2013 г.

Решение № 3300 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 911/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ивайло Цветанов Димитров от гр. Видин, ул. "Ведерник" № 5, чрез процесуалния му представител адв. Гергов, против решение № 117 от 14.11.2012 г. постановено по адм. дело № 224/2012 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1171/26.06.2012 г. издадена от Началник сектор "Пътна полиция" при Областна Дирекция на МВР - Видин, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - Началникът на ОДМВР - Видин, счита жалбата за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение - за правилно. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № 1171/26.06.2012 г. е издадена от Началник сектор "Пътна полиция" при Областна Дирекция на МВР и въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение № 1171/2012 г., с който е установено, че Ивайло Цветанов Димитров е управлявал МПС след употреба на алкохол, установено с техническо средство алкотест 7410 № 0116, който отчел 2.02 промила алкохол в издишания от водача въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване на кръвта при което било установено съдържание на етилов алкохол от 1.3 промила в кръвта. С оспорената заповед на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността". За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка, чието действие е обвързано от посоченото в заповедта прекратително условие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 171 ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Принудителните административни мерки, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са вид наказания. ПАМ и наказанията за извършени административни нарушения имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията, а вторите - на санкцията на правната норма. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на ЗАНН. Актовете за налагане на ПАМ са административни актове, докато тези за налагане на административно наказание - правораздавателни. Съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед на това и в съответствие с нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, при преценяване на законосъобразността на оспорената заповед не са относими към предмета на спора настъпилите след издаване на заповедта факти, какъвто е в случая одобряването на споразумение от наказателния съд. При напълно изяснена фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 б. "б" ЗДвП предвижда, налагането на ПАМ при управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В настоящия случай, нарушението на водача е констатирано от компетентни длъжностни лица и е съставен АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се спори относно наличието на фактически предпоставки за издаване на заповедта, а именно управляване на МПС с концентрация на алкохол над посочените в закона стойности и надлежно е съставен за това нарушение АУАН. Предназначението и ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1 буква "б" ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическите основания визирани в хипотезата на правната норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с указаното в закона съдържание. Първоинстанционния съд е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя и въз основа на представените доказателства е направил правилен извод относно законосъобразността на оспорената заповед. Правилна е преценката на решаващия съд и относно самостоятелността на производството по прилагане на ПАМ по отношение на административно наказателната или наказателната отговорност на водача за допуснати нарушения на ЗДвП. Ангажирането на наказателната отговорност на водача по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносима към заповедта по чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Обстоятелството, че към момента на съдебното производство пред Административен съд Видин, въпросът за отговорността вече е бил решен не влияе върху законосъобразността на акта, тъй като целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. В настоящия случай ПАМ е изпълнила своята превантивна функция. Същата е наложена на 26.06.2012 г. и е действала до момента на решаване на въпроса за отговорността ( в настоящия случай до 3.08.2012 г., когато въпросът за отговорността е бил решен по реда на чл. 382, ал. 6 НПК чрез сключване на споразумение по нохд № 1137/2012 г. по описа на РС - Видин). В случай, че административният орган задържа свидетелството за управление на МПС на касатора, след решаването на въпроса за отговорността /след сключването на споразумението/, то тогава ще е налице незаконосъобразно действие на органа, което не се основава на заповед или нормативен акт и редът на защита на касатора ще е друг, а не този по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ. С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата, Административен съд - Видин е приложил правилно материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци. При този изход на спора, следва да бъдат присъдени претендираните от процесуалния представител на ответника съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 150 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение