Решение № 11619 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2019 г.

Решение № 11619 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Образувано е по касационна жалба на И. Гуджев от [населено място], чрез процесуален представител адв. П. Китанова, срещу решение № 1038/21.05.2019 г. по адм. дело № 255/2019 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 4049/27.02.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от ЗДСл, във вр. чл. 10, ал. 1, изречение второ от ЗМ, на длъжност "старши инспектор" в териториална дирекция на Агенция "Митници", считано от 28.02.2019 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение с доводи за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. Иванов, оспорва касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1038/21.05.2019 г. по адм. дело № 255/2019 г. на Административен съд Благоевград, е отхвърлена жалбата на И. Гуджев против заповед № 4049/27.02.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от ЗДСл, във вр. чл. 10, ал. 1, изречение второ от ЗМ, на длъжност "старши инспектор" в териториална дирекция на Агенция "Митници", считано от 28.02.2019 г. За да постанови оспореното решение, административният съд е приел от събраните по делото доказателства, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материални изисквания в закона. В обжалваното решение първоинстанционния съд е цитирал разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, в която е предвидено прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от страна на органа по назначаване, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3. Приетата обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения е обоснована с привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, което обстоятелство по аргумент от чл. 10, ал. 1, изр. 2 от Закона за митниците е пречка за заемане на държавна служба в митническата администрация от митнически служители, които са митнически органи по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ. Така постановеното решение е неправилно. С решение № 7 от 17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по к. д. № 7/2019 г. (Обн. ДВ, бр. 7 от 24.09.2019 г.) е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. (с присъединено към него к. д. № 12/2019 г., Обн. ДВ бр. 42 от 12.05.2020 г.) КС на РБ приема, че по отношение на заварените от решението на КС неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Тоест, съобразно това постановено от КС решение обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ не може да бъде част от приложимото действащо право не само занапред, но и към момента на издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните, след като производството по оспорването й не е приключило с влязло в сила решение, а е висящо. Следователно основаването на оспорения административен акт на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е в противоречие с материалния закон. Като е приел обратното, макар и по различни съображения, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно съдебно решение. Предвид констатираната незаконосъобразност на оспореното решение и посочените основания за неговата отмяна, следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед като материално незаконосъобразна подлежи на отмяна. С оглед изхода на спора в полза на касатора се дължат разноски, съгласно представените доказателства за тяхното извършване в размер на 1520 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по 720 лв. за първата инстанция, 720 лв. пред настоящата съдебна инстанция, както и 70 лв. платена държавна такса за настоящата инстанция и 10 лева държавна такса за първоинстанционното производство, платими от Агенция "Митници". Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от ответника е неоснователно, тъй като процесуалния представител на касатора е осъществил реално процесуално представителство, чрез участие във всички проведени съдебни заседание, изготвяне на подробни писмени становище и бележки до делото и заплатеното адвокатско възражение не е прекомерно спрямо предвиденото в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение