Решение № 11846 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12878/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ИрексЕООД против Решение 4865/15.09.2020г., постановено по адм.д. 6960/19г. от Административния съд София-град ( АССГ). С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от ИрексЕООД срещу Община Белица, с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 41737,97лв. за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на:1/ отменено като незаконосъобразно Решение 375 по протокол 28/27.09.17г. на ОС-Белица /претърпени в периода 14.10.11г.-27.09.17г./ и 2/ продължаващо и до края на устните състезания /05.08.20г./ неоснователно фактическо бездействие на ОС-Белица да се произнесе повторно съгласно разпореденото с Решение 870/10.05.18г. по адм.д.78/18г. на Адм.Съд-Благоевград, потвърдено с Решение 2772/25.02.19г. по д.9013/18г. на ВАС ведно със законната лихва от 20.06.19г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение ИрексЕООД е осъдено да заплати на Община Белица сумата от 1982,14 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му изцяло и уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноски. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Ответникът в касационното производство Община Белица оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, който е неблагоприятен за касатора. Касационната жалба е основателна. Административният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за реални вреди в периода 14.10.11г.-27.09.17г., изразяващи се в направени разходи по реализацията на първи етап от комплексно инвестиционно предложение и подготовката за реализация на втори етап, претърпени от незаконосъобразно решение на ОС-Белица, с което не се разрешава изработването на проект на ПУП за два броя водохващания в два поземлени имота и ПУП за МВЕЦ в трети поземлен имот по кадастралната карта на гр.Белица. Административният съд е възпроизвел в решението си подробно твърденията на ищеца, както и възраженията и доводите на ответника. От фактическа страна, административният съд е установил, че с две поредни решения на Общински съвет Белица е разрешен и утвърден първи етап от инвестиционния проект на дружеството изграждане на МВЕЦ Ирекс по течащи води на р. Динков дол и р.Вапата в землището на гр.Белица със съответния напорен водопровод и външно захранване кабел 20 КV, който първи етап е и реализиран. Установил е, че при започване осъществяването на Втория етап, е издадено незаконосъобразното решение от ОС-Белица, което е отменено с влязло в сила съдебно решение и преписката е върната на органа за ново произнасяне, което не е направено и към датата на обжалваното съдебно решение. Установено е, че в хода на обжалването, дружеството е уведомено от РИОСВ-Благоевград, че е изтекъл срокът на действие на издаденото му по-рано решение за липсата на необходимост от ОВОС за инвестиционния проект, както и че е изтекъл и срокът на издаденото разрешително за водовземане, без дружеството да е подало заявление за удължаването му. Реализиран е към средата на 2018г. друг проект за ВЕЦ в непосредствена близост до правата на ищцовото дружество. От правна страна, административният съд е приел, че не е налице първата от кумулативните предпоставки на чл.1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, който слага край на административното производство. Съдът е посочил, че решението на ОС-Белица, което е отменено, не слага край на административното производство, тъй като след отмяната му, съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Административният съд е посочил, че едва в последното заседание ищецът е посочил, че вредите се претендират и от бездействието на ответника да се произнесе повторно по заявлението, в изпълнение на съдебното решение. Административният съд е преценил соченото бездействие като правно,а не фактическо. Първоинстанционният съд е приел, че при липсата на първата предпоставка, излишно е коментирането на втората и третата предпоставки от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, както и становището на прокуратурата за съпричиняване по смисъла на чл.5 ЗОДОВ. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Не може да се сподели извода на първоинстанционния съд, че чл.1 ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт, който слага край на административното производство. Разпоредбата не съдържа подобно изискване. В конкретния случай, вредите се претендират от отменен административен акт. Този акт, макар и да не слага край на административното производвство, не е априори лишен от възможността да предизвика негативни последици в правната сфера на засегнатото лице. Доколко твърдените от ищеца вреди са именно пряка и непосредствена последици от отменения незаконосъобразен акт, е въпрос на доказване и по съществото на спора. След като е установил наличието на отменен административен акт, първоинстанционният съд е следвало да прецени, налице ли е твърдяната от ищеца вреда, както и доколко тя е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Съображения по тези релевантни за спора въпроси липсват в обжалваното решение. Във връзка с тях, съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, въпреки че ги е посочил в решението си. Липсата на мотиви по съществени за спора въпроси е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. По тези съображения и на осн . чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд