Решение № 5809 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3813/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. Р. от гр. Кюстендил, [адрес], [ЕГН], чрез процесуалния си представител адв. Държиков, срещу решение № 127/19.01.2026 година на Административен съд гр. Кюстендил по адм.д. № 467/2025 година. С последното е отхвърлена жалбата му срещу Решение за отнемане правото за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 1910з-961/12.09.2025 г. на Началника на РУ - гр. Кюстендил. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Съдът не съобразил факта, че с Постановление на Районна прокуратура гр.Кюстендил от 19.01.2024 година досъдебно производство №1225/2023 година, с ДП № 63/2023 година делото е внесено в РС гр. Кюстендил с предложение М. С. Р. от гр. Кюстендил да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Към датата на постановяване на Решение за отнемане правото за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 1910з-961/12.09.2025 г. на Началника на РУ - гр. Кюстендил по предложението на прокурора е било образувано анд № 190/2025 година по описа на РС гр. Кюстендил, решението по което не било влязло в сила. Ето защо не била осъществена втората хипотеза на чл. 58, ал.1, т.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Решение за отнемане правото за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 1910з-961/12.09.2025 г. на Началника на РУ - гр. Кюстендил. Ответникът, Началникът на РУ гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Лазов, в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Кюстендил е образувано по жалба на М. С. Р. от гр. Кюстендил срещу Решение за отнемане правото на съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 1910з-961/12.09.2025 г. на Началника на РУ гр. Кюстендил. За да отхвърли жалбата срещу това решение, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Според АС гр. Кюстендил, от представените писмени доказателства се установява, че на Р. е отнето правото за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него и разрешенията за тях, на основание чл. 155 ал. 1, във връзка с чл. 58 ал. 1 т. 2 пр. 2 ЗОБВВПИ, поради това че срещу Р. е заведено ДП № 63/2023 г. по описа на Следствен отдел в ОП гр. Кюстендил и преписка на РП – Кюстендил с вх. № 2614/2023 г., за започнало наказателно преследване за престъпление от общ характер по чл. 323 ал. 2, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК. Като се позовава на Постановление от 19.01.2024 г. по пр. вх. № 2614/2023 г. на Прокурор при РП – Кюстендил Г. С.; Удостоверение № SIP-5547/03.07.2025 г., издадено от Национална следствена служба; докладна записка от 07.07.2025 г. от мл. експерт Е. М.; справка от ОСО – ОП Кюстендил от 02.07.2025 г.; писмо от РУ - Кюстендил от 02.07.2025 г.; писмо от РУ – Кюстендил от 07.07.2025 г. за започване на производство по чл. 26 ал. 1 от АПК, получено от Р. на 08.08.2025 г.; писмо от РУ - Кюстендил от 12.08.2025 г.; докладна записка от 21.08.2025 г. на мл. инспектор Д. Д.; възражение на М. Р. от 11.08.2025 г. и справка от деловодната програма на РС – Кюстендил за АНД № 190/2025 г. по описа на съда, АС гр. Кюстендил обосновава осъществяване на приложената хипотеза на чл. 58 ал. 1 т. 2, предложение 2-ро ЗОБВВПИ. Според съда, на 06.11.2023 г. М. Р. е привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 323 ал. 2 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК и е образувано досъдебно производство /сл. дело/ № 63/2023 г. по описа на ОП Кюстендил и прокурорска преписка № 2614/2023 г. по описа на РП гр. Кюстендил. Приложеното по делото Постановление от 19.01.2024 г. на прокурор при РП – Кюстендил е официален документ, който не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК. Според състава на АС гр. Кюстендил, обстоятелството, че за жалбоподателя Р. е предложено да бъде освободен от наказателна отговорност е ирелевантно за законосъобразността на оспорения административен акт. Защото законодателят е обвързал отнемането на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, с факта на образуване на досъдебно производство срещу титуляра на разрешението. Според съда, след като срещу Р. е образувано и водено досъдебно производство за престъпление от общ характер, този факт е достатъчен да обоснове приложението на чл. 58 ал. 1 т.2, предложение 2-ро ЗОБВВПИ за отнемане на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Р. бил и признат за виновен с Решение № 210/26.11.2025 г. по АНД № 190/2025 г. по описа на РС – Кюстендил, като му било наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати от АС гр. Кюстендил съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: ВАС приема за правилни изводите на АС гр. Кюстендил, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. Неправилни са изводите за осъществен състав на чл. 58 ал. 1 т.2, предложение 2-ро ЗОБВВПИ, при следните съображения от правна страна: Чл. 58, ал.1, т.2 ЗОБВВПИ съдържа две самостоятелни хипотези, които при условията на обвързана компетентност задължават административния орган да отнеме вече издадено разрешение: Първата изисква адресата на разрешението да е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, а втората предполага срещу него има обвинение за такова престъпление. Административният орган в случая претендира втората хипотеза на чл.58, ал.1, т.2 ЗОБВВПИ – повдигнато обвинение за престъпление от общ характер. Въз основа на анализ на доказателствата по делото съставът на ВАС приема, че към датата на издаване на Решение за отнемане правото за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 1910з-961/12.09.2025 г. на Началника на РУ - гр. Кюстендил тази хипотеза не е налице, тъй като с Постановление от 19.01.2024 г. на прокурор при РП – Кюстендил досъдебно производство №1225/2023 година на РП гр. Кюстендил е внесено в РС гр. Кюстендил не с обвинителен акт за престъпление от общ характер, а с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. По това постановление в Районен съд гр. Кюстендил е образувано анд № 190/2025 година. Делото е административно-наказателно. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСНК, институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е въведен с изменение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 28 от 1982 г.), като способ за санкциониране на престъпни деяния, които са със сравнително по-ниска степен на обществена опасност. Деецът се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Според същото ТР, нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи. В конкретната хипотеза, към датата на издаване на решението от 12.09.2025г. спрямо М. С. Р. от гр. Кюстендил е образувано анд в Районен съд гр. Кюстендил по предложение на прокурор в Районна прокуратура гр. Кюстендил с Постановление за освобождаване от наказателна отговорност, т.е. липсва осъществена хипотеза на повдигнато обвинение с обвинителен акт по смисъла на чл. 242, ал.1 НПК. Правомощията на прокурора, след като получи делото, са да прекрати същото, да спре наказателното производство, да внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или да повдигне обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това. В конкретната хипотеза към датата на издаване на административния акт не само има предложение за освобождаване на лицето от наказателна отговорност, но и образувано дело в Районен съд гр. Кюстендил, което е административно-наказателно. Лицата, по отношение на които е приложен чл. 78а НК, са неосъждани. Глобата, налагана на основание чл. 78а от НК, представлява административно наказание (виж Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК). В случая към датата на издаване на административния акт не е влязло в сила и решението на РС гр. Кюстендил по анд № 190/2025 година. Предвид гореизложеното, неправилни са изводите на АС гр. Кюстендил за осъществена хипотеза на чл. 58 ал. 1 т.2, предложение 2-ро ЗОБВВПИ, която да представлява правно основание за издаване на процесния административен акт. Като неправилно, решението на Административен съд гр. Кюстендил следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Решение за отнемане правото за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 1910з-961/12.09.2025 г. на Началника на РУ - гр. Кюстендил. Касаторът не претендира разноски поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.