Решение № 16072 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2010 г.

Решение № 16072 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Кюстендилски строител" АД моли да бъде отменено решение № 178/29.06.2010 г. по адм. д. № 46/2010 г. на Кюстендилския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 26/09.11.2009 г. на Дирекция "Местни приходи" - Община Кюстендил като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба кметът на Община Кюстендил, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 26 от 9.11.2009 г. на Дирекция "Местни приходи" в Община Кюстендил в частта, с която е определен данък върху превозните средства за товарен автомобил рег. № КН 1871 ТВ и товарен автомобил рег. № КН 2368 ТВ и е потвърден РА в останалата му част. В мотивите си съдът е приел, че ревизията обхваща определяне на данък върху превозните средства за периода 2004 г. - 2008 г. за притежаваните от касатора 21 бр. товарни автомобила, 7 бр. специални автомобила, 1 бр. специална машина, 4 бр. леки автомобили, 3 бр. седлови влекача, 2 бр. ремаркета и полуремаркета. При обжалването по административен ред на РА пред кмета на общината РА е потвърден. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите в общината при спазване на процедурата по и на материалния закон, с изключение на частта за два бракувани товарни автомобила, за които са представени доказателства, че са спрени от движение. По чл. 52 ЗМДТ данък се дължи от собственика на превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на страната. По чл. 58, ал. 4 ЗМДТ данък не се събира за превозно средство, което няма да се ползва, при условие, че до края на предходната година собственикът е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Текстът е действал през ревизираните периоди и съдът е приел, че не са представени доказателства за прекратена регистрация на моторните превозни средства от касатора. За да се прекрати регистрацията на МПС трябва да се върне регистрационния талон за всяко МПС в КАТ. Не е подадена декларация за ползване на облекчение с приложен документ за прекратена регистрация на автомобилите и съдът е отхвърлил жалбата. Доводът на касатора, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства е основателен. По делото е представена справка от КАТ - Кюстендил за превозните средства, настояща и бивша собственост на касатора, в която има отбелязани дати на регистрация на автомобилите, дати на промяна - за всеки от автомобилите. Приложена е и втора справка с писмо от 7.09.2009 г. на ОД на МВР - Кюстендил с посочени дати на спиране от движение за 25 от автомобилите, които съдът не е обсъдил, нито е изяснил посочените дати на промяна в регистрацията по първата справка от какъв характер са - промяна в собствеността на автомобила, поради бракуване или поради спиране от движение. Не е изяснено 16-те бр. автомобили на какво основание са спрени от движение служебно по данните от писмото от 7.09.2009 г. Съдът не е обсъдил представените 11 бр. протоколи за бракуване и разкомплектоване на автомобили, не е изяснено били ли са представени в КАТ и въз основа на тях автомобилите били ли са спрени от движение. По чл. 53 ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. Ако автомобилите са бракувани и разкомплектоване, те не съществуват като превозни средства. По чл. 53 ЗМДТ не би могло да се събира данък върху несъществуващи превозни средства от техния бивш собственик за периода след бракуването на автомобила. По чл. 140, ал. 2 ЗДвП спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причините за тяхното спиране. По чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Спряното от движение превозно средство не е регистрирано за движение по пътната мрежа на страната по смисъла на чл. 52, т. 1 ЗМДТ и за него данък не може да се събира за годината след спирането за движение предвид чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в приложимата за периодите редакция. За бракуваните превозни средства предвид чл. 60, ал. 5 ЗМДТ в приложимата редакция за периода от ДВ, бр. 112/2003 г. данък не се дължи за месеците след бракуването, което представлява унищожаване на превозното средство по смисъла на текста. По делото не е изяснено спрените от движение автомобили по писмото от 7.09.2009 г. по какви причини са спрени от движение и били ли са пуснати в движение впоследствие. Съдът в нарушение чл. 171ал. 4 АПК не е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до непопълване на делото с относими към спора доказателства. Следваше да се съберат доказателства какви са промените в регистрацията, посочени в графата за промени за всеки от автомобилите в справката на КАТ - Кюстендил. След изясняване на тези обстоятелства следва да се постави допълнителна задача на вещото лице да изчисли дължимите данък и лихви за всеки от периодите като вземе предвид данните за промени в регистрацията на превозните средства, за бракуваните автомобили и за спрените от движение превозни средства. Решението като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,