Решение № 10473 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2016 г.

Решение № 10473 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ю. И. и М. Ю. М., и двете от гр. М., срещу Решение № 25/07.03.2016 г., постановено по адм. д. № 189/2015 г., по описа на Административен съд - К.. Релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на О. М. не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - К. е отхвърлил жалбата на М. Ю. И. и М. Ю. М., против Заповед № РД-19-789/10.12.2015 г. на кмета на О. М., като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение на настоящите касатори и с нея е разпоредено премахването на незаконен строеж представляващ: "Пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ XIV-253, кв. 22 по плана на гр. М.. Според съда, заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Изведени са изводи за нетърпимост и неузаконимост на строежа, съответно на които жалбата е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че процесният строеж е изграден през 2012 г. и представлява пристройка към съсобствената на касаторите - М. Ю. И. и М. Ю. М., двуетажна жилищна сграда. Обекта е без строителни книжа - одобрени проекти и РС. У. е още, че пристройката отговаря на всички изисквания за строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, както и че описанието в заповедта съответства на това по съставения констативен акт № 1/24.11.2015 г. Непосочването на категорията на строежа в процесната заповед не може да бъде прието като съществено нарушение на материалния закон, тъй като категориите на строежите и индивидуализиращите ги белези са нормативно определени в чл. 137 от ЗУТ. Определянето на категорията на строежа, който е индивидуализиран в административния акт и придружаващите го документи е правен въпрос, по който решаващият съд дължи произнасяне, с оглед определянето на материалната компетентност на издателя на ата. Предвид установените в констативния акт измерения на процесния обект - ширина 2,46 метра, дължина 3,35 метра и височина 7,20 метра, за същият правилно е прието, че е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при упражняване на дискреционната му власт, спрямо един от възможните му адресати, а именно - собствениците на строежа. Предвид годината на изграждане на незаконния строеж - 2012 г., за него не са приложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУД на ЗУТ, поради което не може да се ползва със статут на търпимост. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение