Решение № 1238 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1654/2019 г.

Решение № 1238 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1654/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джей си Деко България" ЕООД, ЕИК ********* срещу решение № 5826 от 16.10.2018 г. по адм. д. № 8550/2017 г. по описа на Административен съд– София град /АССГ/, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказ за преиздаване на разрешение № 395/25.04.2006 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път № АМ 2/Хемус/, км. 223+350 ляво/действителен километър след прекилометриране по разрешение за СПП чрез експлоатация на РС на км. 422+350 ляво, обективиран в решение по Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция"Пътна инфраструктура". Касаторът счита решението за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че органът не е доказал реалното местоположение на рекламното съоръжение. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразен процесния отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Ответникът – Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Джей си Деко България" ЕООД срещу отказ за преиздаване на разрешение № 395/25.04.2006 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път № АМ 2/Хемус/, км. 223+350 ляво/действителен километър след прекилометриране по разрешение за СПП чрез експлоатация на РС на км. 422+350 ляво, обективиран в решение по Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция"Пътна инфраструктура" За да откаже преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, с обжалваното писмо органът е приел, че рекламното съоръжение е изградено в несъответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата (НСПП/Наредбата), разположено е на по-малко от 1500 м. от пътен възел "Летище" на АМ "Хемус". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че отказът е от компетентен орган, във валидна писмена форма. Въз основа на анализ на доказателствата по делото, е обосновал материална и процесуална законосъобразност на същия. Решението е правилно. Процесният отказ за преиздаване на разрешение № 395/25.04.2006 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път № АМ 2 /Хемус/, км. 223+350 ляво/ действителен километър след прекилометриране по разрешение за СПП чрез експлоатация на РС на км. 422+350 ляво, обективиран в решение по Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция"Пътна инфраструктура" е издаден от компетентния по чл. 5, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 6, ал. 2 от НСПП и чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата орган. Безспорно са установени фактическите основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Съгласно чл. 17 б, ал. 2 НСПП разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение се издава при спазване на изискванията на чл. 15 и заплащане на дължимите такси. Член 15 от Наредбата регламентира изискванията към разрешителните за изграждане на рекламни съоръжения. Процесното рекламно съоръжение не отговаря на императивните изисквания на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП, тъй като се намира в обхвата на автомагистрала и отстои на по-малко от 1500 м. от пътен възел "Летище". Съгласно сочената разпоредба, рекламното съоръжение в обхвата на пътя следва да отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и обосновано е формирал правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт – отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата, като мотивите са подробни и обосновани. Следва изцяло да се споделят изводите на първоинстанционния съд, че отказът за издаване на това разрешение е основан на императивните разпоредби на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" и "в" от Закона за пътищата и на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Видно от констативен протокол № 96/29.05.2017 г., процесното рекламно съоръжение в обхвата на пътя се намира (отстои) на по-малко от 1500 м от пътен възел на автомагистрала "Хемус", което противоречи на нормата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Тази констатация от цитирания протокол се подкрепя и от приложените снимки към заключението на СТЕ. Неоснователни са оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тези оплаквания са бланкетни, доколкото не сочат конкретни пороци във връзка с това основание. Нещо повече – в жалбата касаторът поддържа, че доказателствата, които са събрани в съдебното производство – заключение на техническа експертиза и свидетелски показания не са меродавни за фактическите установявания, а съдът е следвало да прецени основанията за отказа само и единствено въз основа на доказателствата, събрани на фазата на административното производство. Тази теза на касатора не може да бъде споделена, тъй като противоречи, както на служебното начало в съдебния административен процес, така и на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Настоящата съдебна инстанция не споделя и тезата на касатора, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП не следва да се прилага към процесното рекламно съоръжение, тъй като експлоатацията му винаги следва да се разрешава при условията на първоначалното разрешение за експлоатация. Развитите от касатора доводи представляват превратно тълкуване на цитираните правни норми и не могат да обосноват защитаваната теза на касатора за наличие на материалноправните предпоставки за преиздаване на исканото разрешение. Предвид изложеното като е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ да заплати на ответника сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение