Решение № 95 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 28/2010 г.
ВКСIII наказателно отделение16.03.2010 г.докладчик Вероника Имова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 19.12.2009 г. постановено по внохд № 679/09 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата по нохд№ 2499/09 г. на СГС. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 95 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 28/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от подсъдимият П. П. П., чрез адвокат Ю от САК, срещу въззивно решение от 19.12.2009 г. постановено по внохд № 679/09 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата по нохд № 2499/09 г. на СГС. В жалбата се навежда явна несправедливост на наказанието-основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, защото то е определено в нарушение на чл. 36 НК. Не са оценени в достатъчна степен от съдилищата: всички обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия, съответното му психично състояние, семейното и материално положение; в последната си дума, той е изразил съжаление за извършеното, т. е. престоят му до момента в ареста е допринесъл да настъпи положителна промяна да осъзнае извършеното и да промени поведението си; от СПЕ е установено, че подсъдимият епизодично е въвлечен в извършване на деянието и не употребява системно наркотици; оказал е пълно съдействие на органите на разследването, като е предал доброволно намиращите се в него наркотични вещества; инициативата за разпространение на наркотичното вещество не е изхождала от подсъдимия; поведението му е формирано от волята на свид. Янкулова - тя е проявила инициатива да закупи наркотично вещество. Цялостното му поведение в рамките на досъдебното производство е насочено да съдейства в пълна степен, за разкриване на обективната истина по делото. Не може да се направи преценка, от намерения в него наркотик, каква част е била за лична употреба, а също и колко е щял да разпространи? Целите на наказанието в чл. 36 от НК напълно биха се изпълнили и с по-леко наказание от наложеното, с по-малък изпитателен срок и по-малка глоба. В този смисъл се иска приложение на чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК. В съдебно заседание подсъдимият П. П. П. се явява лично. Адвокат Ю. Д., определен от САК като служебен защитник на подсъдимия в предходните две инстанции, ВКС назначи за служебен защитник на подсъдимия и пред последната инстанция. ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за справедливост на наказанието и неоснователност на жалбата. Изтъква довод, че наложеното наказание, което се оспорва като несправедливо, не е изиграло възпиращата си роля спрямо подсъдимия, който е задържан под стража по обвинение за същото престъпление. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази доводите в жалбата и становищата на страните и прие следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 269/14.07.2009 г., постановена по нохд № 2499/09 г. на СГС подсъдимият П. П. П., е признат за виновен, че от неустановена дата до 13.30 часа на 20.01.2009 г., без надлежно разрешително, на публично място в гр. С., на ул. "Тракия" е държал различни видове високорискови наркотични вещества - марихуана в 65 броя прозрачни полиетиленови пликчета, разпределени в грамаж от: 18 броя с общо нето тегло 8,79 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,3% на обща стойност 52,74 лева; 12 броя с общо нето тегло 9,65 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2% на обща стойност 57,90 лева; 21 броя с общо нето тегло 16,65 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1,8% на обща стойност 99,90 лева; 14 броя с общо нето тегло 12,41 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,2% на обща стойност 74,46 лева; таблетки амфетамин, разпределени в групи светлооранжеви и черни полиетиленови топчета и различни цветове таблетки: 10 броя светлооранжеви полиетиленови топчета с общо нето тегло 6,36 грама с процентно съдържание на наркотично - действащ компонент 2,7% на стойност 190,80 лева; 4 броя светлооранжеви полиетиленови топчета, с общо нето тегло 2,48 грама с процентно съдържание на наркотично - действащ компонент 2,7% на стойност 74,40 лева; 9 броя черни полиетиленови топчета с общо нето тегло 2,27 грама с процентно съдържание на наркотично-действащ компонент 2,7% на стойност 68,10 лева; 8 броя черни полиетиленови топчета с общо нето тегло 2,09 грама с процентно съдържание на наркотично-действащ компонент 2,7% на стойност 62,70 лева; таблетка, бяла на цвят с лого "сърце" с нето тегло 0,17 грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент 3,9% на стойност 5,10 лева; таблетка, бяла на цвят с лого, с нето тегло 0,18 грама с процентно съдържание на активния наркотично-действащ компонент 0,4% на стойност 5,40 лева; метилен-диокси-метамфетамин (МДМА) разпределен в различни по цвят таблетки, с общо нето тегло 0.48 грама, с процентно съдържание на активен наркотично-действащ компонент 1.3% - на стойност 12 лева, с цел разпространение, на обща стойност на високорисковите наркотични вещества 715,25 лева, и разпространявал високорискови наркотични вещества, като продал на К. С. Я. прозрачно самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо марихуана с нето тегло 0.74 гр., с активен наркотично-действащ компонент тетрахидроканабинол 1,2% на стойност 4,44 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК е осъден на "лишаване от свобода" за срок от три години и глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 354а, ал. 6 НК съдът е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението, а при условията на чл. 59, ал. 1 НК е зачел времето, през което подсъдимият П е бил задържан. С присъдата си съдът се е произнесъл по сторените по делото съдебни и деловодни разноски. Производството е проведено при съкратено съдебно следствие, по реда на гл. XXVII НПК. Фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота, при изцяло признатите от подсъдимия факти на обвинението, правилно установени по реда на НПК от събраните доказателствени източници. Признанието на подсъдимият П на описаните в обвинителния акт факти, е намерило пълна подкрепа в събраните и приобщени от съда доказателства от досъдебното производство. Изводите за отговорността и наказанието на подсъдимия са законосъобразни. Оценката на определящите вината на подсъдимия обстоятелства е направена при спазване на задължително приложимите правила за индивидуализация на наказанието по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В кръга от фактически данни, които е следвало да бъдат обсъдени относно личността на подсъдимия и тежестта на деянието, съдилищата не са пропуснали нито едно установено обстоятелство от събраните доказателствени източници. Отчетени са фактите, че подсъдимият П е започнал с епизодична употреба на марихуана, година преди инкриминирания период, без проява на зависимост. Отчетено е обстоятелството, че не страда от психично заболяване и е психично годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си /СППЕ, л. 73-л. 76/. ВКС споделя законосъобразността на изводите на инстанционните съдилища, че престъпленията по чл. 354а от НК са с висока степен на обществена опасност, а в конкретния случай тя е завишена, поради осъществяване престъпното деяние от състава и в двете му алтернативно предвидени форми. Оценена е високата степен на обществена опасност на деянието, поради едновременното наличие на различни видове наркотик, държани и подготвени от дееца за разпространение на поначало неограничен брой лица и значителният брой на отделните дози, подготвени за разпространение. Тяхното минимално количество като грамаж, установено като техническа характеристика за всяка една опаковка марихуана или хапче амфетамин, или МДМА, не е съизмеримо със степента на вредния за човешкото здраве ефект. Следователно обществената опасност на деянието и дееца относно конкретното престъпление са правилно индивидуализирани като съответни на данните по делото. Тези данни законосъобразно са оценени като отегчаващи вината на дееца обстоятелства. Оценени са и специфичните качества на дееца и субективните му особености, при които е реализирал престъпното си поведение. За извършеното престъпление, предвиденото наказание е "лишаване от свобода" за срок от ПЕТ до ПЕТНАДЕСЕТ години и ГЛОБА в размер от 20 000 до 100 000 лева, а наложените на дееца наказания лишаване от свобода от три години и глоба 10 000 лева, са твърде под предвиденият в санкционната част на състава специален минимум. Това снизхождение е оправдано с действието на императивното правило на чл. 58а НК, вр. с чл. 55 НК, предвид дължимия в производството по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 371, т. 2 НПК "бонус" за процесуалното поведение на подсъдимия. Отчетено е и предупредителното въздействие на наказанието, съгласно генералната превенция. Не може да се сподели основателност на възраженията на защитата на подсъдимия П, че наказанията не са съобразени с определящите вината му обстоятелства и че не са анализирани смекчаващите такива. Наказанията са в предвидените минимални размери именно защото са съобразени с доводите на защитата и данните по делото за млада възраст на подсъдимия П цялостното по поведение за разкриване на обективната истина. Данните че и понастоящем е задържан под стража за престъпление от този вид, оправдават определяният максимален срок на отлагане изпълнението на наказанието по чл. 66, ал. 1 НК, в размер на пет години. Доводът на защитата да се отчита повторно самопризнанието на подсъдимия и при определяне на наказанието е неоснователен, тъй като то е залегнало в основанието за приложението на съкратеното съдебно следствие (спр. ТР № 1/6.04.2009 г. на ОСНК на ВКС). Неоснователно е твърдението в жалбата, че предметът на деянието е минимално количество наркотично вещество, а инициативата за разпространението му не е била на подсъдимия, а на трето лице. Фактите сочат обратното, разнообразието на държаните различни видове високорискови наркотични вещества от подсъдимия и разпределението им по дози, намерени във владението на подсъдимия, докато е бил на улицата, не оправдават тези аргументи на защитата. ВКС споделя мотивите на СГС относно степента на вината на подсъдимия и за справедливостта на размера на наложените на подсъдимия наказания. Воден от тези мотиви ВКС на РБ, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Цитирани разпоредби
1- чл. 354, ал. 2, т. 2