Решение № 9586 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6128/2011 г.

Решение № 9586 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6128/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет против решение № 4628 от 1.04.2011 г. по адм. дело № 821/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение по т. 51.1 от протокол № 45/09.12.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдено дисциплинарно наказание "забележка", наложено на Феня Владимирова Стоянова, съдия в Районен съд - Раднево, със заповед № 226/23.11.2010 г., издадена от административния ръководител на Районен съд - Раднево. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като решението на Висшия съдебен съвет е прието при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата на Стоянова против решението на Висшия съдебен съвет да бъде отхвърлена. Ответницата - Феня Владимирова Стоянова оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, седмо отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав е постановено в съответствие със закона. Правилно съдебният състав приема, че решението по т. 51.1 от протокол № 45/9.12.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдено наложено на съдия Феня Стоянова от Районен съд - Раднево от административния ръководител на съда дисциплинарно наказание "забележка", е постановено в противоречие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) урежда възникването на дисциплинарна отговорност за магистрати при допуснати дисциплинарни нарушения, които изброява в нормата на чл. 307, ал. 4 от ЗСВ. Последният текст въвежда като основание за налагане на дисциплинарно наказание системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ). В случая съдът законосъобразно приема, че изводът за допуснато дисциплинарно нарушение от магистрата по цитирания текст е направен, без да са осъществени предвидените в нормата предпоставки. Правилно е преценено, че заключението за системно неспазване на сроковете в процесуалните закони се основава само на формално отчитане на статистическите данни, според които актовете по 15 дела са изготвени извън определените процесуални срокове. Изводът е направен, без да е съобразено, че общият брой на забавени дела е по-малко от 5% от всичките приключили производства от магистрата през разглеждания период, обстоятелство, което не може да обоснове извод за системност при неспазване на процесуалните срокове. Освен това не са взети предвид и обсъдени всички факти и обстоятелства относими към конкретния казус (чл. 35 от АПК) - не е отчетен броят на постъпилите и приключили за периода на проверката дела, тяхната фактическа и правна сложност, проведените открити съдебни заседания, атовете, постановени по движението на делата в закрито заседание. Не е съобразено и обстоятелството, че през разглеждания период на съдия Стоянова са възлагани и граждански и наказателни дела и обстоятелството, че броят на приключилите през периода граждански дела от Стоянова е най-висок в сравнение с броя на делата, приключени от останалите съдии в същия съд (данни от представената справка). По този начин е нарушен принципът, установен в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от АПК - не са преценени всички факти от и доводи от значение за случая и административният акт не се основава на тях, а също и принципа за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на законовите правомощия от страна на административния орган (чл. 6, ал. 1 от АПК), а изводът за осъществяване на материалноправните предпоставки за реализиране на дисциплинарна отговорност е направен в противоречие с нормата на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. Доводът на касатора, че наказанието е наложено след преценка на конкретната натовареност на съдията и фактическата и правна сложност на делата, не може да бъде споделен. В мотивите на заповедта за налагане на наказание е посочено, че през разглеждания период Стоянова е решила 67 граждански дела - факт, който не се подкрепя от данните в представената справка, според която този брой е по-висок, а изводът за липса на фактическа и правна сложност е изцяло декларативен. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението на съдебния състав за липса на нарушения и по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. Забавеното произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист не се дължи на виновно поведение на магистрата, а на обстоятелството, че през разглеждания период делото е изпратено в друг съд служебно. Отмяната на хода по същество по пет дела със събиране на доказателства е квалифицираното като неоправдано забавяне на производството по тези дела, без да е направен анализ на фактическата и правна сложност на производствата и необходимостта от събиране на допуснатите по-късно доказателства. Правилно е преценено, че без отчитане на посочените обстоятелства описаните действия на магистрата следва да се възприемат като свързани с изпълнението на процесуалните задължения на съдията да изясни фактите по делото и да постанови законосъобразен съдебен акт, поради което тези действия не могат да обосноват извод, че производството по делата е забавено неоправдано и съответно са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Стоянова. Обжалваното решение на Върховния административен съд, седмо отделение, е обосновано. Изводите на съда са направени след аргументиран и подробен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Обсъдени са всички ангажирани в хода на процеса доказателства, включително справките за дейността на Районен съд - Раднево по граждански и наказателни дела за обсъждания период. Въз основа на съвкупна преценка на всички събрани доказателства съдът изгражда изводите си за това, че решението на Висшия съдебен съвет за потвърждаване на наложеното дисциплинарно наказание е постановено, без да се взети предвид всички факти и обстоятелства по случая, както и че действията и бездействията на Стоянова, с оглед конкретните обстоятелства, не могат да бъдат преценени като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. На тази база са и изводите на съда, че оспореният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че решението на Върховния административен съд, седмо отделение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,