Решение № 4463 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13474/2013 г.

Решение № 4463 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13474/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1916/14.08.2013 г., постановено по адм. дело № 2464/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161200676 от 23.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 786 от 4.07.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Скорпио - 46" ЕООД, гр. Пловдив не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 152, 59 лв. по фактури, издадени от "Лъки груп 2007" ЕООД и са определени лихви за забава в размер на 2 804, 35 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не обосновават извод за реално извършване на спорните доставки, с оглед на което неправилен е и изводът, че за ревизираното лице е налице право на приспадане на данъчен кредит по тях. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Скорпио- 46" ЕООД, гр. Пловдив, чрез пълномощник, с писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 161200676 от 23.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 786 от 4.07.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Скорпио - 46" ЕООД, гр. Пловдив не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 152, 59 лв. по фактури, издадени от "Лъки груп 2007" ЕООД и са определени лихви за забава в размер на 2 804, 35 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е мотивирано с подробен анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, въз основа на които е прието за установено, че спорните доставки, с предмет - "дизелово гориво" са реално извършени. В тази връзка съдът е обсъдил ангажираните от доставчика доказателства за закупуване на горивото от предходни доставчици, за негова складова и техническа обезпеченост, осъществени плащания по банков път, ведно със събраните гласни доказателства за предаването на горивото и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ. Съобразно констатациите на експерта, решаващият състав е достигнал до извода, че счетоводството на доставчика и на получателя са редовно водени, като извършените счетоводни записвания отразяват точно стопанските операции, а вторичните и обобщените счетоводни отчети съответстват и се основават на първичните счетоводни документи. Съдът е дал вяра и на показанията на разпитаните по делото свидетели, според които камионите на ревизираното лице са зареждали от бензиностанцията на доставчика. Счел е, че липсата на съставени приемо - предавателни протоколи, товарителници и пътни листи не е основание да се отрекат установените от свидетелите факти на предаването на стоката, а оттам и на прехвърляне на правото на собственост върху нея. Посочил е още, че от заключението по ССчЕ се доказва и последващата реализация на доставеното гориво посредством използването му във връзка с икономическата дейност на ревизираното лице. В обобщение съдът е приел, че не е осъществена хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради което с РА на ревизираното лице незаконосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена с цитираното от първоинстанционния съд Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, което е постановено при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на експерта по проведената ССчЕ, в резултат на което е достигнал до правилните изводи, че е доказана ресурсната, материална и техническа възможност на доставчика да осъществи спорните доставки, както и предаването на горивото. Правилни са изводите на решаващия състав, че релевантен за преценката относно реалното осъществяване на доставките е съвкупният анализ на ангажираните доказателства, а сама по себе си липсата на представени стокови разписки, товарителници и пътни листи не води до еднозначен извод за обратното. Не могат да бъдат споделени аргументите на касатора във връзка с непредставянето на писмени обяснения от доставчика за произхода на дизеловото гориво, след като при извършената насрещна проверка той е представил издадените му фактури за гориво от предходни доставчици, договор за наем на цистерна, договор за наем на нафтопункт и договор за наем на бензиностанция. Реалното осъществяване на предходните доставки е неотносимо за преценката доколко е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по преките доставки, а точното отразяване на стопанските операции, включително и заприходяването на горивото от доставчика са констатирани от вещото лице по проведената ССчЕ. Неоснователен е доводът на касатора във връзка с датата на сключения от доставчика договор за наем на бензиностанция, тъй като обстоятелството, че той е сключен след 17.04.2009 г. не би могло да се възложи в тежест на получателя. Неговата основна дейност е свързана с товарни превози чрез 6 камиона, а издадените за тях пътни листове и обозначеният в тях маршрут не опровергават достоверността на събраните гласни доказателства. Свидетелите единодушно са посочили, че камионите са зареждани директно от бензиностанцията в гр. Пловдив, а в съставените пътни листи именно този град фигурира като начален или краен пункт на маршрута. Не би могъл да бъде споделен и доводът на касатора относно осъществената от съда преценка на свидетелските показания, които законосъобразно са обсъдени в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и в резултат на това е формиран правилният извод, че те доказват предаването на горивото от доставчика на получателя. Достигайки до него и приемайки, че спорните доставки са реално извършени, съдът обосновано и в съответствие с материалния закон е извел заключението, че за ревизираното лице е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за тях. Ето защо, като е отменил РА, той е постановил правилно решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 980 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение