Решение № 9522 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10093/2019 г.

Решение № 9522 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10093/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Б., подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Христов. Жалбата е срещу решение № 1215 от 28.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2788/2018 г. от Административен съд – Б.. С него е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Б. по молба с вх. № 94–01–21904/04.07.2018 г. за издаване на заповед за продажба на имот УПИ II–11 в кв. 1 по плана на кв. Крайморие с идентификатор 07079.830.43 по КККР на гр. Б., и преписката е върната на кмета на Община Б. за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението в двумесечен срок от влизането му в сила. С касационната жалба се твърди недопустимост на обжалваното съдебно решение като постановено по просрочена жалба, а алтернативно – неправилност на същото поради нарушение на материалния закон. Иска се обезсилването, а алтернативно отмяната му. Претендират се и разноски. Ответникът – С. Н. от [населено място] с представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуален представител адвокат Кънева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, както и да й присъди разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице релевираните касационни оплаквания за недопустимост на съдебното решение, както и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Бургаския административен съд е било образувано по жалба на С. Н. против мълчалив отказ на кмета на Община Б. да се произнесе по нейна молба с вх. № 94-01-21904 от 04.07.2018 г. за закупуване на имот частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. С определение № 303 от 13.02.2019 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК със съображения, че не е възникнал юридическият факт, от който се поражда задължение на кмета да издаде индивидуалния административен акт, тъй като не била налице първата част от сложния фактически състав, а именно решение на ОбС за продажбата, поради което липсвало задължение за произнасяне или за извършване на действие и съответно не бил формиран мълчалив отказ. Това определение е отменено с определение № 6854 от 08.05.2019 г. по адм. дело № 4546/2019 г. на Върховния административен съд, който е приел, че е налице мълчалив отказ на кмета, тъй като същият по силата на чл. 58, ал. 2 от АПК имал задължение да направи предложение до друг орган за издаването на акта, като мълчалив отказ възниквал независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. С тези мотиви делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщането му Бургаският административен съд е разгледал спора по същество като е отменил мълчаливия отказ. За да постанови този резултат, е приел, че е било налице задължение за административния орган да се произнесе по молба вх. № 94-01-21904 от 04.07.2018 г. за издаване на заповед за продажба на имот. След като е разгледал предвидената в чл. 39 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи /Наредбата/ процедура по издаване на акта, съдът е отчел, че се касае до осъществяването на сложен фактически състав, в който участват различни административни органи. Компетентният да се произнесе по молбата орган бил кметът. Същият бил надлежно сезиран и следвало да се произнесе по искането с изричен акт, съдържащ изискуемите реквизити, включително и да предприеме действия, за да сезира Общинския съвет. Като не извършил действия, с които да изпълни разпоредбата на чл. 39 от Наредбата бил формиран мълчалив отказ. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди недопустимост на обжалваното съдебно решение като произнесено по просрочена жалба. По отношение на допустимостта на жалбата срещу мълчаливия отказ, с която е сезиран Бургаския административен съд вече е налице произнасяне на Върховния административен съд с негово определение № 6854 от 08.05.2019 г. по адм. дело № 4546/2019 г. С това определение делото е върнато за произнасяне по жалбата по същество, с което окончателно е решен въпросът относно нейната допустимост. Освен това доводът за просрочие на жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета се въвежда за първи път в касационното производство. С оглед въведената с чл. 220 от АПК изрична забрана за нови фактически установявания в касационното производство, това възражение не следва да се разглежда. Същото се отнася и до второто възражение в жалбата, което касаторът отнася към съответствието на решението с материалния закон, но всъщност то отново е възражение по допустимостта на жалбата. А именно, че молба от С. Н. с идентично съдържание и същото искане за закупуване на УПИ II–11 в кв. 1 по плана на кв. Крайморие с идентификатор 07079.830.43 по КККР на гр. Б. била подадена до кмета на Община Б. на 06.06.2016 г., по която също бил формиран влязъл в сила мълчалив отказ. Касаторът счита, че процесната молба от 04.07.2018 г., която се явява втора, е недопустима и за кмета не възниква задължение да се произнесе по нея. Това възражение е неоснователно. Освен че, както вече беше отбелязано, същото се въвежда за първи път с касационната жалба, не е била налице пречка при постановен отказ, бил той мълчалив или изричен, да се подаде нова молба с ново искане до компетентния орган за ново произнасяне. При правилни изводи на първоинстанционния съд за наличие на сложен фактически състав, осъществяването на който приключва с издаване на окончателния акт на кмета, а по закон искането се отправя именно до кмета, то негово задължение, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК, е да придвижи преписката с оглед изпълнение и на другите фази от производството, както и да се произнесе с изричен акт. След като това не е сторено, правилно административният съд е приел, че е формиран мълчалив отказ и е отменил същия като незаконосъобразен. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Ответникът също е отправил искане за присъждане на разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение. Поради това искането на С. Н. за присъждане на разноски също следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,