Решение № 13671 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2020 г.

Решение № 13671 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. Чавдаров от [населено място], подадена чрез адвокат К. Китанова против Решение № 2436/16.12.2019 г., постановено по административно дело № 1595/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 144/2.04.2019 г. на Кмета на Район "Приморски" – община Варна, нареждаща премахване на незаконен строеж "Плътна ограда", находящ се в ПИ 10135.2526.100 по КККР на гр. Варна, ж. к. Бриз. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорената заповед. Основните доводи са свързани с невъзможност да се индивидуализира по несъмнен начин строежът, който е разпореден за премахване, което обуславяло незаконосъобразност на заповедта. Касационната жалба се поддържа от адвокат Китанова по съображения, развити писмено, в които освен на твърдения порок във формата на оспорения акт, акцентира и на допуснато съществено нарушение в хода на административното производство. Ответната страна, Кмет на Район "Приморски" – община Варна, посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В хода на съдебното производство са събрани необходимите и относими доказателства, в това число са изслушани заключенията по две съдебно-технически експертизи, втората от която комплексна, същите са анализирани подробно, след което са възприети правилни фактически установявания. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – съд – Варна е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните от страните възражения. Възприетите от съда правни изводи, обуславящи изхода на спора, се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са съответни на закона, обосновани и логични. Установено е изграждането на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, представляващ плътна ограда от зидария от бетонови блокчета, изпълнена въз основа на Разрешение за строеж № 34/18.02.2014 г., което е било отменено по съответния ред. Основният спор е свързан с индивидуализацията на строежа, като в тази връзка от страна на жалбоподателя се твърди съществено несъответствие между действителното фактическо положение и описанието на оградата в заповедта. Правилни са съжденията на първостепенния съд за това, че едно такова несъответствие, каквото се установява в случая относно дължината на оградата по югоизточната и южната граница, би било основание за отмяна на заповедта само ако възпрепятства възможността да се идентифицира обектът, предмет на премахване. От заключенията на вещите лица по двете съдебно-технически експертизи се установява на първо място, че видът на строежа е отразен коректно – плътна ограда от зидария с бетонови блокчета, което до голяма степен подпомага неговата индивидуализация. На следващо място, е установено, че местоположението на разпоредения за премахване строеж, отразено в окомерната скица на констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, напълно съответства на действителното фактическо положение на масивната ограда, изпълнена въз основа на отмененото разрешение за строеж. Именно това установяване е от значение в случая, тъй като независимо от известното несъответствие между текстовата и графична част на констативния акт, тъй като в случая се касае до уточняване на местоположение на ограда, именно неговата графична част се ползва с приоритет при конкретизиране на обекта, разпореден за премахване. Неоснователни са доводите за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в несъобщаване на констативния акт с възможност за възражение срещу неговите констатации. Както правилно е посочил съдът, невръчването на констативния акт на неговия адресат, не е самостоятелно основание за отмяна на заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като по повод на нейното съдебно обжалване той е имал процесуалната възможност да се защити, като изложи всичките си доводи и възражения, което не е успял да стори в хода на административното производство. Установено е, че незаконният строеж е изграден след 2014 г., поради което правилно съдът е изключил приложното поле за търпимостта му, съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,