Решение № 2350 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7039/2013 г.

Решение № 2350 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7039/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 163 от 18.04.2013 г. на Административен съд В. Търново по адм. д. № 1258 по описа за 2012 г., в частта му, с която по жалба на Мариус Данаилов Макавеев от гр. Плевен, е изменен ревизионен акт (РА) № 151100274/28.04.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с решение № 383/8.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите, като на ревизираното лице са определени задължения в по-малък размер от установените с РА, както следва: по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 1 493,82 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 319,04 лв., ведно със съответните лихви за просрочие и РА е отменен в частта му, с която на ревизираното лице е определен данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 1 260,00 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 8 916,00 лв., ведно със съответни лихви за просрочие, както и в частта му за разноските, с която дирекцията е осъдена за заплати на жалбоподателя деловодни разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът приел, че сумата 53 500 лв. представлявала пасиви на търговското предприятие на жалбоподателя представляващи парични задължения на предприятието към собственика му и след прехвърлянето на това предприятие на "Либра-М" ЕООД, последното, на практика, закупило въпросния дълг, който изплатило напълно към 30.04.2008 г. на г-н Макавеев, поради което това изплащане на части през ревизираните периоди не формирало облагаем доход за ревизираното лице. Предвид това, незаконосъобразно РА бил отменен за задълженията по чл. 40 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. В останалата част съдебното решение неправилно е основано на съдебно-икономическата експертиза, изчислила данъчните основи за облагане за 2006 и 2008 г. на годишна база, в резултат на което са намалени определените с РА данъчни задължения. Иска се отмяна на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Мариус Данаилов Макавеев от гр. Плевен, чрез адв. Огнян Лазаров, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Делото с предмет законосъобразността на посочения РА е било за втори път пред Административния съд Велико Търново след отменително Решение № 16231 от 18.12.2012 г. на ВАС, състав на осмо отделение, по адм. д. № 4330/2012 г. И двете основни оплаквания в касационната жалба в настоящото производство са по същество против мотивите на отменителното решение на ВАС. На стр. 3 от мотивите на това решение изрично е посочено, че "Административният съд е приел, че сумата 53500 лв., получена общо от Мариус Данаилов Макавеев през всички ревизирани период от "Либра М " ЕООД представлява доход, облагаем на основание чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., от които следва да се приспаднат дължими осигурителни вноски за здравно осигуряване по ЗЗО. Касационната инстанция намира, че този правен извод противоречи на материалния закон. ". На стр. 4 от мотивите на същото решение първият касационен съдебен състав е приел, че "сумите, получени в резултат на погасяване на облигационното задължение по договор за заем ( факти, които не са спорни между страните и се съдържат и във фактическите констатации на РА) не представляват облагаем доход. Тези парични средства са притежавани от Мариус Данаилов Макавеев и са предоставени на заем на търговец, поради което при връщането им не се формира облагаем доход по смисъла на чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. На облагане подлежат евентуално договорените лихви по такъв облигационен заем със заемодател физическо лице и получател търговец по аргумент на изключването от чл. 12, т. 3 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13, т. 9 от ЗДДФЛ, но не и предоставената на заем парична сума. Получаване на изпълнение на договорено облигационно вземане по договор за заем не може да бъде разглеждано като получаване на доход срещу насрещна престация. Като е достигнал противоположни правни изводи административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което в конкретния случай се е отразило върху цялостното крайно решение за изменение на РА. " Отделно от това, фактическите констатации на първоинстанционния съд са основани на съдебно-счетоводна експертиза, приета при първоначалното разглеждане на делото, която не може да бъде оспорвана с касационната жалба. Определянето на данъчната основа на годишна база, съвпадаща с календарната година, също е указано в мотивите на отменителното решение, а назначената при повторното разглеждане на делото, в изпълнение на тези указания, експертиза коректно е изчислила данъчните основи. Съгласно чл. 224 АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото стриктно е спазил указанията на отменителното решение, назначил е експертиза за изчисление на процесните данъчни основи, съгласно тези указания и съобразно неоспореното заключение е определил дължимите публични вземания. Решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение