Решение № 13734 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12229/2016 г.

Решение № 13734 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12229/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на П. Н. против решение № 1370 от 13.07.2016 г. по адм. дело № 742/2016 г. на Административен съд - Бургас. В нея се правят оплаквания за неправлност на съдебния акт и се иска отмяната му. След образуване на касационното производство касаторът П. Н. е починал, видно от приложено по делото писмо № РКС18-ДМ-474/22 на Столична община, район "Красно село", с което са изпратени удостоверение за наследници и препис извлечение от акт за смърт на лицето. С определение от 28.05.2018 г. касационният жалбоподател П. Н. е заличен и вместо него е конституирана С. Н.а, със съгласието на законния си представител, нейната майка. След конституирането й, касационната жалбоподателка не е изразила становище по делото. Ответникът по касационната жалба - С. Х., в качеството му на полицейски служител при РУ "Полиция" - Созопол, не е представил отговор по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на П. Н., с която е искал да се обяви нищожността на заповед за задържане рег. № 118 от 04.09.2013 г., издадена от полицейският служител С. Х.. Съдът е установил, че с оспорената заповед за полицейско задържане, издадена на 04.09.2013 г., е разпоредено на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.); задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя П. Н. в помещение за временно задържане на РУП - Созопол. Заповедта е надлежно връчена на адресата при отказ, удостоверен с подпис на свидетел. Правилно и обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. По делото е представено удостоверение рег. № 251000-13560 от 14.06.2016 г., издадено от началник сектор "Човешки ресурси" при ОД на МВР - Бургас в уверение на това, че С. Х. към 04.09.2013 г. е заемал длъжността "полицай" в група "Охранителна полиция" към Районно управление - Созопол при ОД на МВР - Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМВР (отм.); , задържането на лице се постановява от полицейски орган. Издателят на акта С. Х. към този момент е полицейски служител в РУ "Полиция" - Созопол. При това положение съдът правилно е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съдът е обсъдил и останалите основания по чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК и обосновано е приел, че заповедта не страда от такива тежки пороци, които да обусловят нейната нищожност. Актът е издаден в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, на предвидено в закона правно основание и в съответствие с преследваната от закона цел. Съдът е коментирал направените възражения от жалбоподателя и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. В касационната жалба не се релевират оплаквания, свързани с конкретни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При извършената служебна проверка, в пределите по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,