Решение № 9035 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3940/2015 г.

Решение № 9035 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3940/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" МВР, подадена чрез процесуален представител юрк. Каракашева, против решение № 259/22.12.2014 г. постановено по адм. дело № 447/2014 г. на Административен съд - Стара Загора. С него е отменена заповед рег. № з-3909/25.04.2014 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи ЗМВР (отм.), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи ППЗМВР (отм.) на държавен служител Христо Нейков Христов от гр. Свиленград - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" от Районно управление "Транспортна полиция" към отдел "Транспортна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, кат. "Е" - I степен е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което оспорената заповед да остане в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Христо Нейков Христов от гр. Свиленград, чрез процесуалния си представител адв. Владимиров взима становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е отменил заповед № з-3909/25.04.2014 г . на директора на ГД "Охранителна полиция", с която на Христо Нейков Христов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и при липса на изискуемото се по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) съдържание. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Неоснователен е доводът за необоснованост на постановеното решението. ВАС споделя общия извод на АС - Стара Загора, че по делото не са доказани нарушенията, вменени на Христов. Правните си изводи първоинстанционният съд е изградил на база на показанията на разпитаните от него като свидетели Васил Стефанов Баев, Янаки Христов Димитров, Атанас Христов Димитров, Георги Петров Нацков и Петьо Тодоров Жеков. Обосновано е изложеното от АС - Стара Загора, че в оспорената заповед липсва коректното и пълно посочване на релевантни факти, водещи до изводи за виновно поведение на Николов по смисъла на вменените му текстове от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Същността на вмененото с отменената заповед нарушение на Христов, е участието му в организиране на неправомерни действия по изваждане, нарязване и преместване на разкрит по време на изкопни работи кабел в охранявания от него район. За тези свои действия Христов не съставил констативен протокол, не ги е отразил в служебната документация на поста и не е уведомил оперативния дежурен в оперативно-дежурната част на Районно управление "Транспортна полиция" (РУТП) или ръководството на РУТП - Стара Загора. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че твърдените нарушения не са извършени от служителя и този негов извод се възприема изцяло, като обоснован и от ВАС. Както се посочи по-горе, недоказано е твърдението от оспорената заповед, съгласно което Христов е организирал неправомерни действия. Следва да се посочи също, че алогично би било поведението му, ако действително той е имал намерение да установи владение върху въпросния кабел, той да търси съвети и разяснения за извозването и съхранението му от св. Васил Баев - отговорен механик при ДП "НКЖИ", последното собственик на кабела. Посоченият факт е показателен и за вината на Христов - очевидно е, че той не е виждал нищо "неправомерно" в действията си по запазване на кабелите от присъствалите роми, което пък сочи на липса на виновно поведение. Неправилно е описано и поведението му в оспорената заповед. Кабелите са били извадени без негови "неправомерни действия" при извършването на планиран ремонт на ж. п. линията в района на гара Свиленград от използвана строителна техника. Организирането на нарязването и преместването на кабела е станало единствено с цел да бъде запазен той от разграбване и кражба. Безспорно по делото е, че жалбоподателя не е съставил констативен протокол и не е отразил действията си в служебната документация на поста, като не е уведомил дежурния или ръководството на РУТП Стара Загора, но в заповедта не е посочено с тези си именно действия кои нормативни разпоредби и/или заповеди на свои началници е нарушил той. Предвид горното, касационната жалба се явява неоснователна. По делото е направено искане от Христов чрез процесуалния му представител, за присъждане на направените от него разноски пред касационната съдебна инстанция. С оглед изложените фактически и правни изводи на ВАС, то се явява основателно. Следва да бъде осъдена ГДНП да му заплати сумата 600 лева, за каквато е представен Договор за правна защита и съдействие от 27.04.2015 г. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение