Решение № 1 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 162/2008 г.

Решение № 1 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 162/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) П. Б. Д. от гр. Б. е подала касационна жалба срещу решението на С. градски съд по гр. д. № 2445/2006 г. Ответниците А. Н. К. и Н. Б. К., двамата от гр. Б., не са взели становище по касационната жалба. При касационната проверка се установи следното: С. районен съд с решение по гр. д. № 2120/2004 г. е отхвърлил исковете, предявени от П. Д. срещу двамата ответници, да се признае за нищожен, като симулативен, договорът за продажба, сключен с нот. акт № 186/12.06.1995 г. на първи нотариус при СРС, и да се признае, че договорът, удостоверен с посочения нотариален акт е дарение. Решението е оставено в сила от С. градски съд с въззивно решение от 6.6.2007 г. по гр. д. № 2445/2006 г., което е обект на касационното обжалване. Решаващият съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, като е приел, че ищцата не е установила, при условията на пълно доказване, че действителната воля на страните по договора за продажба е била за сключване на дарение. Изводите и решението на въззивния съд са правилни. Предмет на спора по делото е заявеното от ищцата фактическо обстоятелство, че разпореждането с имота, описан в нот. акт № 156/1995 г. - дворно място в гр. Б. и приземен етаж от изградената в него двуетажна жилищна сграда, е извършено от продавачите Б. и С. К. в полза на Н. К., без тя да им е платила и те да са получили посочената в акта продажна цена на имота, сумата 53700 лв. С оглед на изгодните за ищцата последици от този факт - признаване на сделката за дарение и на правото й да иска намаляване на разпореждането до размера на запазената й част, като наследник на продавача Б. К., градският съд точно е констатирал, че ищцата носи доказателствена тежест за установяване безвъзмездността на сделката. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства - писмени и гласни, въз основа на които е приел, че спри сключване на сделката има заплащане на парична сума от купувачката Н. К. Съдът е взел предвид категоричните показания на св. М за извършване на това плащане и че същото обстоятелство е удостоверено в самия нотариален акт, подписан от продавачите Б. К. и С. К., т. е. налице е писмено изразено признание от същите, че са получили сумата за продажбата на имота. Тези доказателства не могат да бъдат оборени от показанията на свидетелите, посочени от ищцата, установяващи изявления на Б. К., че е дарил имота на дъщеря си (Н. К.) и че стандартът на живот на продавачите след сделката не се е променил. Тези данни са само индиция, че договорът вероятно е безвъзмезден, но те не са достатъчно убедително доказателство, на основата на което решаващият съд да приеме, че нотариално удостоверената сделка е симулативна и прикрива друга сделка - дарение, каквато страните в действителност са сключили. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд